Ако има нещо, което публиката и гласуващите за награди обичат, то е да видят как угаснала звезда съживява кариерата си с едно спиращо дъха изпълнение. Но да намериш правилната роля, с която да се представиш отново пред света, е истинско изкуство. Ще спечели ли Деми Мур наградата за най-добра актриса на тазгодишните „Оскари“? Със сигурност има големи шансове. Безстрашното ѝ изпълнение в сатиричния филм на Корали Фаржа „Веществото“ вече ѝ донесе „Златен глобус“. Освен качеството на играта ѝ, един ключов фактор може да наклони везните в нейна полза:
Холивуд обича, когато бивша суперзвезда се завръща – както и всички ние.
„Заклетите фенове на конкретни актьори се чувстват удовлетворени, когато те се завърнат“, казва Анна Смит. Тя е филмов критик и водещ на подкаста Girls on Film. „А по-обикновените фенове може би все още изпитват носталгична привързаност към хората, които са гледали на екрана, когато са били по-млади – още повече, ако са играли в популярни филми. Подозирам, че дълбоко в себе си, когато видят как съдбата на известен човек се променя към по-добро, хората се надяват, че това може да се случи и на тях, особено в зрелите им години“.
Настоящата промяна в съдбата на Мур има всички елементи, които са необходими за идеалното холивудско завръщане. В по-малка степен същото може да се каже и за ролята на Памела Андерсън във филма „The Last Showgirl“, който излезе на екран в САЩ миналата седмица и донесе на звездата номинации за „Златен глобус“ и отличията на Гилдията на актьорите.
А завръщането на Ке Хюи Куан (известен като Джонатан Ке Куан) е друг учебникарски случай. След като изоставя актьорската игра за 20 години, някогашната детска звезда печели „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля за филма „Всичко навсякъде наведнъж“ през 2023 г. А през февруари излиза първата му главна роля – „Love Hurts“. Колкото и различни да изглеждат,
тримата актьори следват модел, установен преди десетилетия.
„Перфектното завръщане в Холивуд е внимателно оркестрирана симфония от сюжетни паралели и тайминг“, казва Марк Борковски, експерт по PR и автор на „Формулата на славата: Как холивудските посредници, фалшификатори и създатели на звезди създадоха индустрията на знаменитостите“.
„Звездата, която е била встрани от сцената като Деми Мур трябва да влезе в роля, която отразява нейната извънекранна история. Прибавете щипка авторова достоверност и достатъчно острота, за да провокирате разговори. Ще получите формулата за възкресяване на звезди от А-листа“.
От какво се нуждаят великите завръщания
Както казва Борковски, първата важна съставка е вдъхновяваща история за изкупление зад кулисите. Наскоро се случи поредното голямо холивудско „завръщане“ – излезе първият филм на Камерън Диас от над 10 години насам- „Back in Action“ на Netflix,
след като през 2018 г. тя обяви, че се оттегля.
Дори и когато напусна шоубизнеса, тя все още се радваше на високите си позиции на звезда, така че завръщането ѝ не е особено емоционално – особено когато въпросният филм е високобюджетна екшън комедия, която звучи като нещо, което тя би могла да направи насън.
За разлика от тях завръщането на Мур е като вечна приказка. Тя не се е снимала в мейнстрийм хит от 90-те години на миналия век, а в благодарствената си реч на наградите „Златен глобус“ разказа как увереността ѝ е била срината от продуцент, който ѝ казал, че няма по-задълбочени роли. По думите ѝ тя е била „в доста тежка ситуация“. „Веществото“ обаче доказа на самата нея и на всички останали, че има още какво да даде.
Повечето актьорски завръщания имат подобна тема: закъснялото оправдание на някого, който е бил третиран несправедливо от индустрията. Като момче през 80-те години на миналия век Куан се снима в „Гуни“ и „Индиана Джоунс и храмът на обречените“, но се разочарова от актьорството, защото
съществените роли за американци от азиатски произход са много малко.
Когато има възможност да блесне във „Всичко навсякъде наведнъж“, реалният сюжет се оказва по-удовлетворяващ от всеки измислен.
Памела Андерсън пък говорила за лошо отношение към нея в бранша. Най-скорошен пример за това е минисериалът „Пам и Томи“ на Hulu, който драматизира историята на живота ѝ без никакъв принос от нейна страна. Така че „The Last Showgirl“ има подтекст за някого, който си връща контрола върху собствената си личност.
