Димитър Иванов Стоянов, по-познат като Елин Пелин, вдъхновява и образова с дългогодишното си литературно дело. Ключова роля в творбите си отрежда на българското село. Майстор на разказите, той пресъздава изкусно видяното и преживяното в родното си Байлово, Софийско. В творческото му можем да откроим тревогите, неволите, но и щастието на българина, живеещ в селата. Все емоции, които носят със себе си най-ценните житейски уроци. На какво ни научиха разказите на Елин Пелин през годините?

– “Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя”.

– “То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила”.

– “Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро”.

– „Съдбата е такава – за едни майка, за други мащеха…“

– „Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен“.

– „Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездние на това море. И когато то се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките съкровища и черпят мъдрост“.

– „Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек“.

– „Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. Проклето сърце, такава му е пустата направа”.

– „Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка“.

– „Книгите са като хората – когато остареят, стават мъдри“.