Доналд Съдърланд, който почина в четвъртък на 88-годишна възраст, гледаше скромно на кариерата си. „Аз съм човек…, който преследва творческия процес в себе си толкова енергично, колкото може“, казва той през 1993 г. „И открих, че това е огромно забавление и голямо удоволствие“.

Малцина актьори от неговото поколение са били толкова убедителни в толкова различни образи и жанрове.

Макар Съдърланд да получи почетен „Оскар“ през 2017 г., той никога не е получавал номинация за „Оскар“, което е показателно за това как гласуващите в Академията постоянно пренебрегват фината гъвкавост на това, което той внася в безбройните си роли. Това пише The Rolling Stone.

В негова чест ви представяме списък с 10-те най-добри превъплъщения на Съдърланд, според американското издание.

„Мръсната дузина“/“’he Dirty Dozen“ (1967)

Тъй като Съдърланд е известен предимно с драматичните си изпълнения, пробивът му в този вълнуващ военен филм на Робърт Олдрич често е пренебрегван. Младият актьор е в началото на 30-те си години, когато получава ролята на глупака Върнън Пинкли, един от членовете на титулярния отряд от мошеници и престъпници, наети да се бият за чичо Сам.

Усмивката, която Съдърланд внася във всяка сцена –

особено по време на поредицата, в която му се налага да се преструва на строг генерал, който прави инспекции – е една от най-добрите черти на този блокбастър, подсказваща за силната искра, която той ще придаде на ролите си занапред.

„M*A*S*H“ (1970)

Първият шедьовър на Робърт Олтман се прочува с разногласията, които той има с двете си звезди – Елиът Гулд и Доналд Съдърланд. Двойката играе Ловеца Джон Макинтайър и Ястребово око Пиърс, американски хирурзи, които се опитват да запазят здравия си разум, докато шият ранени тела по време на Корейската война.

„Клут“/ „Klute“ (1971)

Джейн Фонда печели „Оскар“ за най-добра актриса за ролята си в този филм.

„Клут“ улавя и Съдърланд в най-силния му момент.

С типична за героя му немодерната прическа, неговият образ е непреклонен и делови, но бавно ще се влюби в тази бурна красавица. Съдърланд прави компетентността и интелигентността дълбоко секси, впечатлявайки Фонда, която пише в мемоарите си: „Намирах неговото рунтаво, махмурлийско качество и увисналите, бледосини очи за особено привлекателни. В него имаше и нещо от стария свят на джентълмените“.

„Не поглеждай сега“/“Don`t Look Now“ (1973)

Как изглежда скръбта? В ролята на Джон Бакстър, съпруг, който скърби след случайното удавяне на дъщеря си, Съдърланд изиграва тази емоция със задушаваща обсебеност, създавайки един от най-натрапчивите портрети на загубата в киното. Този хорър-трилър печели много от сърцераздирателното му превъплъщение.

„Животинска къща“/“National Lampoon’s Animal House“ (1978)

Заснет в рамките на няколко дни по време на снимките на „Нашествието на крадците на тела“, Съдърланд се появява в тази класическа колежанска комедия благодарение на Джон Ландис. Звездата харесва младия мъж, който е асистент-режисьор на филма на Съдърланд „Героите на Кели“ от 1970 г., и се съгласява да участва в малки роли в бъдещите филми на Ландис. В „Animal House“ Съдърланд играе най-готиния професор по английски език.

„Нашествието на крадци на тела“/ „Invasion of the Body Snatchers“ (1978)

Този римейк на лентата от 1956 г. е все така успешен филм на ужасите за извънземни, които приличат на хора и се крият сред нас. Вече е увековечен и в социалните медии заради безбройните мемета на шокирания Съдърланд.

В ролята на инспектор по обществено здраве, който в крайна сметка осъзнава заплахата насреща си, Съдърланд олицетворява параноята на една епоха. Осъзнава, че не трябва да се притесняваме от извънземни – Студената война и конформизмът ще ни стигнат първи.

„Обикновени хора“/“Ordinary People“ (1980)

„Обикновени хора“ е носител на наградата за най-добър филм и съдържа множество великолепни превъплъщения,

но единственият, който не е номиниран за „Оскар“, е Съдърланд.

Това е доказателство за великолепно подцененото му превъплъщение в ролята на скърбящ баща, който след самоубийството на сина си постоянно се движи по емоционални черупки. Всичко, което може да направи, е да се опита да служи като някакъв несръчен посредник между буйната си съпруга (Мери Тайлър Мур) и съкрушения им друг син (Тимъти Хътън). Това е портрет на нежната мъжественост – на опита да бъдеш силен, докато се разпадаш отвътре.

„Джей Еф Кей“/“JFK“ (1991)

Само една сцена – но каква. В ролята на г-н Х, човек в сянка, който разполага с важна информация за това какво наистина се е случило при убийството на президента Кенеди, Съдърланд въплъщава романтичния идеал за информатор – човек, който знае много и е видял твърде много. Режисьорът Оливър Стоун първоначално е обмислял ролята да бъде поверена на Марлон Брандо.  Но по-късно казва:

„Имах късмет да взема Съдърланд, защото той е бърз актьор. И беше страхотен“.

Господин Х почти не присъства в този тричасов филм, но никога не можете да го забравите, след като видите сцената му.

„Шест степени на разделение“/“Six Degrees of Separation“ (1993)

Режисьорът Фред Шепизи има ясна представа за това как ролята на Съдърланд в този филм. Героят му е шикозен нюйоркски търговец на произведения на изкуството, а лентата е адаптация по пиесата на Джон Гуаре. „Фред каза: „Той е като продавач на употребявани коли“, спомня си Съдърланд. Той подсилва мазния чар и фалшивата грандиозност на героя – което го прави идеалната мишена за хитрия измамник на Уил Смит. В образа на Съдърланд има истинско презрение, осъждащо хората, които печелят пари от чуждото творчество, а самите те допринасят малко за обществото – и забогатяват и се самоуспокояват в този процес.

„Игрите на глада“/“The Hunger Games“ (2012)

В края на живота си Съдърланд се радва на може би

най-големия си комерсиален успех

в ролята на злия президент Кориолан Сноу, който управлява Игрите на глада със забавно безразличие. Някои филмови злодеи се държат гневно, но този актьор-ветеран тръгва в обратната посока. Той представя човек, уверен във властта си и безразличен към революционната реторика на Катнис Евърдийн на Дженифър Лорънс.