Ще цитираме и друг показателен случай, Брендън Фрейзър се появява в „Кит“ през 2022 г. след години на безработица и депресия, които той свързва с твърдението си, че е бил сексуално насилван на събитие през 2003 г. от Филип Бърк, тогава президент на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд, която организира наградите „Златен глобус“. Спечелването на „Оскар“ за най-добър актьор през 2023 г. се превърна в поредния изключително трогателен щастлив край.
Едно завръщане е още по-завладяващо, ако
собствените преживявания на актьора се отразяват на случващото се на екрана.
Във филма „Веществото“ Мур играе бивша суперзвезда, която е захвърлена на бунището – нещо, което самата тя познава добре. Такива самореферентни сценарии се появяват отново и отново във филмите за завръщане – от „Булевардът на залеза“ (1950), в който Глория Суонсън играе отшумяла дива от нямото кино, каквато е била и самата тя, до филмите, които възраждат кариерата на Бет Дейвис в два различни момента – „Всичко за Ева“ (1950) и „What Ever Happened to Baby Jane?“ (1962).
Има и много скорошни примери. Във филма „Кечистът“/ „The Wrestler“ (2008) Мики Рурк е изтерзан и наранен човек от шоубизнеса. В „Бърдмен“/„Birdman“ (2014) Майкъл Кийтън е актьор, който е известен с това, че играе супергерой – независимо дали иска, или не. В „The Last Showgirl“ Андерсън е танцьорка от ревю в Лас Вегас, чиито дни в светлината на прожекторите са преброени. „Много информация извън екрана се просмуква в този филм“, отбелязва Карин Джеймс в рецензията си за BBC. Тази информация ефективно предлага на зрителите един вид сделка „две за едно“. Докато филмите прескачат напред-назад по границата между фактите и измислицата,
ние мислим не само за живота на героите, но и за този на актьорите.
От друга страна, изключително важно е тези продукции да не носят „аромат“ на егоизъм или суетен проект. Посланието, което те трябва да изпратят, е, че актьорите смирено са се поставили в услуга на автор. В случая с „Веществото“ това е Фаржа. Ако говорим за „The Last Showgirl“ това е Джия Копола. При „Кечистът“ и „Китът“ това е Дарън Аронофски.
Актьорският ренесанс на Матю Макконъхи започна, когато той се включва в нискобюджетните филми „Убиецът Джо“ (реж. Уилям Фридкин), „Професия: Стриптийзьор“/„Magic Mike“ (реж. Стивън Содърбърг) и „Мъд“/„Mud“ (реж. Джеф Никълс). Джери Люис е номиниран за „Бафта“, когато се снима в „Кралят на комедията“ (1982) на Мартин Скорсезе. Бърт Рейнолдс е сред претендентите за „Оскар“ с филма „Буги нощи“ (1997) на Пол Томас Андерсън. Силвестър Сталоун пък получава номинация за „Крийд“ (2015) на Райън Куглър.
През тази година Ейдриън Броуди също е номиниран за „Оскар“ за ролята си във филма „Бруталистът“. Той не е имал много запомнящи се главни роли, откакто спечели „Оскар“ за „Пианистът“ през 2003 г., но ангажирайки се със сериозна драма от независим тридесетгодишен режисьор,
той напомни на всички колко великолепен може да бъде.
Завръщането на Марлон Брандо с „Кръстникът“ е друг класически пример за възстановяване на рушаща се холивудска икона от начинаещ режисьор. „Когато става дума за бивша звезда от А-листа, която изведнъж се връща в общественото съзнание и печели голямо признание, вероятно няма по-добър пример“, казва Бърт Кърнс, автор на книгата „Марлон Брандо: холивудски бунтар“.
„В зората на 70-те години на ХХ в. човекът, признат за най-великия екранен актьор на ХХ в., е буквално наречен „касова отрова“ от ръководителите на Paramount Pictures, когато името му е спрягано за филмова версия на бестселъра на Марио Пузо. В края на 1970 г., останал безпари, той приема сравнително скромната сума от 50 000 долара за едномесечна работа в Англия. Тогава снима в нискобюджетния садо-мазо хорър на Майкъл Уинър „Среднощни гости“. След като обаче се превъплъщава в застаряващия мафиотски бос за филма на Франсис Форд Копола, той печели втория си „Оскар“ за най-добър актьор.
