Чудили ли сте се как анимационните герои се появяват на малкия и големия екран? А знаете ли кои са хората, които им вдъхват живот? В тази тема ще обърнем внимание на анимацията като любопитно, но мистериозно изкуство, като покажем, че освен да носи усмивки сред най-малките, то е и наслада за по-опитните любители на киното. Зад атрактивните говорещи картинки всъщност стои дълъг и сложен процес. Обяснено най-просто, анимационното изкуство представлява
симулацията на движение, създадена чрез поредица от снимки.
При традиционната анимация обектите се рисуват върху целулоидна прозрачна хартия. За да се създаде анимационната последователност, аниматорът трябва да нарисува всеки кадър. Това е същият механизъм като при флипбука, само че в по-голям мащаб.
Анимацията е артистичен импулс, който отдавна предшества филмите, пише Britannica. Първият аниматор в историята е Пигмалион. Той е герой от гръцката и римската митология – скулптор, който
създал фигура на жена, толкова съвършена, че той се влюбил в нея и помолил Венера да я съживи.
Част от същото усещане за магия, мистерия и трансгресия все още е характерно за съвременната филмова анимация. Тя се е превърнала в основно средство за изследване на непреодолимите, често объркващи емоции на детството – чувства, които някога са били обект на фолклорните приказки. В тази статия ще ви запознаем с някои от основните видове анимация, познати от миналото до днес.
Бащите на анимацията
Историята на анимацията разкрива, че в създаването ѝ са участвали много различни хора. Два от филмите дори си оспорват титлата
„първата анимация в историята“.
Бащата на американската анимация е Джеймс Стюарт Блектън. Въпреки че е британски режисьор, той създава първата анимация в Америка и е един от първите, които използват техниката stop motion. През 1900 г. му се приписва създаването на първия в историята анимационен филм, наречен „Омагьосаната рисунка“.
Първите експериментатори се опитват да създадат разговори за викторианските салони за пътуващите спектакли с магически фенери, които са били популярна форма на забавление. С това се открива
принципа за устойчивостта на зрението.
Ако рисунките на етапите на дадено действие се показват в бърза последователност, човешкото око ги възприема като непрекъснато движение. Едно от първите успешни устройства с търговска цел, изобретено от белгиеца Жозеф Плато през 1832 г., е
фенакистоскопът – въртящ се картонен диск, който създава илюзия за движение,
С изобретяването на филмовата лента с верижно задвижване анимацията е готова за голям скок напред. Макар че никога не е лесно да се установят “ първенците“, изглежда, първият аниматор на филмова лента е Джей Стюарт Блектън, чийто филм „Хумористични фази на смешните лица“ през 1906 г. поставя началото на успешна серия от анимационни продукции за пионерската нюйоркска компания Vitagraph. По-късно същата година Блектън експериментира и с техниката на стоп-моушън, при която обектите се снимат, след това се преместват и се снимат отново, за своя късометражен филм „Призрачен хотел“.
Изключение сред тези ранни илюстратори прави Уинзор Маккей, чиито елегантни, сюрреалистични книги „Малкият Немо в Слимбърленд“ и „Сънят на дявола от Раребит“ остават върхови постижения в комикс изкуството. През 1911 г. Маккей създава ръчно оцветен късометражен филм за Малкия Немо, който използва по време на своето представление, но динозавърът Герти, създаден за турнето на Маккей през 1914 г., преобразява изкуството. Превъзходната рисунка на Маккей, плавното усещане за движение и страхотното чувство за характер дават на зрителите едно анимирано същество, което сякаш има собствена личност, присъствие и живот. Ражда се първата анимационна звезда.
Появата на най-популярния анимационен герой
В края на 20-те години в света на анимацията навлиза младият талант Уолт Дисни. Тогава той работи в студиото си Laugh-O-gram Films в Канзас Сити, Мисури. Първият герой на компанията е заекът Осуалд, правата върху чийто образ компанията губи след спор с разпространителите. Дисни решава просто да промени ушите на Осуалд и създава познатия ни Мики Маус.
През 1928г. Дисни прави революция, като създава първата анимация със синхронизиран звук. „Параходът Уили“ прави илюзията за живот много по-пълноценна и вълшебна.
С всяка следваща стъпка компанията сякаш се доближава до съвършения натурализъм, живописен реализъм, който напомня за академичните картини от XIX век. Техническият магьосник на компанията е Уб Иуъркс. Той играе важна роля в създаването на многоплановата камера и техниките за синхронизация, благодарение на които анимационните филми за Мики Маус и поредицата „Глупави симфонии“ изглеждат толкова майсторски издържани.
