„Кой не знай…“ Христо Ботев, „кой не е чувал за него?“ Името на Христо Ботев завинаги ще остане ярко светещо в

пантеона на българските герои,

на българите с главно „Б“. Освен революционер и боец за свободата на страната ни, той е и брилянтен поет, публицист, преводач, философ.

Датата, която най-често свързваме с Ботев е 2 юни, когато отбелязваме смъртта му и почитаме паметта му. Също толкова важна дата обаче е и датата на рождението му – 6 януари по нов стил.

Именно на този ден през 1847 г. в Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева – Христо Ботев. И двамата му родители изиграват важна роля в живота на Ботев. През 1863 г. заминава за Русия, за да продължи образованието си там.

Установява се в Одеса, където учи, самообразова си и по-късно учителства в село Задунаевка. Пред 1867 г. Ботев се връща в родния си Калофер, където също преподава.

Във вестник „Гайда“ през същата година, редактиран от П. Р. Славейков, е обнародвано

първото стихотворение на Ботев „Майце си“.

По това време поетът е едва на 19 години. Според съученика на Ботев – Киро Тулешков, още през лятото на 1864 година в Одеса, той работи върху варианти на „Майце си“, консултирайки се с професора по славистика Виктор Григорович.

„Хаджи Димитър“

е баладична поема, издадена за пръв път във вестник „Независимост“ през 1873 година. Заглавието е име на конкретна историческа личност, което обвързва текста с реалността. Стихотворението е написано по повод сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година, когато Хаджи Димитър бива смъртносно ранен. Ботев се запознава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г., когато сам се готви да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода. Неведнъж той пише за подвига на двамата войводи.

„До моето първо либе“

е стихотворение отпечатано за първи път на 22 юни 1871 година в брой първи на вестник „Дума на българските емигранти“. След това, поетът прави някои езикови редакции по него и го отпечатва в стихосбирката „Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова“ през 1875 година. След тази публикация повече не са правени редакции на творбата.

„На прощаване в 1868 г.“

е стихотворение изповед от Христо Ботев, което за първи път е публикувано във втория брой на вестник „Дума на българските емигранти“ на 25 юни 1871 г.

Ботев пише стихотворението през бунтовната 1868 година в Браила, когато участва много активно в подготовката на четата на Желю войвода и е избран за неин секретар. След като четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава през р. Дунав в България, под натиск на Турция румънското правителство арестува Жельо войвода и други революционери и така преминаването на следващи чети е осуетено.

„Хайдути“

е една от първите творби на Христо Ботев. Създадена е в Одеса през 1866 г. и е публикувана по-късно във в. „Дума на българските емигранти“. Поемата е останала незавършена – след текста в първата ѝ публикация е отбелязано „следва“. Това вероятно е и причината Ботев да не я помести в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

„Обесването на Васил Левски“

е последната стихотворна творба на Христо Ботев.

Ключови мотиви са страданието и плачът, чрез тях е представена безмерната загуба за България. Стихотворението създава поетическия образ на националния герой – човека, отдал живота си за свободата на родината и едно от най-тъжните стихотворения, които българската литература познава. В оригиналния си вариант то има още един куплет, който бива премахнат при редакцията му от Захари Стоянов през 1888 година.