„Под игото“, „Чичовци“, „Опълченците на Шипка“, „Епопея на забравените“, „Нова земя“, „Една българка“, „Хъшове“, „Дядо Йоцо гледа“, „Аз съм българче“ – това е само много малка част от литературното наследство, което големият писател, поет и драматур Иван Вазов оставя завинаги на поколенията след себе си. Неслучайно той е наречен „Патриарх на българската литература“.
И така вече 174 години.
На днешния 9 юли през 1850 г. в Сопот се ражда дете, което завинаги ще бележи българската история. За да почетем живота и творчеството на Вазов днес си припомняме емблематични негови цитати и стихотворения.
Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа във времето.
Той увековечава образите на героите, които познаваме днес, както и подвизите на целокупния български народ, неговите мъки и страдания, въстания и борби, успехи и слава.
Вазов има необикновена заслуга към България. Той е сред основните причини ние да „помним“. А големият писател Гео Милев го нарича „Патриархът на българската литература“.
През 1876 г. авторът отпечатва първата си стихосбирка – „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин.
Народният поет умира на 22 септември 1921 година. На 71-годишна възраст той е един от най-заслужилите българи, обичан в цялата страна. Въпреки че критиката често не щади творчеството му, той остава сред любимите писатели на народа.
За целия си житейски път Вазов създава огромно количество произведения, по-голямата част от които посветени на България. Много от тях остават завинаги в сърцата на хората и се изучават и до днес.
