Точно преди 20 години една рижава котка се появи с кутия лазаня в ръка на големия екран и се превърна в любимец на малки и големи. Вдъхновен от комикса на Джим Дейвис, Гарфилд оживява в две игрални версии през 2004 г. и 2006 г. Днес в кината в цялата страна вече можете да гледате и анимацията, разказваща за приключенията на домашния любимец – дело на режисьора Марк Диндал.
Новата анимирана версия на поредицата първоначалното може да бъде объркана с предистория на предходните два филма. Причината е, че в още в първите минути виждаме
Гарфилд като малко коте, оставено само в тъмното –
гладно и уплашено. Уханието на пица го води до близък ресторант, в който е и Джон – човекът, който го осиновява.
Гарфилд, кучето Оди и техният стопанин живеят щастливо и спокойно, хапвайки пица и лазаня на корем, докато един ден двете домашни животни не биват отвлечени. Под прикритието на нощта, техните похитители ги водят в изоставена сграда, откъдето котаракът умело се опитва да се измъкне, предоставяйки номера на кредитната карта на Джон. Оказва се, че парите няма да им помогнат да се спасят. Отвлеклите ги искат единствено отмъщение. Но на кого са навредили едно домашно коте и кученце? Може би са изяли нечия лазаня?
Целта им всъщност е да стигнат до бащата на Гарфилд – котаракът престъпник Вик. Разгневил бившия член на престъпната си банда – котето Джинкс,
той се налага да се впусне в поредната кражба,
за да спаси сина си, а и самия себе си от лапите ѝ.
В последвалата организация на крупния обир на мандра се включват активно и Гарфилд, и Оди. Групата търси помощ и от депресиран бик на име Ото. Неговата любима Етел е затворена против волята си в предприятието за млечни продукти.
Сценарият предлага богата гама от сюжетни линии – разрушена връзка между баща и син, разделени влюбени, както и злодей, ламтящ за отмъщение. Всички те обаче са представени някак вяло. Защо Ото е прогонен от мандрата? Защо Вик решава да изостави Гарфилд и повече никога не го търси до деня на отвличането? – Все въпроси, на които така и не получаваме конкретен отговор.
Най-голямата дупка в сценария обаче остава метаморфозата на Гарфилд. Вместо с добре познатия ни саркастичен и мързелив котарак – на екрана се сблъскваме с
технологичния гуру, който не спира да си поръчва храна онлайн,
и с Гарфилд, който умело се премята над движещи се влакове.
Със своите 60 млн. долара бюджет “Гарфилд: Филмът” силно изненадва и с прекомерното наличие на продуктово позициониране, присъщо на по-нискобюджетните продукции. Компании от ранга на Netflix, FedEx и Walmart проправят пътя си в историята на рижавия котарак по понякога абсурден начин.
Също толкова нереална и изглежда и доставката на италианска храна с дрон. Изминали са 20 години от представянето на първия филм пред света и през това време технологиите са се развили до степен, в която не се налага човек дори да мисли сам, AI е винаги насреща да го направи вместо него. Въпреки това обаче
техният преекспониран образ малко или много разсейва публиката
от по-важното-случващо се на екрана.
Може би най-впечатляващото за новия филм за Гарфилд, е, екипът, който озвучава персонажите. Бил Мъри (рижавия котарак в предходните два филма) вече е заменен с Крис Прат (“Пазители на галактиката” и “Джурасик парк”). Самюел Джаксън дава гласа си на Вик, а злодейката Джинкс е озвучавана от Хана Уондингам (“Тед Ласо” и “Игра на тронове”).
Като цяло “Гарфилд: Филмът” далеч
не е една от най-впечатляващите холивудски продукции,
правени в последно време. Макар и сценарият му да е увлекателен, той не предизвиква онова вълнение, което изпитахме от последните два игрални филма. Анимацията все пак може да бъде определена като една непринудена продукция, която ще разсмее най-малките. Техните родители обаче вероятно също ще установят с изненада като мен, че Гарфилд не е такъв, какъвто беше преди.
