Българската поетеса Дора Габе, родена на 24 август 1888 г. с рождено име Изидора Пейсах, е истинско явление в литературата ни от миналия век – талантлив поет от интелектуален елит на столицата, автор с необикновена мисъл и един от най-добрите преводачи на поезия у нас и в други страни. От многобройните си отличия и награди Дора Габе оценява като най-високото признание за творчеството си националната литературна награда „Иван Вазов“, с която е удостоена през 1975 г, пише БНР.
Снимка: БТА
Откакто се родих, на всички поколения връстница станах.
Родена в с. Харманлък (дн. Дъбовик), Добричко, поетесата прекарва детството си сред просторите на Добруджа. Добруджанската природа, равнината и хората остават завинаги в спомените и творчеството ѝ. От началото на 20-те до края на 30-те години името ѝ става популярно и с много стихотворения, разкази, пътеписи, есеистична проза, импресии, отзиви за концерти и театрални постановки, статии за българската и чуждестранната литература, спомени за писатели и поети, отпечатани на страниците на сп. „Златорог“, „Съвременна мисъл“, „Изкуство и критика“, „Добруджански преглед“.
През 1908 г. излиза първата лирична стихосбирка на Дора Габе „Теменуги“. Тя е разпозната от критиците като сантиментален „намек“ на символизма. Любопитен е фактът, че неин редактор е самият Пейо Яворов, а съставител - проф. Боян Пенев - съпругът на поетесата.
Снимка: BNR
БЕ ТИХА НОЩ…
Бе тиха нощ. В водите посребрени оглеждаше се бледата луна. На спещите листа сред тишина замираха лъчите й разлени… И ти до мен – и щаст’е, и тъга, лъчи и мрак приплетени в душата – и трепетно притисках аз ръка до твоята… Не тупаха сърцата, не дишаха препълнени гърди… Какво мълвеше плахо тишината? Що криеше и взора на луната, насълзен под кристалните води?ОЧИТЕ
Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи. Думите ти другаде отиват, пламват и угасват и изстиват…Страстта на Дора Габе са детските стихотворения. През целия си живот тя твори и за малките читатели – с любов, нежност и грижа за тях. „За деца започнах да пиша, когато моята 6-годишна племенница ме упрекна, че не пиша за нея“, спомня си поетесата пред БНР през 1968г. Книгите ѝ за деца, писани между 20-те и 60-те години – сборници с разкази, повести, приказки, стихове, залъгалки, мемоарните импресии, събрани в книжката „Някога“, са част от детската литературна класика. „Трябва да направляваме детето, но никога да не го тероризираме, защото иначе ще убием у него духа, а това е най-страшното в живота. Защото човек без дух е човек обезличен“, казва поетесата.
ОБИЧ
Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми! Ти ли, моя майчице направи тая обич толкова голяма, че света във нея се побира, че в света на нея равна няма? Че прегръщам с обичта си, майко, нашата земя, с цветя покрита, с пресен дъжд на пладне оросена и с дъга, на златен сърп извита. Че ми греят право във сърцето: златно слънце, ниви позлатени, утрин рано сребърна зорница, в топла вечер облаци червени! Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми...БАБА
Мама казва, че и баба била някога мъничка, че и тя не е можала да се облече самичка, че отзад й плели плитка, роклята й била малка и отивала да учи със тетрадка и писалка! Оле - колко ми е смешно! Тази баба, толкоз стара, дето с очилата гледа и мърмори, и се кара - с къса рокля и с тетрадка! Бабо мила, бабо сладка!Дора Габе твори до сетния си дъх през 1983 г., когато си отива на достолепната възраст от 95 години. Българската поезия е благодарна и за книгите „Земен път“ (1928), „Неспокойно време“ (1957), „Нови стихове“ (1963), „Почакай, слънце“ (1967), „Невидими очи“ (1970), „Сгъстена тишина“ (1973), „Глъбини“ (1976), „Светът е тайна“ (1982). Във всяка от тях се откриват дълголетното творческо горене, проникновеният философски поглед, неспокойното преследване на истинското, преклонението пред борбеното начало в живота, от което се раждат същинските човешки ценности, всеобхватното познание, радостта от живота и стремежът към щастие, които позволяват на поетесата да запази завинаги добрината в сърцето си.
