В тази мразовита февруарска вечер хората бързат да заемат местата си в Зала 1 на НДК, нетърпеливи да видят документалния филм за един мъж, оставил трайна следа в българската журналистика. С него са започвали деня си и са разговаряли на живо по актуалните теми. Точно така, това е Милен Цветков – журналистът с перфектната дикция, който завладяваше зрителите със своята откровеност и директност.

Веселин Диманов и Димитър Стафидов са режисьорите и сценаристите на документалната лента „Милен“. През последната година те и целият им екип са посветили всичките си усилия да разкрият

стила, влиянието и значението на един голям журналист в българската медийна среда.

„Искам днешният ден да бъде светъл за близките на Милен Цветков и да се превърне в празник за тях, а не в мрачен ден“, сподели Димитър Стафидов секунди преди началото на филма.

„Той беше човекът, с когото не само съм се смяла пред екрана, но и съм споделяла съпричастност към неговото възмущение към управляващите.

Чувствах се сякаш разговарям с приятел, когато се включвах в ефир.“ Тези думи, заедно с много други подобни, отекваха в залата.

Те са нещо, което всеки журналист би искал да чуе – че е оценен от публиката си.

Но преди да спечели доверието на публиката, за всички нас е ясно, че всеки преминава през дълъг път, изпълнен с безрой компромиси – такъв е бил и пътят на Милен Цветков.

Още от малък, завладян от света на телевизията, той мечтае да бъде там – пред камерата,

но не заради известността, а за да създаде промяна.

Неговата амбиция и страст към политиката се открояват още по време на студентските протести през 1989 г., когато започват политическите промени и преходът към демокрация и пазарна икономика.

Той е и първият студент в България, осмелил се да зададе въпрос на френския президент Франсоа Митеран

по време на неговото гостуване в Софийския университет, непосредствено преди началото на бунтовете. Със своето неустоимо обаяние и дързост, той бързо привлича вниманието и така

след няколко години, натрупвайки опит като репортер, става водещ на „По света и у нас“ на БНТ – единствената телевизия по това време.

„Наложената цензура и „неуважението към него“, както самият той коментира, го принуждават да напусне медийната сфера за кратко.

„Следваше този принцип – ако си е тръгнал през вратата, трябва да се върнае през прозореца“,

разкриват неговите близки във филма. И така, той получава покана да работи отново за БНТ и не след дълго попада в новосъздадената телевизия Нова, където се превръща в едно от гласните ѝ лица. „Трябваха му само секунди, за да ми отговори – да“, споделя бившият програмният директор на Нова телевизия, Олга Лазарова.

С навлизането си в Нова телевизия започва една ера, която със сигурност ще запомните – ерата на „Здравей, България“. Милен въвежда нова традиция в журналистиката, като рано сутрин установява близка връзка със зрителите,

разговаряйки с тях по телефона, и канейки политици в студиото – нещо, което до този момент е непознато за България.

Той чупи стереотипите, създавайки нова форма на комуникация в медиите, и така се превръща в идол за малки и големи пред малкия екран. Стремежът му да се чува гласа на публиката го отвежда към

създаването на студио, каквото не е било виждано досега – „Часът на Милен Цветков“.

Там той става символ на свободата на словото. „Неконтролируем! Такъв беше Милен.“ – споделя Лора Крумова, единственият журналист, която е успяла да работи най-дълго рамо до рамо с него в „Здравей, България“.

„А има ли по-хубаво определение за журналист?“

Проследявайки професионалния му път, Милен остава верен на себе си – непокорен, с несломим дух и вечен стремеж към свобода. „Той трябваше да избере: да замълчи или да бъде истински себе си“, споделят близките му. И Милен избира трудния, но честен път, по който постига

всичко с упоритост, труд и дълбока отговорност за всяка своя грешка, докато не стига до там да е напълно отхвърлен от медиите…

Освен като журналист, документалната лента разкрива и Милен Цветков в

ролята му на баща и съпрруг, през очите на двете жени в живота му и на двете му деца.

Моментите, изпълнени с любов и внимание към тях, докоснаха публиката и я изпълниха със сълзи. Не само заради трагичния му край, но и

заради добрия пример, който е дал, не само като журналист, а и като човек.

Всички помним онзи Великден по време на пандемията през 2020 г., когато Милен Цветков ни напусна след тежка автомобилна катастрофа на булевард „Черни връх“ в София, причинена от момче под въздействие на наркотици. Тогава през сълзи в съзнанието на всички отново изплуваха обещанията на Милен – никога повече да не пие алкохол, преди да влезе в колата, и че никога няма да си позволи се крие като публична личност.

Обещания, които той изпълни!

След последните кадри от документалния филм, ако някой ме попита как бих описала Милен Цветков с няколко думи, бих казала:

един голям човек, с голямо и смело сърце – храбрият рицър на българската телевизия.

Отделете време и го съпреживейте, дори и през екрана – заслужава си. „Това е филм за свободата – битката на Милен Цветков продължава и след смъртта му“, казва екипът на филма „Милен“.