Биографичните разкази в киното винаги са били един от най-привлекателните жанрове за аудиторията. В последните няколко години те поставят и началото на една нова и завладяваща тенденция. Все повече известни артисти избират изкуството на анимацията като средство за изразяване на своя вътрешен свят. Този оригинален избор оспорва традиционните разказвателни методи и позволява неограничена творческа изява.
През 2024г. знаменитости като Роби Уилямс и Фарел Уилямс приемат този подход в своите нови биографични филми „Better Man“ и „Piece by Piece“. Други примери включват филмови проекти с анимационни изображения на Кърт Кобейн и дори Леонардо да Винчи. Какво ги мотивира към тези избори и какво ни казва това за развиващия се пейзаж на биографичното кино?
Биографичният филм на Роби Уилямс „Better Man“, режисиран от Майкъл Грейси, се отличава със своето въображаемо решение да изобрази британската поп звезда като CGI шимпанзе. Този избор действа като метафора за натиска на славата и дехуманизацията, която често съпровожда живота на знаменитостите. Грейси обяснява пред Guardian, че
представянето на Уилямс като „изпълнителна маймуна“.
Това подчертава тенденцията на развлекателната индустрия да комерсиализира артистите, свеждайки ги до лъскави продукти за обществено потребление. Това символично изображение позволява на публиката да се ангажира по-дълбоко с историята на Уилямс. Метафората на шимпанзето резонира с темите за уязвимостта и оцеляването в една дива и неблагоприятна среда. Както отбелязват критиците, този подход обогатява разказа. Това го превръща от конвенционален биографичен филм в провокиращ размисъл поглед към идентичността и устойчивостта.
По същия начин, Фарел Уилямс избира нестандартен подход със своя анимационен биографичен филм „Piece by Piece“ . Използвайки LEGO анимация, филмът проследява пътя му от скромно детство до превръщането му в глобална музикална икона.
Режисиран от Морган Невил, игривият стил на лентата отразява творческата същност на Фарел. Използването на LEGO блокчета символизира убеждението му, че животът е пейзаж, който може да бъде построен от наличните ресурси, както звездата обяснява пред Rooling Stone Историята на изпълнителя се разгръща чрез анимирани версии на неговите сътрудници, включително Гуен Стефани, Снуп Дог и JAY-Z. Този модел не само привлича по-младата публика, но и подчертава съвместния и свързан характер на музикалната индустрия.
Анимацията предоставя ниво на творческа свобода и символична дълбочина, което често липсва в игралното кино. В документалния филм Cobain: Montage of Heck, фокусиран върху фронтмена на Nirvana Кърт Кобейн,
анимационни сцени вдъхват живот на личните му стихове и музикални произведения.
Режисьорът на филма Брет Морген, използва тези сцени, за да изследва психиката на Кобейн. Той изобразява неговите борби и творчески процес по начини, които архивните кадри не могат, посочва се в ревю на Guardian. Това предлага интимен поглед към вътрешния свят на Кобейн, правейки неговата история по-жива и емоционална.
Бийтълс също приемат анимацията за биографично и творческо изразяване във филма Yellow Submarine. Той служи като сюрреалистично изследване на техния музикален и културен принос. Анимацията
улавя психеделичната същност на 60-те години
и транспортира зрителите във фантастичен свят, вдъхновен от емблематичните песни на групата, изследва Rooling Stone в един от своите материали.
Творческата свобода на анимацията позволява на Бийтълс да разширят артистичната си идентичност отвъд музиката, утвърждавайки тяхното наследство като пионери в мултимедийните иновации.
Един от най-въображаемите примери за този жанр е Loving Vincent, който разказва историята на Винсент ван Гог чрез уникалната техника на ръчно рисувана анимация. Всяка рамка на филма е маслена картина, създадена от екип от художници, отразяваща отличителния стил на Ван Гог.
Филмът изследва неговия живот и мистериозната му смърт през очите на хората, които го познават, разказват продуцентите в интервю за BBC. Историята потапя публиката в свят, подобен на изкуството на художника. Лентата е празник на художественото и културно наследство на твореца по несравним начин.
Интересен паралел в темата за изобразителното изкуство е филмът „Фрида“ от 2002г., който, макар и предимно игрален, включва анимационни сцени. Те илюстрират сюрреалистичните аспекти на картините и преживяванията на Фрида Кало, предоставяйки на зрителите дълбок поглед към нейния вътрешен свят и артистична визия.
По същия начин, „The Inventor“ изследва живота на Леонардо да Винчи чрез стоп-моушън и 2D анимация. Режисиран от Джим Капобианко, този филм разглежда живота на Да Винчи и неговото неуморно търсене на знания и иновации. Използването на анимация позволява на създателите на филма да визуализират изобретенията и идеите на Да Винчи по творчески и динамичен начин, предоставяйки ангажираща и вдъхновяваща представа за неговия гений.
Друг макар и по-малко известен пример е автобиографичният филм на Маржан Сатрапи „Persepolis“ , базиран на нейния графичен роман със същото име. Филмът използва строга черно-бяла анимация, за да разкаже нейната
история, развиваща се на фона на Иранската революция.
Анимацията улавя емоционалната интензивност и политическите катаклизми на нейното юношество, пише Variety. Сатрапи избира анимацията, за да представи живота си, защото тя ѝ позволява да се справи с комплексни теми с нюанс и креативност, предлагайки на зрителите дълбоко личен и универсално резонансен разказ.
Друг забележителен представител на този популярен жанр е Chico & Rita, който разказва биографична история на кубински пианист и певица. Макар и измислен в детайлите си, филмът черпи вдъхновение от реални музикални и културни елементи, за да разкаже история за страст, музика и любов в средата на 20-ти век в Куба. Анимацията живописно улавя оживеността на Хавана и Ню Йорк, използвайки визуалния си стил, за да задълбочи емоционалната връзка с историята. Чрез своя стил филмът отдава почит на богатото наследство на латино музиката и артистите, които я оформят.
Анимационните биографични филми могат да насърчат млади художници, режисьори и сценаристи да видят в този жанр поле за експериментиране и изразяване на въображението си. Чрез освобождаване от ограниченията на игралното кино, анимационните биографични филми канят публиката да види познати истории през нови и причудливи образи и обекти. Това доказва, че в света на разказването на истории единственото ограничение е липсата на въображение.