„Уникалният обрат“, казва Кърнс пред BBC, „е, че
20 години по-късно Брандо се е превърнал в нещо като отшелник,
участващ само от време на време в епизодични роли, когато режисьорът Андрю Бергман го убеждава да се „завърне“ в ролята на мафиотски бос във филма „Новакът“. Брандо се съгласява, но само ако може да създаде образа на Дон Корлеоне. Така, в пародията на знаковата си роля в „Кръстникът“, той е „открит“ отново. Тогава изненадва както критиците, така и публиката като умел комичен актьор“.
„Еднолично“ възстановяване на кариерата
Покровителят на холивудските завръщания е Куентин Тарантино. А най-значимото чудо, което някога е правил, е това с Джон Траволта. В края на 80-те години на миналия век звездата от филмите „Брилянтин“ и „Треска в събота вечер“ се ограничава до участие във филмите „Виж кой говори“. Това е поредица от семейни комедии, в които мислите на бебета и домашни любимци се озвучават от актьори. Третият филм от поредицата, „Вижте кой говори сега“, е
боксофис хит през 1993 г.
По-малко от година по-късно Траволта е в кината като облечения в черен костюм Винсънт Вега в „Криминале“ на Тарантино. Следва номинация за „Оскар“ и той отново е най-готиният мъж в Тинселтаун.
Траволта не е единственият печеливш от този кастинг. Привличането на изпаднали звезди е полезно и за репутацията на Тарантино. „Когато той извади от „тавана“ забравен или обезценен актьор – Траволта, Пам Гриър, Робърт Форстър, Кърт Ръсел, Дон Джонсън – често имам чувството, че ме надминава, сякаш ме засрамва, че не съм оценил кариерата и способностите на тези хора“, казва Шон Леви. Той е автор на биографиите на Джери Люис, Робърт де Ниро, Пол Нюман и др.
„Не мисля, че това, че е техен спасител, както се казва, означава толкова много за него, колкото по-скоро доказва, че самият той е разбирач, защото обича техните недооценени способности или трудове“.
Това, което свързва всички гореспоменати филми, е, че те
позволяват на актьорите да покажат, че са истински артисти, а не просто знаменитости –
а това често означава да разбият лъскавия си публичен образ, като направят нещо рисковано и неглижирано, обикновено свързано със секс, наркотици и разврат. Траволта е зависим от хероина наемен убиец в „Криминале“. Рейнолдс е порнограф в „Буги нощи“. В „Бърдмен“ Кийтън обикаля Таймс Скуеър по долни гащи. В „Кечистът“ пък Рурк прави секс с непозната в мръсна тоалетна в бар. Що се отнася до „Кит“, той започва с мастурбация на героя на Фрейзър по време на гледане на порнография, след което получава сърдечна недостатъчност в мрачен апартамент. Спечелването на „Оскар“ е почти гарантирано още в тази минута.
Всичко това ни връща към „Веществото“. Някога олицетворение на блясъка на червения килим, сега Мур е готова да играе човек, който в първите сцени на филма се възприема като отживелица. А в по-късните сцени… е, не искаме да разкриваме нищо тук, но те са
по-екстремни от всичко друго в кариерата ѝ досега.
Не е чудно, че още преди премиерата на филма на кинофестивала в Кан през май миналата година се шушукаше, че това е моментът на Мур. Оказа се, че „Веществото“ притежава всичко, от което се нуждае един филм, за да гарантира победоносно завръщане по светлините на прожекторите. Това може да бъдат актьор, който се е борил, роля, която напомня на зрителите за тези борби, смел млад сценарист-режисьор и материал, който показва колко далеч е готов да стигне артистът за своето изкуство.
Сега Мур просто трябва да се увери, че нейният момент ще продължи повече от един миг. Траволта, Рурк и Рейнолдс имаха възможност да избират роли след „Криминале“, „Кечистът“ и „Буги нощи“, но няколко филма по-късно те отново се издържаха със забравени трилъри. Траволта дори засне катастрофалния „Бойно поле Земя“ (2000).
Да се върнеш на върха на холивудското дърво е достатъчно трудно, но да се задържиш там е наистина сложната част. Както научиха Бет Дейвис и Марлон Брандо, едно завръщане невинаги е достатъчно.
