Да говориш в конкретика в опит за рационален превод на драматургичната мистерия “Хеда Габлер”, би било наивно. Лаишко. Бутафорно, дори. Колко от нас, дори тези, които сме гледали повече от една версии на текста на гения Ибсен, могат в действителност да предложат ясен подход в тълкуването му. Писана в края на XIX век пиесата се превръща в нарицателно за неназовимото, за тайната. Впоследствие “Хеда Габлер” става и синоним на женския образ в неговата невъзможност за интерпретация. За противоречията в жената, които я правят

жертва сама на себе си.

Хеда е очарователна и властна, деспотична и жертва едновременно. Многото тълкуватели на Ибсен дори я оприличават с женския вариант на Хамлет именно заради тази хибридност на Аз-а, принуден да се заяви в едно разпадащо се общество. Да разобличи същото това разпадащо се общество и след това да унищожи себе си. Както

сама ще каже “нямам талант за живот”.

За други критици “Хеда Габлер” е пробив за еманципиращата се жена, приласкана от собствения си демон към провокация и рушене на стереотипи. Много гледни точки и най-вероятно нито едно равнодушно преживяване на тази класическа постановка от “бащата на съвременната драма”.

Хеда и Тесман току-що са се завърнали от меден месец. Скоро обаче в мечтания им голям дом липсата на любов и отеснелите им отношения започват да се пропукват. Помежду им е празно, а свободолюбивата душа на Хеда скучае от простодушното й еднопланово присъствие на мъжа й. Оттук нататък всички замесени ще станат

нейни съюзници в желанието й да саботира

брака си и капана на отношенията си.

С тази повече от сложна и амбициозна заявка – да предложи още една интерпретация на “Хеда Габлер” се заема екипът на Драматичния театър в Бургас “Адриана Будевска”. Спектакълът с режисьор Десислава Шпатова е най-актуалното заглавие в програмата, чието гостуване на софийска сцена беше преди няколко дни в Народен театър “Иван Вазов”. Без съмнение силна предварителна заявка дава участието на актрисата Анастасия Лютова в централната роля на Хеда.

Лютова е позната на театралните зрители от постановките в Малък градски театър “Зад канала” както и в драматургичния дебют на Елена Телбис “Боклук”. Смела, дълбока и интелектуална актриса, тя със сигурност има

вътрешния мащаб да обеме трудния персонаж

на Хеда. Да й даде плътност на жена от съвремието, в която лесно може да се огледаме. И Анастасия Лютова го прави, макар и присъствието й да не може докрай да компенсира някои постановъчни липси и слабости.

Макар и заредено с творческия плам да подари още една сценична версия към ибсеновите героини, „Хеда Габлер“ на Десислава Шпатова остава на моменти колебливо в посоката си на тълкуване. Анастасия Лютова обаче е повече от достоверна и пълнокръвна и тя може да е съюзник на всеки един от зрителите в публиката в нелекия спор коя е всъщност Хеда и какво иска от живота?