Някои филми – въпреки високите си бюджети и големите очаквания, не успяват да привлекат зрителски интерес и често получават негативни отзиви от критиците. Причините за тези провали могат да варират. Те често включват проблеми с продукцията, слаб сценарий или неподходящи актьорски изпълнения. В последните тридесет години има множество примери за такива проекти. Те не успяват да оправдаят инвестициите си и се помнят като едни от най-големите неуспехи в киноиндустрията. Нека разгледаме някои от тях, за да видим как и защо тези филми не успяха да постигнат желаните резултати.

„13-ият воин“ (1999)

Премиерата на американския исторически екшън „13-ият воин“ (The 13th Warrior) се състояла през 1999 г., а режисурата е дело на Джон Микаел. Филмът е вдъхновен от романа „Съобщението на Абу Муслим“ на американския писател Майкъл Крайтън, известен с бестселърите си в жанра на научната фантастика и трилъри. Историята разказва за арабския пътешественик Ахмед бин Фадлан, изигран от Антонио Бандерас. След като става свидетел на убийството на любимата си жена, Ахмед решава да замине на север, където се присъединява към група викинги. Той бива избран за 13-ия воин в експедиция, чиято цел е да спаси село, атакувано от таен и опасен враг.

Производството на многопластовите сцени на филма среща множество затруднения. Първоначално проектът е планиран да бъде режисиран от Дейвид Кроненбърг, но по-късно е предаден на Джон Микаел. Продължителните снимки и многобройните промени в сценария довеждат до значителни увеличения на бюджета, който достига 224 милиона долара. От тази сума,

137 милиона долара са загубени, което представлява около 61% от инвестицията.

„13-ият воин“ не успя да постигне очаквания комерсиален успех, въпреки положителните отзиви за актьорската игра и визуалните ефекти. Филмът получава смесени критики, а мнозина смятат, че не оправдавал очакванията за потенциална франчайз-поредица. Напук на разочарованията в боксофиса, „13-ият воин“ се превръща във фаворит на феновете на историческата фантастика и военни драми. Той продължава да бъде популярен сред любителите на жанра, благодарение на интригуващата си история и визуален стил. Така остава значима част от киното от края на 90-те години.

„Майло на Марс“ (2011)

Това е анимационен филм от 2011 г. на режисьора Симон Уелс, вдъхновен от едноименната книга на Бернард Вебър. Продукцията разказва увлекателната история на едно младо момче на име Майло, което открива, че майка му е отвлечена от марсианци, за да им помогне да отгледат собствените си деца. В опит да спаси майка си Майло предприема пътешествие до Марс, където преминава през редица приключения и научава ценни уроци за семейството и любовта.

С бюджет от 150 милиона долара „Майло на Марс“ успява да генерира едва 39 милиона долара след световната си премиера, което го нарежда сред

най-значителните провали в историята на анимацията

и води до сериозни финансови загуби за студиото Disney.

Причините за неуспеха на филма включват несъответствие с целевата аудитория, неефективна маркетингова стратегия, силна конкуренция от други анимационни заглавия и отрицателни отзиви от критиците. Според проведени анкети „Майло на Марс“ не успя да бъде разбран и от децата, и от семействата им, за които бил предназначен. След този неуспех Disney изцяло е преосмислила подхода си към анимационните филми.

„John Carter“ (2012)

„Мулан“ (2020)

„Фюриоза: Сага за „Лудия Макс“ (2024)