Писмо, под което стоят имената на 384 от най-значимите творци в българското кино, в защита на директора на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, бе внесено днес в Президентството и Министерския съвет. Сред подписалите са Георги Дюлгеров, Стефан Командарев, Петър Вълчанов, Кристина Грозева, Теодора Димова, Емил Христов, Милко Лазаров, Анри Кулев.

Писмото е в отговор на „противоречивата информация, идваща от Министерство на културата, относно оценката на работата на директора на ИА „НФЦ”, г-н Петър Тодоров, дори след като Софийска градска прокуратура е излязла с постановление, че в ИА „НФЦ“

няма данни за извършени престъпления и допуснати административни нарушения“.

Кинаджиите настояват за среща с министъра на културата Найден Тодоров, който от една седмица е в болница. През октомври 2024 г. е проведен одит на НФЦ. В него се твърди, че много средства са изплатени по мярката за възстановяване на разходи, приета в Закона за филмовата индустрия през 2021 г. Мярката, която предвижда да се възстановяват част от разходите на български и международни продукции, има за цел да привлича инвестиции в киното и икономиката на България. Средства са изплащани както на външни филмови продукции, така и на български. По силата на тази мярка например,

филмът „Гунди – легенда за любовта“ е получил над 800 хил. възстановени разходи,

но общият му бюджет е бил над 4,5 милиона. Това е стимул за големи международни кинопродукции да идват да работят в България. Подобна мярка има в 25 от 27-те страни от Европейския съюз.

„Данните сочат, че е изплатена държавна помощ на общо 24 проекта, от които 3 български продукции, 2 копродукции и 19 чужди продукции. Общо изплатените средства са в размер на 13 710 755 лева. А отчетените общо разходи за България (допустими и недопустими разходи) са в размер на 71 661 259 лева. През 2022 г. 10 проекта са реализирали производство, в това число снимки, в България. Останалите 14 са били произведени през 2023 г. Общият размер на средствата, изразходвани на територията на Република България за периода, е 156 822 327 лв., от които

дялът на чуждестранните продукции (34), е над 145 161 000 лв.

Това са преки чуждестранни инвестиции в България, направени за 2,5 години“, се казва в писмо от 18 ноември, подписано от Асоциация на продуцентите на анимационни продукции.

Тези резултати от одита стават повод за нападки срещу директора на НФЦ. Според кинотворците обаче той е изпълнявал закона, приет повече от година и половина, преди той да заеме поста. Нападките са иницирани от Георги Чолаков, бивш директор на Националния филмов център. Той бе отстранен от длъжността временно изпълняващ директор след разкрития за конфликт на интереси и финансиране на продукции, в които има лично участие, пише „Площад Славейков“.

След сигналите на Чолаков през лятото на 2024 г. Софийска градска прокуратура разследва случая и излиза със становище, че по времето на Петър Тодоров в НФЦ няма нарушения на закона. Настроения срещу Петър Тодоров подклаждат и представители на ПП „Възраждане“. Те упрекват директора на НФЦ за това, че е подкрепил финансово българоукраинския фестивал „Око“. В разговора за състоянието на филмовата индустрия задочно се включиха Теодор Ушев. Той обвинява директора на НФЦ в „цензура“ заради първия български ЛГБТ филм „Любен“, свален от селекцията за фестивала „Златна роза“. Както и продуцентите на „Гунди“ Иван и Андрей от „Междинна станция“, които се оплакаха, че новият им проект за биографичен филм за Емил Димитров не е бил одобрен за финансиране от художествените комисии. Режисьорът Виктор Божинов коментира във Фейсбук, че

системата на финансиране в киното има нужда от промяна,

за да не се връщат милиони левове в бюджета, а да бъдат изразходвани за производство на филми.

Според кинотворците, подписали писмото, работата на сегашния директор на НФЦ е съживила българското кино и е била в подкрепа на българската култура като цяло. „Опасяваме се, че е застрашено устойчивото развитие на българското игрално, документално и анимационно кино. В една предизвикателна година на политическа нестабилност, ИА „НФЦ“ беше единствената предвидимо функционираща и развиваща се институция, която не само подкрепяше българската култура, но и привличаше чуждестранни инвестиции в страната“, се казва в писмото.