Българската поетеса Дора Габе, родена на 24 август 1888 г. с рождено име Изидора Пейсах, е истинско явление в литературата ни от миналия век – талантлив поет от интелектуален елит на столицата, автор с необикновена мисъл и един от най-добрите преводачи на поезия у нас и в други страни. От многобройните си отличия и награди Дора Габе оценява като най-високото признание за творчеството си националната литературна награда „Иван Вазов“, с която е удостоена през 1975 г, пише БНР.

Откакто се родих,
на всички поколения
връстница станах.

Родена в с. Харманлък (дн. Дъбовик), Добричко, поетесата прекарва детството си сред просторите на Добруджа. Добруджанската природа, равнината и хората остават завинаги в спомените и творчеството ѝ. От началото на 20-те до края на 30-те години името ѝ става популярно и с много стихотворения, разкази, пътеписи, есеистична проза, импресии, отзиви за концерти и театрални постановки, статии за българската и чуждестранната литература, спомени за писатели и поети, отпечатани на страниците на сп. „Златорог“, „Съвременна мисъл“, „Изкуство и критика“, „Добруджански преглед“.

През 1908 г. излиза първата лирична стихосбирка на Дора Габе „Теменуги“. Тя е разпозната от критиците като сантиментален „намек“ на символизма. Любопитен е фактът, че неин редактор е самият Пейо Яворов, а съставител – проф. Боян Пенев – съпругът на поетесата.

БЕ ТИХА НОЩ…

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
Що криеше и взора на луната,
насълзен под кристалните води?

ОЧИТЕ

Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.

Думите ти другаде отиват,
пламват и угасват и изстиват…

Страстта на Дора Габе са детските стихотворения. През целия си живот тя твори и за малките читатели – с любов, нежност и грижа за тях. „За деца започнах да пиша, когато моята 6-годишна племенница ме упрекна, че не пиша за нея“, спомня си поетесата пред БНР през 1968г. Книгите ѝ за деца, писани между 20-те и 60-те години – сборници с разкази, повести, приказки, стихове, залъгалки, мемоарните импресии, събрани в книжката „Някога“, са част от детската литературна класика. „Трябва да направляваме детето, но никога да не го тероризираме, защото иначе ще убием у него духа, а това е най-страшното в живота. Защото човек без дух е човек обезличен“, казва поетесата.

ОБИЧ

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя, с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга, на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми…

БАБА

Мама казва, че и баба
била някога мъничка,
че и тя не е можала
да се облече самичка,
че отзад й плели плитка,
роклята й била малка
и отивала да учи
със тетрадка и писалка!

Оле – колко ми е смешно!
Тази баба, толкоз стара,
дето с очилата гледа
и мърмори, и се кара –
с къса рокля и с тетрадка!

Бабо мила, бабо сладка!

Дора Габе твори до сетния си дъх през 1983 г., когато си отива на достолепната  възраст от 95 години. Българската поезия е благодарна и за книгите   „Земен път“ (1928), „Неспокойно време“ (1957), „Нови стихове“ (1963), „Почакай, слънце“ (1967), „Невидими очи“ (1970), „Сгъстена тишина“ (1973), „Глъбини“ (1976), „Светът е тайна“ (1982). Във всяка от тях се откриват дълголетното творческо горене, проникновеният философски поглед, неспокойното преследване на истинското, преклонението пред борбеното начало в живота, от което се раждат същинските човешки ценности, всеобхватното познание, радостта от живота и стремежът към щастие, които позволяват на поетесата да запази завинаги добрината в сърцето си.