Всеки човек е това, което е и се държи по начина, по който се държи заради неща, които са се случили в миналото му. Това важи и за лъвовете… Тоест, за да разберем напълно някого (включително един Цар Лъв) е необходимо да разберем историята му. Новият филм на „Дисни“ „Муфаса: Цар Лъв“ ни предоставя тази възможност – още веднъж да се разходим из лъвските земи точно 30 години след като, превърналия се в класика, „Цар Лъв“ излиза на екран.
Както става ясно от заглавието,
под светлината на прожекторите е Муфаса, бащата на Симба.
За неговата съдба преди да стане цар ни разказва Рафики. По точно – разказва я първо на Киара – дъщерята на Симба. „Корените на баобабите са силни като корените на твоето семейство“, казва той.
Миналото на Муфаса се вмества в композиционна рамка, която ни връща към настоящето, където синът му заема неговото място. От време на време любимите Тимон и Пумба прекъсват историята, внасяйки доза допълнителен хумор, който да даде на зрителите възможност за „отдих“, тъй като още в началото всичко изключително бързо става драматично.
„По-малко драми и повече сурикати“,
дава съвет Тимон на Рафики докато маймуната разказва историята.
Виждаме Муфаса като малко лъвче, което с родителите си е тръгнало на дълъг път към земя на мечтите, отвъд светлината, за която само се носят легенди, и която носи името Милеле. Като Обещаната земя, към която пътува народът на Израел в Библията или Земите на Аслан в „Нарния“… „Няма нищо ново под слънцето“, както е казал един древен мъдрец, така че не е изненадващо, че през целия филм откривах паралели с подобни образи. А множеството препратки към оригиналния филм бяха съвсем умишлени.
В търсене на тази бленувана земя малкият Муфаса се сблъсква с много премеждия, който обаче го срещат с любовта и с приятели и изграждат характера му. След като, отнесен от водата, той губи родителите си е намерен от друго малко лъвче – Така, и попада в друг прайд. Там обаче не е добре дошъл и въпреки, че Така и майка му (Еше) успяват да убедят водача (Обаси) да остави Муфаса жив, той никога не го приема в действителност, наричайки го скитник.
Обаси смята, че Муфаса може да е заплаха за наследника му – Така. „Муфаса няма да ме предаде“, уверява баща си малкото лъвче. И е прав –
Муфаса не е нито амбициозен, нито жаден за власт.
Макар и пораснал, вътрешно в себе си той остава онова малко лъвче, което копнее за дома и родителите си. Нищо чудно, че го виждаме изгубен и несигурен, той твърде много пъти губи семейството си и всичко, което обича и изглежда сякаш да е скитник е съдбата му. „Може би ми харесва да съм скитник, без отговорности…Късметлия съм… не трябва да бъда цар…“, казва младия Муфаса.
Постепенно обаче ние и героите около Муфаса започват да виждат качества в него, които той сякаш умишлено отрича. По уникален начин той се свързва с природата и обитателите ѝ, смел е не на думи, а на дела (за разлика от Така) и има естествена харизма, която привлича бъдещата му половинка – майката на Симба.
И тук дружбата между некръвните братя – Муфаса и Така, рязко е прекъсната. Открай време единственото, което може да раздели двама близки приятели е една жена… А нараненото сърце ражда само болка и предателство.
Макар повествованието да се съсредоточава основно върху Муфаса и Така, в историята виждаме и силни женски образи, които имат ключова роля. Забелязва се и друга тенденция, на която „Дисни“ залагат – лошите не са изцяло лоши, нито пък добрите са идеализирани.
И въпреки, че филмът е два часа
градацията и промяната в част от героите не беше добре представена
и на моменти изглеждаше прибързана, а образите им плоски. За това време обаче се случват много неща, които преобразяват главния герой, довеждайки го до момента, в който смело заявява: „Аз съм Муфаса, скитник, без прайд, но заставам пред вас непоколебим…“.
Историята в „Муфаса: Цар Лъв“ разказва освен за произхода на Муфаса и за този на Рафики. Показа създаването на Лъвската скала и повтаря момента, в който Скар държи Муфаса над пропаст от първия филм. Въпреки, че има сцени на битки във филма не са показани кадри на насилие или смърт, макар тя да присъства.
Ключова роля в продукцията има и музиката. Тя е дело на Лин-Мануел Миранда. Макар да имаше момент, в който вместо битка имаше песен, което ми се стори неуместно, музиката беше красиво вплетена в историята. Дали песните от „Муфаса: Цар Лъв“ ще повторят успеха на тези от първия филм от 1994 г. времето предстои да покаже.
Важно е да споменем, че анимацията е на изключително високо ниво – реалистична е, но запазва усещането, че гледаш приказка, а не документален филм.
Финалът определено е грандиозен.
Признавам, че ме побиха тръпки от рева на Муфаса,
който обедини всички за финалната битка. Освен със смелостта си той призовава всички животни към единство и с думите си. „Всяка твар има място в кръговрата на живота“, казва той.
Излишно е да издавам какъв е краят на битката. Макар все още да отрича, че е цар всички започват да викат: „Царят на Милеле“, покланяйки се на Муфаса. „Не е важно кой си бил, важно е какъв си ставал“, му казва Рафики и намеква, че царствеността не е в кръвта, а в сърцето.
