Когато е пипитан коя е най-голямата му надежда, Емилиян Станев отговаря: „Че няма да умра никога, макар и да съм човек, следователно – смъртен“. Този копнеж на големия български писател се сбъдва, защото днес –

точно 45 години, след като той напуска този свят,

книгите му все още се четат и името му има заслужено място в пантеона на българската литература.

Емилиян Станев в действителност e литературен псевдоним. Истинското име на автора е Никола Стоянов Станев.

Той пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи, повести и дори книги за деца и юноши. Негов добър приятел е Йордан Радичков.

Първата му книга – сборникът с разкази „Примамливи блясъци“, е издаден през 1938 година. Следващият му сборник „Сами“ (1940 г.) поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943 г.), „Делници и празници“ (1945 г.), „Дива птица“ (1946 г.), „В тиха вечер“ (1948 г.). В тези творби с голямо майсторство Станев

изобразява дивия, но прекрасен свят на природата.

Авторът е известен с любовта си към природата, която се заражда още в детството му.

През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. Това е разказ за трагичната любов между Елисавета и сръбския пленник Иво Обретенович, която пламва на фона на Първата световна война.

Първата съпруга на писателя е Екатерина Пантелеева Могиланска. Доста години след тяхната раздяла, той ѝ признава, че тя го е вдъхновила за незабравимите му героини от „Търновската царица“ и „Крадецът на праскови“.

Емилиян Станев често си позволявал да не крие какво мисли за властта в България по времето на социализма. „Веднъж“, пише съпругата му, „в мое присъствие в двореца Кричим, където бяхме на лов, Емилиян каза недвусмислено на Първия, че трябва да си припомнят „Приказка за стълбата“ на Смирненски, защото много са отдалечили небето от земята. Присъстващите се спогледаха и после ме посъветваха да го въздържам, защото досега никой не е говорил така на Живков … Той повече не го покани на лов“.

През 2007 г., по повод 100-годишнината му името на Емилиян Станев е включено в списъка на ЮНЕСКО на международно честваните личностите – признание за

изключителния принос на българския писател

към световното литературно и културно наследство.

Емилиян Станев е признат за новатор в жанровете на философския и историческия роман, анималистичната проза и социалната белетристика. Мнозина го възприемат като мъдрец, който осмисля битието по един самобитен – „конфликтен“ начин. Писателят е

майстор на сблъсъка между доброто и злото,

търсейки приликите и отликите между тях, защото по неговото философско възприятие всичко на този свят, включително и човекът, е амбивалентно – т.е. съдържа и двете сили в себе си.

Важен в кариерата му е и романът „Иван Кондарев“, писан цели 14 години. Той е истинско събитие на литературния ни небосклон. Още с появата си през 1958 г. поражда спорове, които всъщност не стихват и до днес. Темата му е Септемврийското въстание от 1923 година. Историята в романа е представена като сблъсък на героите със собствения им съдбовен избор. Емилиян Станев разкрива драмата на човека, разкъсван между утопичните си идеали, идеологията и морала.

Големият ни писател умира на 15 март 1979 г. и е погребан заедно с втората си съпруга Надежда Станева в гробищата на Велико Търново.