На 25-ти октомври от 19:00ч. в зала 1 на НДК българската публика ще  се наслади на премиерата на филма „Съседната стая“ на режисьора Педро Алмодовар. Създаден по романа „През какво минаваш“ на Сигрид Нунес. Филмът е сред акцентите от програмата на кино фестивала „Синелибри“. В главните роли са актрисите Джулиан Мур и Тилда Суинтън. Те ще ни допуснат до истинската човешка същност, баланс между хумор, греховност и дълбочина.

историята на две близки приятелки , които заедно трябва да преодолеят трудна ситуация.

В лентата Мур е в ролята на Ингрид, писателка, натоварена със задачата да придружи старата си приятелка Марта ( Суинтън), която иска да извърши евтаназия. Марта е бивш военен кореспондент, болен от рак на шийката на матката в късен стадий, която иска да умре с малко достойнство по време на последната си ваканция в щата.

На пресконференция по време  на филмовия фестивал в Ню Йорк, организирана от The A.V. Club, Мур обясни, че процесът на работа по този филм е бил особено трогателен. „Всички тези хора се събраха, за да направят нещо. Да докажат, че не сме сами, да докажат, че сме живели“, казва тя. 

Като се има предвид естеството на темата, продукцията очевидно е била доста емоционална. Самият Алмодовар дори е бил развълнуван до сълзи, докато е снимал една ключова сцена между двете героини.

„Не казах на никого, но след като заснех това… трябваше да отида до тоалетната, за да се разплача“, казва Алмодовар

Той отбеляза, че се е отстранил, защото не е искал актьорите да си помислят: „Това е нелепо, че нашият режисьор плаче пред нас, това не е сериозно. Понякога актьорите просто играят себе си, разказвайки историята на един филм.“, продължава той.

Въз основа на уважението, което Суинтън и Мур явно изпитват към режисьора, има вероятност да са разбрали неговата реакция. Двете актриси, които имат толкова много химия на екрана, колкото и извън него, прекарват голяма част от панела, държейки се за ръце, демонстрирайки мнението на режисьора, че често личното наистина се пренася в изпълнението.

„Филмът е за това… да не гледаш назад, за екипа беше важно да плуваме в свои води“, казва Суинтън. „Така че намирането на такива колеги беше най-важното.“