В навечерието на обявяването на тазгодишните номинации за една от най-престижните филмови награди на Академията, поглеждаме към най-добрите актьорски превъплъщения през 21-ви век, които дори не са били номинирани за „Оскар“.

1. Сали Хокинс: Happy-Go-Lucky/ „Напълно безгрижна“ (2008) – най-добра актриса

Ако не броим „Тайни и лъжи“ и „Вера Дрейк“, твърде много превъзходни изпълнения във филми на Майк Лий минават покрай Академията. В ролята на неудържимо жизнерадостна лондонска учителка

Сали Хокинс разкрива многостранните си таланти,

получавайки множество отличия и дори изненадваща награда „Златен глобус“. За съжаление, нейният ярък и слънчев образ, криещ много по-интелигентно самосъзнание, необяснимо остана встрани в слабата 2008 година на „Оскарите“.

2. Емили Блънт: The Devil Wears Prada/„Дяволът носи Прада“ (2006) – най-добра актриса в поддържаща роля

Американската визитна картичка на Блънт е ролята на Емили – силно напрегната, нещастна асистентка на ледената редакторка на модно списание в стил Анна Уинтур, изиграна от Мерил Стрийп. В този безспорен хит

Емили Блънт се справя отлично

с кариеризма и британския сарказъм като механизъм за оцеляване на героинята си. И ако зараждащата се възможност за холивудска слава може би е достатъчна награда, то нейната привлекателна автентичност и превъзходният комичен тайминг заслужават признанието и на Академията.

3. Скарлет Йохансон: Lost in Translation/„Изгубени в превода“ и Girl With a Pearl Earring/„Момичето с перлена обица“ (2003) – най-добра актриса

2003 г. е изключително силна за Скарлет Йохансон, която влиза в тези две страхотни роли. Ролята едновременно на недоволна млада булка, която се носи по течението на съвременния Токио, и на вдъхновителката на ценния портрет на Вермеер от 17-и век демонстрира ослепителната ѝ гъвкавост. Едва през 2020 г., когато

тя действително постигна двойни номинации

(за „Брачна история“ и „Заекът Джоджо“), „Оскарите“ със закъснение оцениха несъмнените ѝ таланти.

4. Пол Бетани: Master and Commander/„Господар и командир“ (2003) – най-добър актьор в поддържаща роля

Вълнуващото морско приключение на Питър Уиър се превърна в любима класика, въпреки че при цялото си завладяващо морско действие сърцето на филма е двойната роля на капитана, алфа-мъжкар, изигран от Ръсел Кроу и проницателно рационалния корабен лекар, изигран от Бетани. Като довереник и враг, Бетани прави чудеса с непринудената почтеност на човек с мълчалива смелост.

5. Кирстен Дънст: Melancholia/ „Меланхолия“ (2011) – най-добра актриса

Наблюдава се странна тенденция американски актьори, като Джеймс Спейдър, Джон Туртуро и др.,  да печелят награди за актьорско майсторство в Кан, но да бъдат пренебрегвани от най-големите награди в собствената си страна.

Дънст може би е най-сериозният пропуск

за потресаващото си превъплъщение на булка в депресия, която намира странно признание, когато е изправена пред унищожението на Земята в оперния апокалипсис на Ларс фон Триер.

6. Дейвид Ойелово: Selma/„Селма“ (2014) – най-добър актьор

Твърде често актьорските номинации за „Оскар“ приличат на състезание за най-усърдно превъплъщение в реалния живот. Затова е жалко, че един от най-добрите примери в последно време, разтърсващата драма на Ава Дюверней за гражданските права, остана незабелязан.

Дейвид Ойелово, в ролята на Мартин Лутър Кинг

е благороден държавник и проницателен тактик, но също така и несъвършена, понякога колеблива личност, която вдъхва живот на човека зад легендата.

7. Никол Кидман: Birth/„Прераждане“ (2004) – най-добра актриса

Като утвърдена холивудска звезда, Никол Кидман е редовен участник в церемонията по връчване на „Оскарите“ с пет номинации и една победа. Но за предпочитанията на гласуващите за главна роля е показателно и това, че нейната нюансирана роля на скърбяща вдовица, която се бори с потенциалното духовно прераждане на съпруга си като дете, не е сред тях. Над двуминутният мълчалив близък план на актрисата в една от сцените е може би е

най-изразителната ѝ работа на екрана.

8. Хю Грант: : Paddington 2/„Падингтън 2“ (2017) – най-добър актьор в поддържаща роля

Да вземеш наградата за най-добър във филм, който е толкова съвършен от муцуната до лапите, колкото е „Падингтън 2“, е известно признание.

Това е грандиозна загуба за Грант,

който с насмешка се превъплъщава в ролята на самонадеяния Феникс Бюканън – борещ се за успех актьор, превърнал се във враг на любимото лондонско мече. За разлика от неоправданата жажда на Бюканън за обожание от публиката, превъплъщението на Грант наистина заслужаваше светлината на прожекторите на Академията.

9. Дженифър Лопес: Hustlers/„Да свалиш Уолстрийт“ (2019) – най-добра актриса в поддържаща роля

От първите кадри, в които Джей Ло впечатляващо танцува на пилон на песента Criminal на Фиона Епъл, тя завладява зрителите в клуба и целия филм на Лорийн Скафария. И все пак, с  горещата сѝ чувственост и вдъхновяващото превъплъщение на Лопес, това е може би най-добрата ѝ роля след „Извън контрол“. Отказът да бъде номинирана беше, ами, престъпление…

10. Ейми Адамс: Arrival/„Първи контакт“ (2016) – най-добра актриса

Надпреварата за най-добра актриса през 2016 г. може да се окаже

най-конкурентната актьорска категория на този век.

Толкова ожесточена, че ролята на Адамс шокиращо не беше номинирана. Академията сгреши. Резонансният разказ на Дени Вилньов за контакта на извънземни със Земята зависи от скърбящата лингвистка, изиграна от Адамс, която превежда публиката през времева спирала на загуба, разкритие и сърцераздирателно примирение. Тя щеше да бъде достоен победител.