На всички ни е добре позната фразата „Господ е българин“. Ако питате старозагорец, той би бил категоричен, че именно родният му град е центърът на вселената. Гордеем се с азбуката и киселото си мляко, както и с всичко, което сме дали на света. Както Иван Ланджев пише в „Българско селфи“: „Искам светът да знае, че ние сме измислили компютъра…“. Преди него Иван Вазов в „Паисий“ казва:

„че и ний сме дали нещо на света“.

Дали заради комплекс за малоценност, дали защото все ни се натяква, че сме били малка държава, сякаш живеем с усещането, че хубавите и големи неща се случват някъде другаде. И така, когато най-после и ние „пробием“ в големия свят, това става повод за национална гордост.

Другата крайност, в която неуспешно се опитваме да замаскираме комплексите си, е радикалният национализъм. Виждаме го и в не толкова по-различните от нас македонци. Нали знаете – не само светът, но най-вероятно и вселената произлиза от Македония…

Все пак обаче Вазов е изцяло прав. Поради тази причина в следващите редове ще се впуснем в кратък преглед на едни от най-известните произведения на литературата и киното, които споменават България.

Волтер, Дюма и Толстой например са част от авторите, които пишат за родината ни,

редом с филми като „Казабланка“ и сериали като „Семейство Симпсън“.

От пепелта детективи изравят метална става, на която с големи букви пише Bulgaria. Това е сцена от четвъртия сезон на популярния нюйоркски сериал „Убийства в сградата“ (Only murders in the building). В него участват Стив Мартин, Мартин Шорт и Селена Гомес. Те разследват убийството на каскадьорка, която редовно пътувала до България, за да си сменя изпочупените кости – едно неочаквано и леко шантаво споменаване на страната, която американските кинаджии явно познават покрай многобройните филмови продукции в Бояна.

Следва и още едно споменаване на страната – един от персонажите (в ролята: Стив Мартин) разбира какво още пише върху ставата, защото е научил български, докато озвучавал сериал за пазара в… Македония (казах ви, всички пътища водят натам).

На фона и на скандала около пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, поставена от Джон Малкович в Народния театър в София, нека предприемем една любопитна разходка из световната литература и киното, търсейки именно споменаванията на България и българите. Без никакви претенции за изчерпателност или научност, разбира се. Потегляме по страниците и лентите в телеграфен стил:

Волтер, Дюма, Толстой

В своето прочуто произведение „Кандид“ Волтер използва „българите“ като литературен инструмент за сатиричната си критика срещу войната и насилието в Европа. Тях в контекста на Османската империя споменава накратко и Александър Дюма в „Граф Монте Кристо“.

Това явление се наблюдава и при руски писатели като Лев Толстой („Война и мир“) и Фьодор Достоевски („Братя Карамазови“), както и в „Мостът на Дрина“ от нобеловия лауреат Иво Андрич. За България мимоходом става дума в култовия роман „Дракула“ на Брам Стокър.  Както и в редица други произведения на Викторианската литература в Англия. В общия случай страната и обитателите ѝ се асоциират с нещо странно, леко диво, но и екзотично. Все пак, по-добре от нищо, нали?

В съвременната литература за България и българите подробно пишат

най-вече автори, които имат някаква връзка със страната:

Елизабет Костова, Дубравка Угрешич, Илия Троянов, Сибиле Левичаров. Един мини списък на темите с „българска връзка“ в международната литература би изглеждал така: исторически и политически конфликти, културно наследство и фолклор, споделената балканска идентичност, имигрантски истории. Разбира се, не трябва да изключваме и Студената война, шпионажът и „българският чадър“, който е любима референция в многобройни книги, филми и сериали.

Истории за мафия и спомени за НРБ

В шпионския трилър „Дама, поп, асо, шпионин“ за България става дума именно в контекста на сблъсъка между тайните служби от двете страни на Желязната завеса. И в един от многобройните филми за Джеймс Бонд малка част от действието се развива у нас. Тук дори не споменаваме десетките второразредни кинопродукции, където българските тайни служби от времето на НРБ са представени кога комично (с лампази), кога в мрачна, а често пъти гротескна светлина.

След края на Студената война западните кинаджии сякаш особено харесват България като територия, където се подвизават мрачни мафиоти, безскрупулни наркотрафиканти и търговци на оръжие, сръчни далавераджии и руски агенти.

В американския сериал „Госпожо държавен секретар“ например

България на два пъти е „домакин“ на отделни епизоди.

Веднъж по повод кибератака, организирана от руското посолство в София, а втори път във връзка с опита на Русия с военна сила и „зелени човечета“ да окупира Черноморието.

Във френския политическо-финансов сериал „За кръв и за пари“ пък главната финансова къща, която движи най-големия обир на данъци от френската държава, се спотайва в София, под ръководството на директор, наречен Борислав Иванов.

Разбира се, тук няма как да подминем един екшън със спорно реноме, който се снима в България: „Непобедимите“.

За България и българите пътьом става дума и в редица други известни международни сериали като „Черната далия“ и „Черният списък“ –

в случая черните краски не са непременно свързани със страната.

Същото важи и за споменаването в култовия сериал „В обувките на дявола“ (Breaking Bad). В него подробно се припомня историята с убийството на Георги Марков.

След като се натрупаха толкова негативни, вампирски, шпионски, „черни“ и „дяволски“ асоциации, нека се разведрим с няколко по-забавни и весели „български“ находки в киноизкуството. Такива са легендарни сериали като „Семейство Симсън“, където членовете на една фиктивна рок група се хвалят, че са много популярни в България, „Алф“ или „Приятели“. Е, и там пак е мимоходом, но някак си с добро чувство – все е нещо.

Така изглежда и още един прочут филм – „Терминалът“ с Том Ханкс. Героят, попаднал без паспорт в ничията земя на едно летище, произхожда по сценарий от измислена държава, но всъщност

Том Ханкс  – в ролята на Виктор Наворски, говори тъкмо български.

Все пак не трябва да забравяме, че съпругата на Ханкс – Рита Уилсън има български корени и е родена с името Маргарита Ибрахимов.

От „Казабланка“ до „Хари Потър“

България се споменава и в класическите холивудски филми като „Казабланка“ с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман. Там една отчаяна българска двойка се опитва да спечели пари на рулетка.

И за десерт, разбира се: Виктор Крум в „Хари Потър и Огненият бокал“. И в едноименната книга, и във филма този герой,

когото Хари Потър посещава в България,

се слави като отличен играч в измислен спорт на име куидич. Според редица отзиви в медиите сюжетът е вдъхновен от успехите на българския национален отбор по футбол на Световното първенство в САЩ през 1994 година. Не ни остава нищо друго, освен да благодарим на Димитър Пенев и Христо Стоичков за това престижно място в слънчевата история на киното.

* Селекцията е направена от Александър Андреев за DW България