Кралица Елизабет II ни липсва по много начини. Всъщност световният траур по повод смъртта ѝ през 2022 г. е остро напомняне за нейното значение през 70-те години на управление. А на екрана нейното намалено присъствие през последните два сезона на „Короната“ отговаря на въпроса: какво се обърка в сериала?

Сега, когато пищната шестсезонна фантастика на сценариста Питър Морган за нейния живот е приключила, дългосрочната перспектива разкрива, че колкото повече сериалът се фокусираше върху кралицата, толкова по-добър беше, пише BBC. Всички са съгласни, че последните два сезона на сериала са

далеч по-слаби от славните му предишни дни,

а в тези последни епизоди кралицата често оставаше на заден план или кимаше на Тони Блеър и въздишаше по принц Чарлз.

И все пак ключът към успеха на сериала винаги е бил в това колко умело се отдръпва завесата и се попълват интимни емоционални детайли, за да се внуши каква може да е била кралицата зад приятното си, загадъчно публично присъствие. Около нея се завъртяха политически и семейни машинации – от Суецката криза до справянето със сестра ѝ, която пиеше твърде много, но нейният характер винаги беше в центъра на вниманието.

Клеър Фой в ролята на младата кралица с широко отворени очи е изпълнена с надежда и немалко несигурност, че ще оправдае титлата си. Оливия Колман се превъплъти безпроблемно в ролята на кралицата на средна възраст. Тя беше уверена в себе си, борейки с лични и политически главоболия. Реагира на стачката на миньорите и се притесняваше, че Чарлз се е влюбил в неподходяща жена – Камила Шанд. Героите им се основават на психологически проницателни предположения. Тя сигурно е имала

съмнения и мрачни моменти, които я карат да оживее

като нещо повече от фигурант. Имелда Стаунтън в ролята на по-възрастната кралица беше по-спокойна и интригуваща. Макар и не толкова убедителна част от догадките, беше частно разтревожена за бъдещето на самата монархия. Ако тази Елизабет имаше по-малко въздействие, то отчасти се дължи на факта, че Стаунтън беше толкова слабо използвана в сериала.

Успешната формула на Морган да се придържа към известните факти и достоверно да допълва останалите бележи пробива му във филма „Кралицата“ (2006), посветен на

бавната публична реакция на кралицата

след смъртта на Даяна, и пиесата „Аудиенцията“ (2013), посветена на известните седмични срещи на Елизабет с министър-председателите. Той пренася тази стратегия блестящо и в „Короната“.

И заобикаля Елизабет с рязко очертани персонажи и изпълнения, с необичайния Джон Литгоу в ролята на любезния, но коварен Уинстън Чърчил, нейния първи министър-председател, и Джилиан Андерсън в ролята на острата Маргарет Тачър. Принцеса Маргарет еволюира от красивото диво дете на Ванеса Кърби до джетове и сибарити на Хелена Бонъм-Картър и сдържаната вярна сестра на Лесли Манвил.

Макар да имаше безкрайно мрънкане за това колко вярна на историята е „Короната“, тя често беше толкова близка, че шумът беше заради детайлите. Асистентът на Чърчил, който загива в Големия смог през 1952 г. в първи сезон, може и да е измислен, но

хиляди наистина загиват

по време на това отдавна забравено събитие – едно от многото, които сериалът възстанови в масовата култура. Сериалът често работи перфектно като урок по история, обвит в семейна мелодрама.

Но последните два сезона дадоха на зрителите точно това, от което никой не се нуждаеше: още Даяна и Доди, Чарлз и Камила, Уил и Кейт; всички най-големи хитове на таблоидите. Проблемът не беше просто в това, че

историята се приближи до настоящето,

макар че и това беше проблем. След като светът прочете стенограмите от личните телефонни разговори на Чарлз и Камила, в които те са казвали „искам да бъда тампонът между краката ти“, ще има много по-малко празни места за запълване.

По-големият проблем е, че спекулациите, които се появиха, станаха напрегнати и по-малко проницателни. Някои от тях излязоха извън релси, като никъде другаде това не беше така, както в манията на Морган за абдикация. През миналия сезон това беше измисленият разговор на Чарлз с министър-председателя Джон Мейджър. В него ставаше дума за побутването на кралицата – сцена, която предизвика отзвук. Вариант се завръща в тромавия последен епизод на сериала.

Морган явно се напъваше да

хвърли поглед напред,

за да признае смъртта на Елизабет, въпреки че хронологията на сериала приключва през 2005 г. В една част, в която се натъпкват твърде много неща, кралицата и принц Филип планират собствените си погребения. Появява се зеленият Land Rover, който той е избрал за катафалка и в една истинска измислица (спойлер), сериалът предполага, че в деня на сватбата на Чарлз и Камила кралицата е била много близо до това да обяви, че е решила да абдикира. Нещо, което според всички доклади никога не би направила, ако не е била наистина неспособна.

Последният кадър от сериала „Короната“ може неволно да напомни за скеча, който се разпространи след смъртта ѝ. На него кралицата и мечето Падингтън си тръгват. Тази смехотворна връзка подсказва колко далече се е отдалечил сериалът от великолепното си начало, като е изгубил от поглед правдоподобната си героиня.