За Дисни последната стъпка, разбира се, е „Снежанка и седемте джуджета“ (1937). Въпреки че не е първият анимационен филм, в него
са използвани най-съвременни техники
и е пуснат на екран в холивудски стил. Вместо да забавлява публиката си с говорещи мишки и пеещи крави, Дисни е решен да ѝ предостави възможно най-дълбокото драматично преживяване, което медията позволява. За образите на своите герои той използва
мотиви от собственото си неспокойно детство,
за да интерпретира тази богата приказка за родителското изоставяне, съперничеството между братята и сестрите. С нарастващото си настояване за фотографски реализъм във филми като „Пинокио“ (1940 г.), „Фантазия“ (1940 г.), „Дъмбо“ (1941 г.) и „Бамби“ (1942 г.).
Дисни сякаш се опитва да се самоунищожи, като имитира живота твърде добре.
В по-ранните години аниматорът рисува върху маса, използвайки ефекта на просветляването, за да може да види предишната си анимация. Въпреки че традиционният стил не е толкова разпространен днес, рисунките обикновено се правят на таблети. А ръчното оцветяване не е използвано от Дисни от „Малката русалка“ през 1989 г. насам.
Стилът на анимацията за Братята Флейшър
Макс и Дейв Флейшър с успешни нюйоркски аниматори, които изобретяват процеса на ротоскопиране, при който лента от живи кадри може да бъде проследена и прерисувана като анимационен филм. Флейшърс използва тази техника в пионерската си продукция „Out of the Inkwell“ (1919-29 г.). Именно тази анимационна поредица, с нейното живо
взаимодействие между човешките и рисуваните фигури на филмови герои.
Техните произведения обаче били силно сексуално натрапчиви. Тяхно дело е анимацията за певицата Бети Буп и нейните две странно инфантилни колежки Бимбо и Коко, която оказва голямо влияние на американското подсъзнание на 20-те и 30-те години на миналия век, пише Britannica.
С какво се характеризира традиционната анимация?
Това е един от най-старите видове анимация в киното. Понякога се нарича целофанова анимация. Както бе споменато по-горе, при традиционната анимация обектите се рисуват върху целулоидна прозрачна хартия. За да се създаде анимационната последователност, аниматорът трябва да нарисува всеки кадър. Това е същият механизъм като при флипбук, само че в по-голям мащаб. Това най-често е двуизмерна анимация. Най-добрите примери за това са „Аладин“, „Цар Лъв“ и други по-ранни анимационни филми.
В по-ранните години аниматорът рисуваше върху маса, в която имаше светлина, така че създателят да може да види предишната си анимация. Въпреки че традиционният стил не е толкова разпространен днес, рисунките обикновено се правят на таблети.
Ръчното оцветяване не е използвано от Дисни от „Малката русалка“ през 1989 г. насам.
Двуизмерната анимация може да се причисли към традиционната анимация като повечето ранни филми на Дисни – „Пинокио“, „Красавицата и звяра“ и др. Но има нещо, наречено векторна анимация, която може да бъде 2D, без да е традиционна.
При векторно-базираната движението може да се контролира с вектори, а не с пиксели. Какво означава това? Изображенията с познатите формати като JPG, GIF, BMP са пикселни изображения. Те не могат да бъдат увеличавани или намалявани, без това да се отрази на качеството на изображението. При векторните графики не е необходимо да се притеснявате за разделителната способност. Векторите се характеризират с пътища с различни начални и крайни точки, линии, свързващи тези точки, за да се изгради графиката. Могат да се създават форми, за да се образува символ или друго изображение.
Ерата на 3D анимацията
Днес 3D или компютърната анимация е един от най-разпространените видове анимация. Но само защото компютрите са навлезли вместо реални рисунки, това не е непременно по-лесно. Компютърът е само още един инструмент, а работата по филмите все още е дълъг и интензивен процес. В този тип продукции
аниматорът използва програма, за да движи частите на тялото на героя.
Те задават своите цифрови кадри, когато всички части на героя са в правилната позиция. Правят това за всеки кадър, а компютърът изчислява движението от всеки кадър. Те регулират и настройват извивките и движенията, които героите им извършват през цялото време. От “ Играта на играчките“ през 1995 г. до днешния „Коко“
3D анимацията се превърна в един от доминиращите видове
анимационно изкуство.
Историята му доказва, че то е сложно и комплексно изкуство, за което трябва да се говори повече. Съвременните му форми са толкова необятни и вече обхващат интересите на все по-широка публика. Вече не е предназначено само за деца и дори има амбициите да достигне успеха на игралното кино с изключително реалистични продукции, които да провокират зрителя към размисъл.
