На 1 ноември България отбелязва един от най-ярките си духовни празници – Деня на народните будители. Това е ден, посветен на всички българи, които през вековете са пробуждали народа ни чрез знание, слово и вяра в свободата.
Исторически корени на празника
След Освобождението, българите все по-осъзнато започват да почитат делото на възрожденските писатели, учители, духовници и революционери, които подготвят народа за свободата.
За първи път празникът е отбелязан в Пловдив през 1909 г..
Дотогава, на тази дата по стар стил, се е чествал Денят на Свети Йоан Рилски – небесен закрилник на българския народ.
Сннимка: debati.bg
През 1922 г. по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски, Народното събрание официално обявява 1 ноември за Ден на народните будители – празник на „всички заслужили българи“.
Това става във време на духовна криза след Първата световна война, когато обществото има нужда от връщане към идеалите на Възраждането и към онези личности, които са поддържали жив българския дух.
Ето и част от прокламацията към Окръжното, написана от името на министър Стоян Омарчевски и главния секретар д-р Ф. Манолов:
„….От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р П. Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Ив. Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението, са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася, то окриля нашия дух, то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на необикновеното.
Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот?
Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим с това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество.
Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата треперят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.
За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот, – интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било то от отделни общественици-дейци,
Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноемврий, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем на големите българи,
чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта, чрез техните светли образи, към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!“
Снимка: historymuseum
Будителите – пазители на българщината
Будителите са хората, които с перо, слово, борба или учителски труд са запалвали искрата на просвещението и свободолюбието.
Сред тях са Св. св. Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев, Неофит Рилски и много други, чиито дела и днес вдъхновяват поколенията.
Съдбата на празника през годините
След 1945 г. честването на празника е прекратено, но неговият дух остава жив в народната памет.
На 28 октомври 1992 г., по предложение на Петър Константинов, председател на сдружение „Мати Болгария“, 36-то Народно събрание възстановява Деня на народните будители със закон. Оттогава 1 ноември отново се празнува в цялата страна.
Почит и вдъхновение днес
Днес, повече от век по-късно, празникът не е изгубил своето значение. България отдава признание на всички, които пазят и развиват духа на нацията – учители, учени, творци, общественици и всеки, който със своите дела събужда доброто и знанието.
Будителството не е просто минало – то е жива мисия, която продължава и днес.
