Според речниковото си значение думата „страх“ представлява силно чувство на безпокойство. В действителност обаче той е много повече – една своеобразна чума, която се разпростира не само из човешкото тяло, но и в неговата душа. Тази смъртоносна зараза успява да “погълне” всичко по пътя си с огромната си зейнала паст – животи, мечти, надежди. 

Целият драматизъм, пред който ще бъдат изправени персонажите в най-новата продукция на Мирамар филм – “Чума”, е загатнат още в първите минути от филма. 

Думите “нещо много лошо става оттатък Балкана” мигновено будят една тревожност. Какво ще се случи с главните персонажи – Чорбаджи Юрдан (Свежен Младенов) и сина му Йоно (Матей Мичев)? Ще успеят ли да се завърнат благополучно у дома след хаджилъка до Божи гроб? 

Изведнъж натрупаното напрежение отстъпва своето място на откровен ужас и всички тези въпроси бързо получават своя отговор.  Пред очите на зрителя се разкрива “портрета” на черната смърт. Заразените

свършват в купчина с трупове, 

домовете им биват изпепелени, а близките им – прогонени.

И макар действието в лентата да ни пренася два века назад във времето, се оказва, че “Чума”-та всъщност е по-близо до нас, отколкото сме си представяли. Тя навява спомени за едно близко минало, когато всички ние се превърнахме в “заложници” в собствените си домове. По примера на персонажите във филма, тогава треперехме пред лицето на заразата Covid-19.

Именно страхът е онова чувство, върху чиито основи се изгражда продукцията, вдъхновена от разказа на Йовков “През чумавото”. Въпреки това обаче то все пак бива пропукано от една висша сила – любовта. 

“Любовта е източник на живот, съдържа вяра и надежда.

По време на чума точно тя подпомага оцеляването на хората”, коментира в свое интервю за ArtPortal Евелина Бибова, която влиза в ролята на Елица – годеницата на Йоно. Изказването ѝ разкрива, че младата актриса и героинята ѝ всъщност споделят редица общи черти. Благодарение на харизмата, нежността и таланта на Евелина най-тежките сцени във филма са и най-въздействащи. Сред тях силно се отличават тези между нея и любимия ѝ. Макар те да са почти лишени от обичайния диалог,

очите на двата персонажа казват много повече от всички думи.

Зад горещите ѝ сълзи се крият топлина и надежда. Очите на Йоно пък сякаш за застинали – отразявайки необятността на любовта, която изпитва към Елица. 

“Чума” е от онези многопластови продукции, в които всеки човек може да открие свой собствен смисъл. Някои вероятно ще бъдат завладени от силата на любовта, други – ще осъзнаят, че не трябва да живеят в страх. Зад създаването на филма обаче стои и още една идея, която не бива да бъде подценявана. В него прозира стремежът българите опознаят своите корени. Благодарение на снимачния екип, зрителят има възможността да се докосне до българските бит и култура…такива, каквито Йовков ги е описал. 

От 19 януари ще можете да гледате “Чума” в кината в цялата страна.