Историята на създаването на „Хамнет“ е такава на мъка и екстаз. През януари миналата година Клоуи Жао била на посещение в Ню Йорк, когато преживява интензивна лична криза. Тя решава да си вземе почивка (или изкривена версия на такава) в междущатски влак на Amtrak на път за Лос Анджелис. Нямало почти никакъв мобилен сигнал и било невъзможно да се спи, но това било именно преживяването, което търсила.
„Усещах, че трябва да излея всичко, което кипеше в мен“, казва тя. Режисьорката пише и пише, а когато пристига на гара Union Station, е толкова сънена, че почти припада, докато чака Uber-а си. Има 90 страници сценарий, който се превръща в „Хамнет“, предаде The Hollywood Reporter.
Когато едноименната книга се появява в книжарниците през 2020 г., продуцентката Лиса Маршал вече има планове да го адаптира за големия екран. Тя го е прочела месеци по-рано и е очарована от начина, по който разказва познатата история – тази за ранния живот на Шекспир – от напълно непознатата женска перспектива на съпругата му Агнес.
„Агнес е изтрита от историята, а
във версията на Маги тя дори не споменава Уилям“,
изтъква Маршал. „Той е просто „учителят по латински“.
Веднага след като си осигурява правата, Маршал се насочва към Жао. Тя беше чула, че режисьорът търси проект за жена с магически сили, а Агнес в романа на О’Фаръл е лечителка, която черпи от природата и често от мистичното. Писателката също е доволна, тъй като иска някой, който да устои на изкушението да направи историческата драма прекалено идеализирана или да постави Шекспир в центъра.
Жао току-що била завършила работата си по филм на Marvel и проявява голям интерес, но има две условия, които могат да провалят сделката. Първото беше О'Фаръл да се съгласи да съавторства сценария. „Помислих си: „Боже, не“. Тя е фен на Жао, но иска да се заеме със следващия си роман. Първата ѝ среща с режисьора я кара да промени мнението си и скоро тя започва да си разменя гласови бележки между два континента (авторката живее в Шотландия). „Събуждах се сутрин, поглеждах телефона си и виждах 12 съобщения, някои от които бяха с продължителност една минута, а най-дългото беше 58“, си спомня О'Фаръл за гласовите съобщения на Жао.
Второто изискване било да напише сценария само за Джеси Бъкли. Двете се срещнали за първи път на филмовия фестивал в Телурайд през 2022 г., докато актрисата промотира филма „Women Talking“, и веднага се сближили. „Никога не търся актьора, а човечността, която се крие зад актьорското майсторство“, изтъква режисьорката.
„Безстрашие, липса на суета и човек, който е готов да свали маската си.
Освен това, когато отидох в къщата на Джеси, видях, че кухнята ѝ е точно като тази на Агнес“. Бъкли се среща с Жао на закуска по време на следващото пътуване на режисьорката до Лос Анджелис и едва след това, когато агентите ѝ изпратили книгата, разбрала, че я имат предвид за ролята.
Докато режисьорката разговаря с Бъкли, тя ухажва и Пол Мескал. Когато Жао предава окончателния сценарий, продукцията била в бърза фаза, защото екранният Уилям Шекспир трябвало да започне промотирането на „Гладиатор II“. Тя допълва останалата част от актьорския състав с британски актьорски величия: Емили Уотсън, която играе майката на Уил, има опит в истинската Кралска шекспирова компания; Джо Алуин, като приятел на Жао също е нетърпелив да участва във филма, дори и в по-ограничена роля като брат на Агнес. За ролята на Хамнет избират Якоби Джуп, по-малкият брат на известния 20-годишен актьор Ноа Джуп.
Съществуващите къщи от епохата на Бард са били под строга историческа защита от страна на Обединеното кралство, а истинският Globe Theatre, мястото на напрегнатия финал на филма,
струвало около 60 000 паунда на ден за пълно изкупуване.
Те решават да снимат три седмици екстериори в Уелс, където по време на разходка за проучване намират идеалното дърво – със символична черна дупка – за първата сцена на раждането на Агнес. Екипът построява свой собствен Globe Theatre от нулата в мащаб 75% от оригинала, за да постигнат по-интимна атмосфера пред камерата.
Когато екипът на „Хамнет“ стига до последната седмица от снимките, всички се мъчат. Жао, вярна на себе си, има само обща скица за последната сцена: Хамлет умира на сцената, Агнес поглежда всички около себе си и след това няколко „хубави реплики“, за да опише чувствата си. „Но когато я заснехме, на петия ден преди края, си казах: „По дяволите, нямаме филм“.
Компанията снима още четири дни, като през цялото време пуска песента „On the Nature of Daylight”, за да зададе тон на снимките, който в крайна сметка се оказват изключително успешни.
