Вече почти век измина от рождението на големия български актьор Георги Калоянчев. Вече почти век страната ни се радва на необятния му талант и неподръжаеми роли.
Роден е през 1925 г. на 13 януари – деня на българското кино и може би това предопределя съдбата му – да завладее родния екран и сцена.
Да се превърне в „император на смеха“.
Къщата на семейство Калоянчеви се намира съвсем близо до сградата на театъра в родния им Бургас и Георги признава, че от малък е привлечен от това магично място и израства там. Според тогавашните критерии обаче в него няма нищо „актьорско“ – нито впечатляваща фигура, нито запомнящо се лице, нито богат тембър, с който да произнася патетични слова.
Сам разказва, че
дори не му е хрумвало да продължи с актьорско майсторство
преди поправителния си изпит по немски език. Тогава, тъй като не знаел езика, си съчинява своя версия на немския, а импровизацията му е толкова убедителна, че накрая учителят му си помислил, че е забравил езика.
Когато все пак се премества в София, за да учи актьорско майсторство в Държавно висше театрално училище трудно се приспособява в началото. Учи при проф. Стефан Сърчаджиев. Негови състуденти, сред които
Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева,
му дават прякора Калата. През 1952 г. завършва актьорско майсторство. Веднага след това Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.
До истинската слава, обаче остава още доста време.
През 1951 играе за първи път в киното
в първия филм на съвременна тематика – „Утро над родината“. Комикът е душата на компанията в ролята на циганчето Сали.
След този филм обаче следват 5 години, в които той не получава почти никакви роли. Функциите му в театъра се свеждали до това да замества водещите изпълнители. Точно тогава Калоянчев преминава от Народния в трупата Сатиричен театър. През 1957 г.
Калоянчев става един от основателите на Сатиричния театър
заедно със Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Григор Вачков и др. Това предопределя театралния му път и естеството на ролите, които ще изиграе не само в Сатирата.
„Големанов“ това е една роля, която играх с голямо желание и любов. Гастролирал съм с „Големанов“ във всички театри в България, даже и в чужбина. Аз го играех малко по-различно, правех го по-сатиричен, по-саркастичен“, казва Калоянчев за една от най-емблематичните си роли в театъра.
Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в „Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1967), Риксата в „Привързаният балон“ (1967), Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей“ (1969). Както и Езоп в „Езоп“ (1970), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1980), „Бон шанс, инспекторе“ (1983), „За къде пътувате?“ (1986)…
общо повече от 50 игрални филма.
През 1990 г. режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Калоянчев в главната роля и той се превръща в един от
най-гледаните филми през 90-те години.
А актьорът е непоръжаем в класическия образ на литературния герой. Може би не е случайно, че Калоянчев, толкова добре превъплътил се в ролята на бай Ганьо, споделя една рожденна дата с неговия създател – Алеко Константинов.
През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Ганьо Балкански се завърна от Европа“. Сценарият е писан
специално за големия актьор десет години по-рано,
но дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо.
През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. Най-голямата награда за актьора си остава званието „Народен артист“ – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век. Той безусловно печели любовта на публиката, която за него е най-важната.
Въпреки всичко никога не го е „базнела“ славата, както сам той и близките му потвърждават.
Калата е още студент, когато се запознава с бъдещата си съпруга и майка на децата му – Валя. Тя е гимназистка – красива, с разкошна коса и само поема нещата в свои ръце и в един съботен ден го пита кога ще се женят. „В сряда!“, веднага отговаря Калата. Кум им става Георги Георгиев-Гец.
В интервю за Кеворк Кеворкян
Калоянчев се просълзява, когато говори колко много обича жена си.
„Много лесно плача, когато гледам някоя драматична сцена току ревна като дете или някоя хубава песен – и народна и всякаква, и плача…“
Мнозина наричат Георги Калоянчев актьорозавър заради способността му да играе всичко – и в театъра и в киното. С повече от 60 театрални постановки, над 40 телевизионни спектакъла и близо 100 филми и тв сериали, той е еднакво силен и в комедиите, и в драмите.
„Да правиш комедия, е много по-трудно,
отколкото да играеш в трагедия или в драма. Защото винаги е по-сложно да разсмееш зрителите. Смехът трудно се постига, докато да разплачеш някого, е много лесно…“, казва големият Калоянчев.
И той го умее! Може да те разсмее с такава лекота – тя е в гласа му, в мимиките. Няма нужда от реквизити, специална сцена или декори – с таланта си той изпълва и сцената и екрана.
През 1999 г. излиза неговата книга с мемоари „Жив съм! Ваш съм!“ – заглавие, което всъщност е заключителната му реплика в „Г-н Балкански“.
Калоянчев слиза от театралната сцена през лятото на 2007 г. През 2011 г. изиграва последната си роля на екран в телевизионния сериал „Столичани в повече“, където си партнира с
дългогодишната си сценична половинка Стоянка Мутафова.
Големият актьор напуска този свят 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст. Завинаги обаче остава в сърцата и спомените на хората с яркия си талант и харизматично актьорско присъствие на театралната сцена и на големия екран.
