Дупките в сюжета са като ценно съкровище за всеки филмов маниак, което може да бъде открито, докато гледа филм. Понякога те са безобидни несъответствия, които ни карат да се смеем. Друг път са абсолютни сюжетни грешки, които разбиват филма.
Обяснено в резюме - дупка в сюжета има, когато
логиката в историята се счупи.
Това определение се отнася и за случаите, когато героите направят нещо, което противоречи на здравия разум, или когато в сценария изведнъж се появи момент, който влиза в разрез с останалите действия в сюжета.
Като читател трябва да сте доста внимателни, за да хванете пасажите, в които авторът се оплита в историята си. На голям екран обаче куцащата логика е далеч по-видима. В кинотеорията има няколко вида дупки в сюжета.
През годините ставаме свидетели на някои емблематични примери за дупки в сюжета във филмите. Ето част от най-известните от тях.
„Титаник“
Снимка: 20th Century Studios
Може би на най-коментираната дупка в сюжета, събрала безброй теории на фенове, е в романтичната класика „Титаник”. Всеки зрител на филма в някакъв момент се е чудил
защо Джак остана в ледената вода, а не се качи на онази врата при Роуз.
Въпросът бе повдигнат пред режисьора Джеймс Камерън през 2017 г. и тогава той отговори с: „Много просто - защото така пишеше на страница 147 от сценария”.
Няколко години по-късно обаче режисьорът показа, че взел питането присърце и инициира експеримент, с който да провери дали наистина вратата е можела да побере двамата главни герои. Опитът му показа, че двама души трудно биха се задържали задълго на плаващата дъска и в крайна сметка Джак щеше жертвоготовно да умре.
„Изкуплението Шоушенк”
Въпреки че по много параграфи сценарият на „Изкуплението Шоушенк” е блестящ, в края на филма има една дупка в сюжета, която „боде очи". Гледалите драмата знаят, че главният герой Анди се измъква от затвора през тунел, който е изкопал тайно и го е криел зад плакат на Ракел Уелч.
Когато полицията влиза в килията на Анди да го търси, един от служителите вижда залепения постер, вдига го и зад него намира тунела за бягство. Любопитното обаче е
как Анди е успял отново да върне плаката на място му,
след като вече е бил в тесния тунел и е драпал към свободата.
„Карате кид“
Във финала на класическия филм от 80-те години „Карате кид“ Даниел Ларусо (Ралф Макио) побеждава съперника си Джони Лорънс (Били Забка) със сензационен удар в главата. Въпреки това - в началото на битката е уточнено, че според правилата на турнира ударите в главата не са позволени. Това означава, че Ларусо е трябвало да бъде дисквалифициран.
„Сам вкъщи“
Снимка: 20th Century Studios
Колкото и забавна да е коледната комедия с Маколи Кълкин, в нея има много моменти, които не се подчиняват на законите на физиката и логиката. Най-очевидни са капаните на Кевин, които в действителност биха убили и обезобразили двамата крадци. По-наблюдателните зрители забелязват и друг съществен пропуск в сценария.
Телефонът на семейство Маккалистър не работи,
след като клон пада и къса жиците малко преди заминаването им. Затова майката на Кевин не може да се свърже с него. Въпреки това малкото момче без проблем си поръчва пица със сирене по телефона в първата си вечер сам.
„Армагедон“
Снимка: Getty Images
Почти от самото начало филмът с Брус Уилис, Бен Афлек и Лив Тайлър има огромна дупка в сюжета, която обезсмисля по-нататъшното развитие на историята. А именно – защо НАСА ще търси компания за сондажи и ще тренира служителите ѝ за астронавти, след като ще е далеч по-евтино и лесно да обучи настоящите си астронавти как да пробият дупка в опасния астероид.
Бен Афлек, който освен актьор е и сценарист, е посочил пропуска на Майкъл Бей, но по спомени на актьора - режисьорът му е отговорил да си мълчи и да гледа своята работа.
„Завръщане в бъдещето“
Моментът в комедията от 80-те, който няма логично обяснение, е
защо родителите на Марти не си спомнят, че са го виждали и преди.
Да си припомним набързо сюжета - главният герой от „Завръщане в бъдещето“ - Марти Макфлай - попада в 50-те години и то точно в деня, в който родителите му са се срещнали за първи път. Неговата изненадваща поява саботира тяхното запознанство и в течение на филма Марти се опитва да ги накара да прекарат време заедно и да се влюбят.
Не трябваше ли обаче родителите от 80-те да се досетят, че синът им ги е посетил 30 години по-рано, след като Марти изглежда досущ като приятеля, който урежда първата им среща?
„Играта на играчките“
Снимка: Walt Disney Pictures
В първия филм „Играта на играчките“ Бъз Светлинна година е представен като герой, който не вярва, че е играчка. Той мисли, че е истински космически рейнджър. Въпреки това - Бъз замръзва на място, подобно на останалите играчки, когато Анди влиза в стаята си. Защо ще го прави, ако наистина е убеден, че е космически рейнджър на мисия?
„Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“
Към края на почти 10-часовата фентъзи трилогия на Питър Джаксън идва един всемогъщ deus ex machina момент, когато силите на доброто са спасени от пристигането на Великите орли. Тази сцена обаче кара много зрители да си зададат въпроса:
защо Орлите не можеха просто да пренесат всички до Мордор?
Очевидната дупка в сюжета предизвиква безкрайни дебати сред почитателите на Средната земя. А контрааргументите се заравят дълбоко в легендите за орлите, за да опровергаят нейната основателност. Това е така още от времето на Толкин, който получава писма от читатели на книгата му, които му задават точно същия въпрос.
„Гражданинът Кейн“
Класиката на Орсън Уелс „Гражданинът Кейн“ започва с Кейн, който прошепва името Роузбъд миг преди да умре. Това дава тласък на сюжета, тъй като хората се опитват да разберат за кого - или за какво - се отнася това име. Има само един проблем. Никой не е бил в стаята, за да го чуе да казва това, така че как биха могли да знаят каква е била последната му дума?
Има обаче уловка. Камериерът казва, че е бил в стаята и е чул Кейн да произнася името в последния си дъх. Макар че това е обяснено, все пак е дупка в сюжета, защото така и не виждаме втория човек в стаята.
„Красавицата и Звяра“
Снимка: Walt Disney Pictures
В този класически анимационен филм на „Дисни“ звярът е на прага на 21-ия си рожден ден - тогава заклинанието става постоянно. И все пак една от песните подсказва, че той е живял като звяр цяло десетилетие. А това означава, че е бил прокълнат още когато е бил невръстен. Това не само повдига куп въпроси относно обстоятелствата, довели до проклятието, но и пряко противоречи на портрета, който виждаме на звяра още когато е бил човек и много прилича на възрастен. Все пак това е приказка, която включва магия, така че можем да го оправдаем –
в магическия свят на „Дисни“ всичко е възможно.
„Ефектът на пеперудата“
Този лошо приет трилър с Аштън Къчър в главната роля е доста солиден в разбирането си за ефекта на пеперудата, показвайки как малки промени в един момент от време могат да имат далечни последици. Има обаче и пропуски, като например моментът, в който героят на Къчър се връща назад във времето, за да прободе с нож ръцете на своето детско аз –
което го довежда до абсолютно същите обстоятелства в зряла възраст,
само че с белези на ръцете. Идеята, че това преживяване не би имало по-голям ефект върху живота на младия човек, е честно казано абсурдна и се разминава с голяма част от това, което се опитва да каже останалата част от филма.
