Единственият роман на Емили Бронте „Брулени хълмове“ предизвиква противоречиви мнения сред литературните критици вече почти 180 години след издаването си. За някои английската класика е мрачна, брутална, странна, нехудожествена история, а за други – истински феномен за времето си с необикновен опит да съчетае романтичното с реалистичното светоусещане. „Бронте е гледала към един свят, разцепен в гигантски безпорядък, и е усещала в себе си силата да го обедини в книга. Тази гигантска амбиция се усеща през целия роман. Именно това внушение за сила, лежащо в основата на проявленията на човешката природа и издигащо ги до нивото на величие, придава на книгата огромния ѝ статут сред другите романи“, пише самата Вирджиния Улф за „Брулени хълмове“.
Снимка: Warner Bros.
Широката палитра от емоции в трагичната любовна история на Бронте е вдъхновявала много режисьори да се заемат с предизвикателната задача да създадат филмова адаптация на класическия роман. Тази година, само дни преди Деня на влюбените, ще се появи още една – версията на носителката на БАФТА Емералд Фенел. Имайки предвид подхода ѝ да надниква отвъд блясъка на „изкривената“ реалност в предишните ѝ проекти „Солтбърн“ и „Момиче с потенциал“, очакванията са, че тази адаптация на „Брулени хълмове“ ще предложи нещо съвсем различно от всичко, което сме виждали досега.
„Озадачаваща всякаква обикновена критика… въпреки това е невъзможно да я започнеш и да не я довършиш,
и също толкова невъзможно да я оставиш настрана след това и да не кажеш нищо за нея“, казва известният английски драматург Дъглас Джеролд за романа. По мое мнение тези думи отлично описват и новия филм на Фенел.
Снимка: Warner Bros.
Нейните „Брулени хълмове“ фокусира върху „щастието в живота, напълно откъснато от останалия свят“, също както и другите адаптации, но с някои сюжетни промени, които определено засилват трагичността на историята. Ако трябва да го сравня с адаптацията на Питър Космински от 1992 г., тази версия е много по-въздействаща емоционално, въпреки че, парадоксално, конфликтът в историята не е представен в пълната си дълбочина на екрана, тъй като обхваща значително по-кратък период от книгата.
В първата част на продукцията тя ни запознава с малките Катрин и Хийтклиф и техните бурни игри под вечно сивото английско небе, изиграни от Шарлот Мелингтън и Оуен Купър, които впечатляват със своята органичност пред камера. Противно на романа, биологичният брат на малкото момиченце Хиндли е премахнат напълно от филма, а неговите пороци от книгата – алкохол и хазарт – са прехвърлени на баща ѝ, господин Ърншоу (Мартин Клунс). Той изпълнява ролята на чудовището, което създава непрекъснат хаос около тях, от който двете малки деца се опитват да избягат. Борейки се със зъби и нокти за живота на другия, те изграждат силна духовна връзка, която трудно може да се опише с думи, а еволюцията ѝ наблюдаваме през очите на актьорите Марго Роби и Джейкъб Елорди.
Снимка: Warner Bros.
„От каквото и да са направени душите ни, неговата и моята са еднакви, а тази на Линтон е толкова различна,
колкото лунният лъч от мълнията или сланата от огъня“, казва Катрин пред прислужницата Нели Дийн (Хонг Чау) в романа, която, противно на книгата, тук е по-скоро в отрицателна роля. Нейният персонаж в адаптацията олицетворява комплексите на човек, израснал в сянката на бедността, който в борбата си да се спаси от нея е готов да премълчи и да изпепели всяка истина, до която се докосне. Фенел ѝ възлага отговорността да „лиши“ младата Катрин от възможността да изживее любовта си с Хийтклиф и, противно на очакванията на почитателите на романа да я преврне в забранен плод.
Копнежът за физическа близост между главните герои е стилистично подчертан с кадри с добре подбрана естетика, така че тяхното трудно удържимо сексуално желание не ми се стори прекалено пошло на екрана. От мрачната къща, пробита от силния проливен дъжд, в която растат двамата влюбени, до пълната с изобилие, цветове и накити резиденция на семейството Линтън, където младата Катрин за първи път се докосва до фалшивото материално щастие – всеки малък детайл доближава до усещането за арт кино и още повече подсилва емоцията от изпепеляващата любов, пресъздадена от талантливите актьори.
Снимка: Warner Bros.
Марго Роби и Джейкъб Елорди са безкомпромисни в тези опустошителни образи, но умишлено или не, на екрана не успяват да пресъздадат онази наивност, описана от Бронте в романа. Със съзнателния си избор да „консумират“ тази любов, героите се впускат в токсично, хаотично торнадо с очакван фатален край, което притъпява гнева им и изцяло променя хода на действията им. Макар видимо и в детайл да личи, че са изследвали болката на своите персонажи, актьорите не успяват да изградят
достатъчно силен и емоционално наситен конфликт, който въздейства така, както този в романа.
Емералд Фенел ни предлага силно осъвременена версия на „Брулени хълмове“, която сякаш показва какво би могло да се случи с героите на Бронте, ако притежаваха нашето съвременно, по-освободено мислене – в свят, в който думата „манипулация“ звучи по-често от „обич“ в ежедневието ни. Колко са важни изборите, които правим в любовта, и какво сме склонни да преглътнем въпреки всичко – и заради човека до нас – това са въпросите, които Фенел поставя пред зрителя, карайки ни сами да си отговорим. Тя ни показва колко трудно е да „се влюбваме отново и отново“, както в песента на Charli XCX, когато всичко стане прекалено реално и красиво, за да бъде истина.
Снимка: Warner Bros.
„Това е епична любовна история. И както казва Емералд – това ще бъде „Титаник“ на новото поколение“, заявява Роби в интервю пред британския Vogue. Дали и вие можете да направите такава прогноза, ще оставим на вас да прецените – като се потопите в класическата история с нов „преждевременен“ край заедно с любим човек този уикенд. И внимание – вземете си романа под ръка, ако искате да откриете още по-лесно приликите и разликите с екранизацията.
