Тазгодишното издание на песенния конкурс „Евровизия“ мина, но все още продължава да се коментира. Конфликти, дисквалифицирани участници, смесени овации и скандални победители – имаше от всичко. Това ни подтикна

да обърнем поглед към близо 70 годишната история на конкурса,

за да разберем кои са ключовите моменти, които си заслужава да помним.

Началото

През 1956 г. светът се опитва да се съвземе след Втората световна война. По-специално Европа търси начин да възстанови отношенията между държавите, които през по-голямата част от предходните десетилетия са се разкъсвали взаимно.

Така се ражда песенният конкурс „Евровизия“. Идеята е проста, но ефективна:

да се използва музиката като универсален език за насърчаване на единството

и разбирателството между народите, които все още се лекуват от белезите на войната.

Замислена като светлинно-развлекателна програма за тестване на границите на тогавашната технология за телевизионно излъчване на живо, тя се превръща в едно от най-обичаните музикални състезания в света.

50-те

Първото издание на конкурса в Лугано, Швейцария, е скромно –

на сцената излизат само седем държави,

но то поставя основите на събитие, което ще се превърне в световен феномен.

Днес форматът на „Евровизия“ се е разширил до 30 или повече участници и включва полуфинали и голям финал, които се провеждат в рамките на една седмица през май.

За да спечелят място на големия финал, където се определя победителят, участниците трябва първо да преминат през един от двата полуфинала.

През десетилетието Нидерландия и Франция постигат по две победи. През следващите две десетилетия обаче резултатите им се понижават.

60-те

Конкурсът за песен на „Евровизия“ през 1969 г. завършва с

невиждано дотогава четиристранно равенство,

като Испания, Обединеното кралство, Нидерландия и Франция печелят първото място. Този безпрецедентен резултат, без ясни правила за нарушаване на равенството, е довел до това, че и четирите държави са си поделили победата.

Подтикнати от объркването и предизвикателствата през онази година, служителите на „Евровизия“ преразглеждат системата за точкуване, за да предотвратят бъдещи равенства. Въведени са нови правила за равенство, които осигуряват ясен процес за определяне на единствения победител в следващите конкурси.

Новите правила работят добре… или почти добре, тъй като през 1991 г. все пак се появява нова ситуация на равенство (този път само между две държави).

Стилът на песните, които участват в конкурса, е изцяло от 50-те и 60-те години. Мъжете пеели в костюми, а жените също се обличали официално. Невидим маншет винаги връзвал ръцете им зад гърба, а от време на време ги пускали свободно.

Представете си контраста на тази формалност в сравнение с днешно време…

70-те

Някои смятат 70-те години за

най-доброто десетилетие на „Евровизия“.

70-те години са десетилетието на промяна на всичко в „Евровизия“ – дрехи, стилове, система за гласуване, език и много други.

• Дъблин, 1971 г.

Ирландия участва в конкурса за първи път, когато Дана печели с All Kinds of Everything. (По-късно тя става политик и се опитва да се кандидатира за президент.) Също така Малта участва за първи път, но губи.

Правилата са променени така, че на сцената да могат да излизат само до 6 души. Оттогава се използват беквокали. Освен това 1971 г. поставя началото на тригодишен период, в който изключително силни френски балади превземат конкурса.

• Брайтън, 1974 г.

Първоначално конкурсът е трябвало да се проведе в Люксембург, но след като печели два поредни пъти, малкото херцогство се отказва от домакинството на конкурса „Евровизия“ по финансови причини. Тази година е краят на системата за гласуване, която позволява на съдиите да дават точки тактически, и раждането на сегашната система през следващата година.

И, най-важно –

през тази година АББА печелят „Евровизия“

и това поставя началото на успешната им кариера. Песента им “Waterloo“ е един от най-продаваните сингли за всички времена. Успехът им подтиква бъдещите участници да последват примера на АББА – дрехите стават по-ярки и остри от всякога, а победителите през 1975 и 1976 г. са групи.

Конкурсът включва почти всички видове музика – от рисково диско до скандинавски джаз – и предизвика много силна конкуренция.

През 70-те години на миналия век не липсват вълнение и красиви песни, изпълнени на езика на нацията, с музика на живо от оркестър. Въпреки това 80-те години също ще създадат една дива…

80-те

• Дъблин, 1988 г.

Годината на една дива – Селин Дион. Тя участва за Швейцария и

печели с опасно малката разлика от 1 точка пред Великобритания.

“Ne partez pas sans moi“ се оказва последната френска песен, която печели в историята на песенния конкурс „Евровизия“. Песента е пробив в кариерата ѝ и тя става известна на европейския пазар, като продължава да бъде един от най-продаваните изпълнители на всички времена,

продавайки 220 милиона копия по целия свят.

80-те години на миналия век определено са създали звученето на „Евровизия“ в наши дни – сърцераздирателни балади, поп-балончета, синтпоп и източноевропейски етнически привкус.

От 90-те години и след това

През 1991 г. Швеция и Франция завършват класирането със 146 точки. За разлика от 1969 г. обаче съществуват правила за прекъсване на равенството. Правилата гласят, че печели страната, получила точки от най-много държави.

И Швеция, и Франция са получили точки от един и същ брой държави, така че при прекъсването на равенството се гледа кой е получил най-много 12 точки. Тъй като и двете държави имат еднакъв брой 12 точки, броенето се прехвърля към 10-те точки, които Швеция е получила повече от Франция.

Така за победител е обявена шведката Карола с песента Fångad av en stormvind.

През 1999 г. са отменени правилата от 1977 г., изискващи от певците да се представят на своя национален език, и почти всички песни, спечелили след това, са изпълнени на английски език.

2000 г.

Парите движат света – това не е нещо ново и конкурсът за песен на „Евровизия“ не прави изключение от това правило.

През 2000 г. Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), организацията, която отговаря за „Евровизия“,

въвежда правилото за „Големите пет“.

Съгласно това правило Франция, Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство – най-големите финансови донори на „Евровизия“ – се класират автоматично за големия финал всяка година. Тяхната финансова подкрепа е от съществено значение за провеждането на конкурса, тъй като спомага за поддържането на високите стандарти на продукцията и глобалния ѝ обхват.

Но не всички са привърженици на това правило и то предизвика смесени чувства в общността на „Евровизия“. Макар да признава финансовата реалност на организирането на такова голямо събитие, то поражда и опасения относно справедливостта. Автоматичното класиране на Голямата петорка

заобикаля състезателния елемент на полуфиналите,

което според някои противоречи на духа на конкурса.

2020 г.

Пандемията от COVID-19 спря световните събития – от спорта до забавленията на живо – и заличи календарни събития, които от десетилетия бяха неизменна част от международната култура.

За първи път в историята беше отменен и конкурсът за песен на „Евровизия“.

В отговор на отмяната организаторите преминаха към виртуален формат, като организираха „Евровизия: Europe Shine a Light“.

Това специално предаване беше създадено в чест на песните и изпълнителите, които щяха да се състезават в конкурса през 2020 г.

От всичко дотук можем да видим как състезанието непрекъснато се развива, като обхваща както технологичния напредък, така и промените в социалното съзнание. Точно като огледало на времето.