Шрифт:
Принтирай
Tя е най-дълго управляващата кралица в Европа. Тя е и последната жена начело на европейска монархия след смъртта на Елизабет II. Вечно усмихната и уважавана заради способността си да адаптира традиционната институция към модерните времена, датската кралица Маргрете II успява да съхрани огромна популярност както за монархията, така и за самата себе си. Казват, че ако не беше кралица, вероятно
датчаните щяха да я изберат за президент.
След 52 години на престола Маргрете II реши да се оттегли и да предаде короната на своя син Фредерик (р. 1968). Това се случи с изненадващо обявление в края на обичайното ѝ новогодишно слово.
Маргрете не би трябвало да наследи трона,
защото той се полага само на мъжки наследници. Датската конституция обаче е променена през 1953 г. и разрешава на най-голямата дъщеря на крал Фредерик IX да управлява. Маргрете учи археология, политически науки и икономика, посещава Кеймбридж, London School of Economics и Сорбоната. Говори свободно на пет езика. Сама пише речите си, които всяка година се проследяват от мнозинството датчани. Дълбоко религиозна, но и силно прагматична, тя вярва в дълга си като монарх и гледа на своята роля като на добър стопанин."Дания е по-важна за мен от всичко друго.
Навсякъде ме посрещат с толкова големи очаквания и получавам толкова добрина и уважение. Ако обърна гръб на всичко това, бих предала всеки, който е разчитал на мен", категорична е тя. Както и при кралица Елизабет II - отдадеността ѝ на обществената функция се случва за сметка на семейството. Съпругът ѝ принц Анри не крие раздразнението си от второстепенната си роля в монархията. Големият ѝ син Фредерик прекарва детството и младежките си години в бунт срещу недостатъчното внимание, което получава от родителите си. Баща на 4 деца, бъдещият крал на Дания и неговата съпруга Мери Доналдсън (адвокат от Австралия) опитват да дадат на синовете и дъщерите си начин на живот, който е колкото може по-близък до този на сънародниците им.
да направи свои рисунки по романа
и да ги изпрати на писателя. Толкин обаче не желае книгите му да бъдат издавани с илюстрации. Той иска читателите му сами да използват въображението си и да си представят вселената, описана от него. Въпреки това все пак запазва изпратените му графики, без да подозира кой стои зад тях. При смъртта му през 1973 г. две от нейните творби са намерени в джоба на палтото му. Останалите са открити в дома му Върху няколко дори са написани малки забележки от Толкин. По това време художничката вече има нова "работа" - кралица на Дания. Когато "Властелинът на пръстените" е преиздаден през 1977 в Дания,трилогията вече е придружена с нейните оригинални картини,
в които героите нямат лица - така както Толкин е искал.