Епичното продължение на „Гладиатор“ на Ридли Скот с участието на Пол Мескал и Дензъл Уошингтън е широко критикувано заради историческите си неточности.  Александър Мариоти е имал една от най-трудните задачи в киното. Той е консултант по историческата част от сценария на филма. Това означава да съветва Ридли Скот, когато се отклонява от историята.

Именитият режисьор обаче е дал да се разбере, че

не го интересува дали филмите му са исторически неточни –

дори когато са базирани на реални хора и събития.

Това не попречи на експертите да посочат неточностите. Когато през юли беше пуснат първият трейлър на „Гладиатор II“, историците започнаха да обясняват

какво не е наред с архитектурата, че римляните не са имали вестници

и че не са се срещали в кафенета.

В центъра на сюжета на „Гладиатор II“ е Луций (Пол Мескал) – син на Луцила (Кони Нилсен) и Максимус (Ръсел Кроу), който като дете е принуден да напусне Рим. Двадесет години след смъртта на бащата му римски войници нахлуват в родния му град в Нумидия, убиват съпругата му, след което го отвеждат в робство. След като е купен от Макрин (Дензъл Уошингтън), Луций е превърнат в гладиатор. Докато

 той се бори за оцеляване, изправяйки се срещу животни, кораби

и други гладиатори в Колизеума, Макрин замисля да свали младите императори Каракала (Фред Хечингер) и Гета (Джоузеф Куин), за да стане владетел на Рим.

Мариоти посочва, че ако филмът трябва да бъде съвсем точен, думата „Колизеум“ дори не би била произнесена. Оригиналното му име е Флавиевият амфитеатър – на династията, управлявала по време на построяването на сградата. Хората започват да го наричат Колизеум едва векове по-късно. Основната причина, поради която Мариоти не се притеснява прекалено много от тези грешки, е

огромното влияние, което филм като „Гладиатор II“ оказва върху зрителите и туризма.

„В академичния свят съществува голям снобизъм по отношение на киното“, казва той. „Наистина съм озадачен от това, защото през последните 20 години „Гладиатор“ имаше огромно влияние. Преди филма можеше да се влезе в Колизеума безплатно. На следващата година хората идваха на тълпи“.

Въпреки че в „Гладиатор II“ има множество исторически неточности, поне част от тях се основават на истината. Малко след като е заловен, Луций трябва да оцелее след нападение от бабуини. След това, когато пристига в Колизеума, той и неговите колеги гладиатори се изправят срещу носорог. Макар да се смята, че приматите и носорозите са били показвани на римляните, те не биха се изправили срещу гладиаторите.

Вместо това те е трябвало да се борят с лъвове, пантери и слонове.

Смята се, че носорог е присъствал на откриването на Колизеума през 80 г. от н.е., където се е борил с бик, мечка, бивол, лъв и бизон.

„Довеждали са странни животни от цялата империя, за да се бият“, казва Пол Белоник, професор в Юридическия факултет на Калифорнийския университет. Той пише книгата „Ограничения, конфликти и падането на Римската република“.

Когато император Тит организирал 100 дни игри в Колизеума по случай откриването му, Белоник изчислява, че

само за няколко дни са били убити около 10 000 животни.

„Губили са живота си по най-различни творчески начини. Хората са хвърляли копия по тях, хващали са ги с мрежи. Стрелците с лък са били много популярни. Това е като да гледаш снайперист. Наоколо са тичали малки елени“.

Понякога присъстващите се разстройвали от смъртта на определени животни. Римският историк Дио пише за тълпа, която се разплакала, когато била убита група слонове.

Надделява ли забавлението над точността?

Вероятно най-мащабната екшън сцена в „Гладиатор II“ е и най-очебийното отклонение от историята. Когато Луций и няколко други гладиатори са принудени да участват в инсценирана морска битка, Скот сякаш се наслаждава на това

да направи сцената възможно най-пресилена.

Ако императорът е искал да надмине своя предшественик, той организирал морска битка, известна по онова време като наумахия. При тези събития в амфитеатъра се поставяла вода, вкарвали се кораби и бойците пресъздавали историческите събития.

„Обикновено това били морските битки на гърците срещу персите“, казва Дейвид Потър, колежански професор по гръцка и римска история в Мичиганския университет „Франсис У. Келси“.

Докато в „Гладиатор II“ изглежда, че корабите се движат с пълна скорост, а водата е достатъчно дълбока, за да има акули в нея,

римските амфитеатри са били пълни само с малко количество течност.

Корабите също така никога не са набирали достатъчно скорост, за да се блъскат един в друг. Те са имали плоски дъна, за да могат да се движат лесно. Освен това се смята, че последната наумахия се е състояла в Колизеума през 89 г. от н.е., повече от 100 години преди събитията във филма. В амфитеатъра никога не са плували акули, но има някои историци, които смятат, че крокодилите са били част от лова на животни, пише BBC.

Макар че има достатъчно данни за инсценирани морски битки, за да могат историците да вярват, че те са се провеждали в Рим, все още има доста неизвестни по отношение на това как и къде сe e случвало това. Белоник предполага, че най-вероятно е било в Циркус Максимус, който е много по-ниско от Колизеума и е по-близо до река Тибър.

Мариоти пък смята, че тъй като амфитеатърът е построен на мястото на изкуствено езеро, това е дало възможност за пълненето му с вода. „Изградили са невероятна дренажна система от реката, която да извежда водата нагоре и след това да я оттича“.

Изображенията на гладиаторските битки в продължението на филма също са предимно неверни.

Според Потър те не са били толкова жестоки, колкото филмите за „Гладиатор“ и други римски епоси биха ви накарали да повярвате. На първо място – не всички са били роби или военнопленници.

„40% от гладиаторите вероятно са били свободни хора, които просто са опитвали да печелят пари“, казва той. Вместо това да е борба до смърт, Белоник сравнява тези състезания с гледането на WWE или UFC.

„В повечето случаи се стига до първа кръв или до момент на капитулация. Веднъж беше изчислено, че в девет от десет случая никой не умира“.

Имало дори съдия, който се намесвал, за да разделя хората.

Когато някой се нарани, излизали да го лекуват. Гален, най-известният лекар от древния свят, започнал като медик на гладиаторите. В крайна сметка целта на състезанията е била да се видят различни стилове на борба.

Подобно на игрите, някои от героите в „Гладиатор II“ са базирани на реални хора, но това, което им се случва във филма, е измислица. През 211 г. н.е. Каракала и Гета наистина стават съвместни владетели на Рим. Смята се, че след това Каракала е поръчал да убият Гета. Така се превръща в изключително непопулярен император. Той напуска града през 216 г., за да води война срещу Партската империя, но е убит от един от собствените си войници през 217 г.

Твърди се, че Макрин е вербувал войника, който е извършил убийството.

Той става император на Рим на 11 април 217 г., три дни след смъртта на Каракала.

„Той е първият човек, станал император, който никога не е бил член на римския сенат“, твърди Потър. Самият Макрин е екзекутиран малко повече от година по-късно.

Работата по сценария на „Гладиатор III“ вече е започнала и зрителите отново могат да очакват Скот да използва тези истински истории като вдъхновение. Мариоти не вижда проблем в това. Той е на мнение, че подобни продукции просто отразяват това, което творците са правили в историята.

„Това, което Ридли прави, не се различава от Шекспир или Микеланджело. Става въпрос за използване на историята, за да ни даде урок“.