Христо Ботев е може би най-тачената и обичана личност от историята ни след Васил Левски. Краткият му живот, продължил едва 28 години, е изпълнен с противоречиви събития, но и до днес той продължава да владее умовете и сърцата на поколения българи – дори и днес родолюбието ни често се изкривява. Поетът Иван Ланджев го иронизира перфектно с думите: „България ми е на сърцето, Левски и Ботев са ми на прасеца“.
Като изключим това обаче
Ботев е фигура, която заслужава да бъде почитана
и 2 юни е датата, на която цялата страна притихва, спомняйки си за неговата саможертва и тази на всички загиналите за свободата на България.
По този повод днес ви представяме някой интересни и по-малко известни факти за Христо Ботев.
Родното му място
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г. по нов стил) в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева в Калофер. Или поне така мислят всички…
Според една легенда обаче даскал Ботьо Петков е бил учител във врачанското село Осен и именно там се родил първият му син Христо, пише „Квадрат 5“. Поради липса на църква, той бил кръстен в храма в съседното село Девене. Но точно тази страница от регистъра била откъсната и единственото доказателство останало в публицистиката на Ботев.
В полемиката за родното му място се включва дори и Карлово.
А поводът за това е цитат от очерка „Примери от турско правосъдие” от 1871 г.
„То беше село Калофер – пише Ботев. – Тъмни спомени нахлуха в главата ми, щом превалих баиря и видях онез хубави къщи и черкови, през кои като змия се измича бистрата Тунджа. Тук е, рекох, тя, мойта изгора, тук са и моите Лефтерови другари, с кои прекарах 5-6 месеца най-светли дни в живота си и запознах от близо Калофер, тоя „алтън Калофер“, който роди в мене страстна любов, коя тъй рано загина, и дълбока омраза, коя ще ме придружи до гроба… В Калофер познах аз чорбаджията и сиромаха, турчина и народа.“
Сега идва изненадващ обрат: „Такива чувства изпитах, като влизах и в родното си село Осен, до Враца, но там аз колкото седях – със злобен смях повтарях думите: Сен кардаш, бен кардаш – думи на крадливите черкези към врачанския управител.“
Любовта му
Христо Ботев бил привлекателен мъж. Висок, с черни очи, буйна тъмна коса и властно излъчване. Историци и изследователи на живота му
още спорят коя е била първата любов на поета.
За негово първо либе се спрягат три хубавици – две сестри от Карлово и една учителка от Калофер.
Повечето историци намират, че Мария Горанова от Карлово може би е първата тайна любов на поета. Под стихотворението му „До моето първо либе” пише, че е „посветено на г-ца М. Г-ва”. Посвещението по-късно е заличено…
Големият поет се влюбва истински на 27 години.
Голямата му любов е Венета Стоянова Везирева.
Двамата сключват само граждански брак, скрепен с думата на Ботев – според него тя тежи повече от църковния обред. Така богаташката дъщеря заживява с революционера, без да получат благословия от Бога и владиката.
Въпреки трудностите на живота в Букурещ – Венета е щастлива и влюбена в Христо. Дъщеря му се ражда на 12 април 1876 г.
Иванка е само на един месец, когато се разделя завинаги с баща си.
Приятелството му с Левски
През есента на 1868 г. съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг.
Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола.
Пръв за познанството на Левски и Ботев и за влиянието на Дякона върху бъдещия поет и революционер пише Захари Стоянов. Той публикува популярното писмо на Христо Ботев от зимата на 1868 година до приятеля му Киро Тулешков. Оригиналът на документа е загубен, а в първата публикация писмото не е цяло и е без подпис.
„Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!… Приятно е човеку да живее с подобни личности…. “
Някои източници обаче твърдят, че Ботев и Левски никога не са се познавали,
а това било красива история, съчинена от Захари Стоянов.
Банкнотата
Първата отпечатана в България българска банкнота от 5000 лева излиза през 1924 г. – при невиждани мерки за сигурност.
Случвало се е за първи път.
На нея е изобразен ликът на Христо Ботев и затова тя става популярна като „Ботевка“. Дотогава българските банкноти са изработвани в Петербург, Лондон, Берлин, Лайпциг и Ню Йорк.
От другата страна на банкнотата е изобразен цар Борис III. Оформлението на „Ботевката“ е дело на художника Христо Лозев, гравьор при Държавната печатница. Лозев е автор и на първата българска пощенска марка с лика на поета-революционер, издадена през 1926 г. в памет на 50-годишнината от гибелта му.
С тази банкнота е свързана и
най-голямата фалшификаторска афера в историята на царство България.
През 1926 г. „Ботевката“ е иззета от обращение. Един екземпляр от нея се пази във Врачанския исторически музей. Ботев е само на 28 години, когато опитва да освободи България с четата си и умира на връх Вола на 1 юни 1876 година.
