Вероятно няма човек, който все още да не е разбрал за огромния успех на група студенти от НАТФИЗ. Техният документален филм – „Лимбо“, посветен на деменцията, е сред 16-те заглавия, номинирани за престижния студентски „Оскар“. Art Portal разговаря с режисьора на продукцията Джулия Пъстракова за перипетиите, с които се сблъсква един млад артист, докато твори, както и за страховете, които могат да бъдат превърнати във вдъхновение. Заповядайте на „разходка“ из розовата градина на спомените с нас.

Идеята за “Лимбо” се ражда по време на непринуден разговор между Джулия  и сценариста Александър Хаджиев.

„Разбрахме, че и двамата имаме личен поглед свързан със заболяването. Александър ми сподели, че един от роднините му е настанен в специализиран дом. Други трима са неофициално диагностицирани с болестта. Аз имам подобен опит с моя дядо“, разказва Джулия пред Art Portal.

Оказва се, че след смъртта на своя дядо тя

развива емоционална обвързаност към темата и дълго се колебае дали да се захване с проекта.

Едно най-големите ѝ притеснения е дали ще успее да предостави обективен поглед над болестта в своята продукция. В крайна сметка обаче осъзнава, че темата отчаяно се нуждае от по-голяма публичност и започва да твори. 

„Лимбо“ е заснет в “Дом за пълнолетни лица с деменция – Княжево” в София в рамките на 6 дни. Преди започнат снимките обаче е било наложително да открият хора, които да подкрепят идеята им. Успяват да я открият в лицето на председателя на Сдружение “Информация и консултации” – Мариана Велева. Съдейства им и управителят на “Дом за пълнолетни лица с деменция – Княжево” – Ангелина Георгиева.

„По време на снимачния процес с екипа преминахме през широк спектър от емоции. Отначало в предизвикателство се превръщаше

сблъсъкът със ситуации, в които безсилието и неспособността за промяна надделяваха.

С всеки изминал ден настанените ставаха все по-отворени към нашето присъствие и споделяха своите истории“, изтъква Джулия.

И въпреки личната си емоционална обвързаност със здравословния проблем на възрастните, с които е общувала в дома, тя успява да си създаде ценни и щастливи спомени от снимачния процес. Един от тях са

разходките с баба Николинка , по време на който заедно са брали рози

от градината на дома. През времето, което прекарват заедно, Джулия с интерес слуша красивите разкази за живота на възрастната жена.  

Освен с докосващ дълбок замисъл „Лимбо“ се отличава и с изключително интересно заглавие, което първоначално оставя възможност за интерпретация. В теологията думата се асоциира с място или състояние, в което са  душите на тези, незаслужаващи мъчения, но неспособни да преминат и в рая. Лимбо е и името на популярна игра. Притеснен, че заглавието може да бъде интерпретирано погрешно, екипът решава да поясни още в началото на филма, че то

идва от латинската дума limbus – линия, край, граница.

Какво предстои на „Лимбо“ и младият екип, стоящ зад него? Нова селекция, в която ще обявят финалистите на студентските „Оскари“. По-късно ще бъде последвана и от церемония по награждаването на отличените филми. Колкото до младата и талантлива Джулия – тя би искала да попътува по света, за да открие нови светове и опознае различни култури. Сега обаче пред себе си има много важна задача – да получи диплома от НАТФИЗ.

„Филмовата индустрия в България показва потенциал и въпреки, че се полагат усилия за насърчаването ѝ, то има и място за подобрение.

Много млади режисьори срещат трудност в намирането на финансиране и ресурси.

Увеличаването на броя на програмите за безвъзмездни средства ще осигури така необходимата финансовата подкрепа“, обобщи тя. В думите ѝ сякаш „прочетох“ надежда – мечта някой ден младите артисти на България да могат да творят без притеснения, а продукциите им да бъдат разпознаваеми както на българската, така и на международната сцена.