Колкото и добре да живее човек, идва момент, в който трябва да се пенсионира. Вероятно много хора няма да се съгласят с твърдението ми, мислейки си, че именно след края на професионалния си път човек започва да живее истински и да се наслаждава на „плодовете” от труда си. Не такава обаче е действителността за някои артисти. Те се оказват с минимални пенсии, които често не достигат дори и за покриването на елементарни здравни разходи. Каква е причина? Дали дупка в законодателството до 1990 г. или пък пожар изпепелява надеждите за достойни и спокойни старини? А може би наводнения отнасят и последното доказателство за отличия, с които артистите са прославили името на България.
Пожар/Наводнения в „Концертна дирекция“ или голяма измама?
Две основни теории витаят около „Концертна дирекция“, където преди повече от 3 десетилетия са се пазили документи на български звезди, удостоверяващи трудовия им стаж, а също и внесените данъци и осигуровки. Това е една от петте дирекции на Държавно обединение „Музика“. Под неговото ръководство са работили 28 окръжни дирекции в страната за разпространение на концерти, на него са били подчинени също оперите, филхармониите, ансамблите – изпълнители от всички музикално-сценични изкуства по време на тоталитарния режим в България.
Една от версиите относно съдбата на дирекцията гласи, че
тя е била унищожена след пожар, а друга – че е станала „жертва на наводнение”.
В медийното пространство се разпространява и трета версия.
„Тази легенда избуя обществено около 2009 г., вероятно защото част от популярните изпълнители започнаха да мислят за пенсии. Тогава за пръв път се появи версията за пожара в „Концертна дирекция“. Но
никой от певците без пенсия не помнеше кога е бил въпросният пожар”,
разказва диригентът Пламен Джуров. Той е бил художествен ръководител на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“. От 1982 г. е и първи зам.-генерален директор на Държавно обединение „Музика“, а от 1984-а до 1988-а – генерален директор.
„В множество интервюта се лансира идеята, че липсата на документи е ощетила част от най-заслужилите като популярност, всенародна любов и принос в пълненето на бюджета“, отбелязва той в интервю за „Площад Славейков” още преди няколко години.
Според него обаче по-ниските пенсии на някои артисти се дължат на това, че до 1990 г.
работата на хонорар не се е зачитала за трудов стаж,
а повечето от изпълнителите по онова време са работили само по този начин.
Решение на проблема
Добавката за особени заслуги към пенсиите започва да се раздава едва преди 11 години. Условията, по които бива връчена тя, са посочени от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Какви са те, когато говорим за сферата на изкуството?
Предложения за потенциални бенефициенти могат да бъдат подавани към министър-председателя и съответния ресорен министър (в случая на културата). Такива имат право да изпращат
органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища,
юридически лица с нестопанска цел и инициативни комитети на граждани.
Важно е в самия текст на предложението да бъдат включени и конкретни мотиви за номинацията. Такива са подробното описание на дейността на лицето и информация за особените му заслуги. Поощрява се и прилагането на отличия и награди, доказващи изключителни постижения и цялостен принос на номинирания към сферата.
Размерът на държавните парични награди за особени заслуги, както и средствата, необходими за тяхното изплащане, се определят ежегодно. Това се случва, когато бива определен и гласуван и Държавният бюджет на страната.
Към днешна дата артистите, имащи „цялостен принос” към развитието на културния сектор у нас, получават пожизнена пенсия в размер на 700 лв.
Кои са артистите, избрани през 2024 г., за пожизнена пенсия?
Актьорите Владимир Пенев, Марта Вачкова, Ели Скорчева и писателката Рада Москова са сред десетте творци, избрани от Министерски съвет и Министерство на културата за пожизнени творчески пенсии през 2024 г. Другите имена, включени в тазгодишния списък, са пианистката проф. Милена Моллова, актьорите Георги Стайков и Антон Радичев, народната певица Руска Стоименова, журналистката и документалист Даниела Кънева, преводачът Андрей Манолов.
Раздаването на средства (без значение от причината) винаги е предизвиквало въпросите „Защо са избрани точно тези лица?” и „Какво не ми достигна на мен?”. Подтикнат от тях, всеки човек вероятно би се зачудил какви всъщност са конкретните критерии за получаването на пожизнена пенсия. Истината е, че такива няма.
В закона не са заложени категорични изисквания за възраст и заслуги.
Единственото условие е творците да са пред пенсия или вече да са пенсионирани. 15-членна комисия към Министерството на културата, в която има представители на всички артистични среди, финализира предложенията.
Ощетените артисти
Макар липсата на конкретен регламент да дава известна свобода за разширяване на кръга с номинирани, съществува и шанс някои знакови лица да попаднат във финалния списък.
Сред тях е Маргарита Хранова. През 2019 г. ѝ е отказано да получи пожизнена пенсия в размер на 700 лв. През 2016 г. тя се пенсионира като по онова време получава 352 лева на месец. Тогава Съюзът на музикалните и танцови дейци издига кандидатурата ѝ за пожизнена парична награда за особени заслуги към държавата. Тя обаче е отхвърлена. Оказва се, че изпълнителката научава за това от медиите, тъй като въпросната комисия не била длъжна да уведомява подалите заявления за статута на искането им.
Естрадната легенда Борис Гуджунов също не е сред артистите, получили пожизнени пенсии за заслуги. Последните си дни той прекарва тежко болен и така и не успява да дочака пенсията, която му е обещана, за концертната му дейност през годините. Към момента на смъртта си той получава единствено пенсия за инвалидност от 220 лева. Според БТВ причината е, че социалистическата „Концертна дирекция” не му е отчитала удръжките и осигуровките от хонорари.
