“Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам “Дано”.
През последните месеци няколко въпроса блуждаят в съзнанието ми. Защо социалната несправедливост е толкова силно изразена по родните ни географски ширини? Защо съвестта и емпатията обикновено се събуждат едва когато популярна личност застане с лицето си зад определена кауза? Защо понякога оставаме “глухи и слепи” за несправедливостите? Все още не съм открила своите отговори, вероятно няма и да се случи скоро, но колебанията ми се задълбочават с времето. Питам се възможно ли е светът просто да е устроен така - да бъде черен или пък бял? Не, това не може да е истина. Действителността, в която живеят всички - млади и възрастни, здрави и хора с увреждания, трябва да бъде пъстра - като градина, където се отглежда вдъхновение.
Кадър: Документален филм "Градината на доброто"
Със задачата да създаде една такава по-красива реалност се е заела Милена Боева - майка на младеж с увреждания, която
отказва да повярва, че завършването на училище е краят на социалния живот
на сина ѝ. “Запознах се” с нея по време на премиерата на документалния филм “Градината на доброто”, който разказва именно как една борбена жена може да “посее” надежда и щастие не само в сърцето на своето дете, но и в тези на 15 други младежи като него. Прави го недалеч от София - в Божурище, където създава градина, носеща името “Вдъхновение”. Тя е първият център за защитена заетост в страната, който осигурява почасова заплатена работа на хора с различни увреждания. За всички от вас, които ще се запитат какво отличава мястото от центровете, пръснати из цялата страна, бързам да отговоря, че в случая
връзката с природата е ключова както за социализацията на младежите,
така и за подобряването на тяхното здравословно състояние.
Кадър: Документален филм "Градината на доброто"
В очите на нас - зрителите, те може и да извършват напълно стандартни дейности в ролята си на градинари, но в тяхното собствено съзнание всяко едно полято растение и всеки един посаден плод или зеленчук са като нов покорен връх. Издаваха го широките им усмивки, озаряващи екрана, както и вълнението им, което витаеше в Дома на киното минути преди премиерата на филма с тяхно участие. Само мога да си представям какво се е случвало в съзнанието и сърцето им в онзи момент. Да са център на вниманието на друг (освен на своите близки), за съжаление, едва ли им се случва често. Тъжната истина е, че много хора са привикнали към това да странят от различните и да се абстрахират от болката им. Така, заслепени от своите погрешни виждания за света, те не осъзнават колко много всъщност
могат да получат от младежите от градина "Вдъхновение" и техните приятели по съдба.
Въпреки нелекия си живот, те избират да посрещат всеки нов ден с усмивка и да даряват с топлина тези, които срещнат по пътя си.
Кадър: Документален филм "Градината на доброто"
Това наистина прави тях, Милена Боева и целия екип, който стои зад продукцията, различни. Превръща ги в своеобразни вестители на доброто - в герои, от които трябва да се поучим как да се радваме на малките неща в живота и да не се отказваме, когато поредната трудност се изпречи на пътя ни.
За да продължи да възпитава, радва и лекува още дълго време Центърът за защитена заетост има нужда от финансова подкрепа. Ако имате желание и възможност, посейте и вие семенце “Вдъхновение”, за да може “Градината на доброто” да продължи да съществува.
