Преди „Злосторница“ да се превърне в холивудски блокбъстър е мегахит на театралната сцена, а преди това – роман от 1995 г. Авторът Грегъри Магуайър разказва какво го е вдъхновило за създаването му.
Когато е бил дете, той, братята и сестрите му редовно са разигравали сцени от класическия филм от 1939 г. „Магьосникът от Оз“. Те дори променяли историята и перспективите в нея само за да се забавляват.
„Материалът беше толкова пластичен, че можеше да го промениш и пак щеше да е разпознаваем“, казва Магуайър пред BBC. Tой е знаел, че тези детски игри един ден ще послужат за създаването на романа „Злосторница“, който променя живота му.
В началото на 90-те години Магуайър е уважаван детски автор, който получава „добри отзиви, но не се радва на големи продажби“. След смяната на няколко работни места той решава, че иска да се пробва да пише за възрастни.
„Помислих си, че трябва да вкарам в тази книга всичко, което ме интересува, защото никога повече няма да напиша такава“, казва той.
Магуайър знае, че темата, която иска да изследва в романа, е природата на злото – по-конкретно какво означава да си „зъл“? Дали тази дума просто характеризира определени видове поведение? Дали оценява разпадането и покварата на нечии морални устои? Магуайър знае, че ако иска да привлече читателите на своя страна, ще трябва да вплете темата в „завладяващ сюжет, който да ангажира стотици хиляди хора по света“.
Тогава си спомня за „Магьосникът от Оз“. Замисля се по-специално за образа на Маргарет Хамилтън, изиграла Злата вещица от Запада, и кратките ѝ разговори с Глинда (Били Бърк).
„Помислих си: „Те се познават. Пресичали са пътищата си и преди. Ходили са заедно на училище!“ Създаването на този сценарий в главата му провокира Магуайър да се засмее на глас. „Помислих си, че това е толкова смешно. Защото беше толкова добра идея“.
Предположението на Магуайър се оказва правилно. Ревизионистичното изследване на детския роман на Л. Франк Баум от 1900 г. „Чудесният магьосник от Оз“ и филмовата адаптация от 1939 г. разглеждат обстойно живота на Злата вещица от Запада. Магуайър я кръщава Елфаба, което е
заигравка с инициалите на оригиналния автор.
В книгата виждаме причините, поради които тя е смятана за зла. Обществените възприятия и обстоятелствата я принуждават да действа по начин, който се смята за злодейски.
Родена със зелена кожа, тя редовно е забелязвана и осмивана. Тези предразсъдъци я карат да се чувства като изгнаник и тя се отдръпва от другите хора. След като открива, че разумните говорещи животни в страната са в беда, Елфаба се обръща към Оз и го моли за помощ. Той обаче отхвърля притесненията ѝ, тъй като иска хората да се обединят около идеята, че говорещите животни са техен общ враг. Така Елфаба се крие и се присъединява към подземна група, която се опитва да защити животните.
„Макар че при излизането си през 1995 г. книгата не беше бестселър, тя се превърна в хит от уста на уста“, твърди Магуайър. „Всяка година тя се продавала повече от предходната. По думите на автора това е истинското определение за „спящ хит“. Решението на Стивън Шварц да адаптира книгата в мюзикъл я прави още по-популярна. Той се играе в Ню Йорк от 30 октомври 2003 г., което го прави
четвъртото най-дълго играно шоу на Бродуей за всички времена.
Този успех означава, че холивудската адаптация е неизбежна.
Дана Фокс, която е съсценарист на филма заедно с Уини Холцман, твърди, че част от успеха на „Злосторница“ се дължи на начина, по който Магуайър изкривява очакванията на публиката. Преди излизането на книгата всички са настоявали:
„Зелената вещица е зла. Всички знаем, че тя е лоша. Но ако попиташ човек защо е така, той не може да отговори“, казва Фокс. „Блясъкът на книгата на Магуайър е в това, че той разпитва точно този въпрос“.
Докато авторът обмисля тези теми и потенциалната история за „Злосторница“, се случва нещо, което го подтиква да се замисли по-дълбоко за природата на злото.
На 12 февруари 1993 г. двегодишният Джеймс Бълджър е убит от две 10-годишни деца в Мърсисайд, Англия. Докато Магуайър гледал репортажите за тази трагедия по телевизията, се запитал: „Откъде дойде решението да направят това? Откъде дойде тази способност за зло?“ Когато убийството продължава да се анализира и интелектуални дискусии продължават да се водят за това
дали „вината е социологическа, биохимична, или духовна“,
той осъзнава, че зверството се вписва във „всичко, което е обмислял“ за „Злосторница“. „Това тъжно, тъжно събитие се оказа катализатор, който ме накара да продължа напред“, казва Магуайър.
Той настоява, че никога не е измислял „единна теория“ за злото. Смята, че омразата към себе си е един от елементите, тъй като „биологичният императив да оцелеем и да не се нараняваме е толкова силен, че
ако се мразим достатъчно, пробождаме света вместо себе си“.
Най-доброто обобщение, което авторът някога е чел по отношение на злото, е написано от Греъм Грийн в романа му „Власт и слава“.
„Той пише, че повечето зло е просто провал на въображението“.
Фокс също търси логика. Според нея „Злосторница“ продължава да бъде актуална, защото „някои хора все още са отритнати в нашето общество или са превърнати в лошите, за да могат други хора да получат власт“.
„Не е нужно да имаш зелена кожа, за да знаеш какво е усещането. Всеки се е чувствал по този начин в живота си“, категорична е тя. „Във всеки от нас има по една малка Елфаба. Във всеки от нас има по една малка Глинда. Съпричастността към тези герои е причината, поради която хората обичат това шоу и тази история от толкова дълго време“.
