Борбата с климатичните промени и прехода към екосъобразен начин на живот са едни от основните предизвикателства към съвременното общество. Изкуството заема все по-голяма роля в това да създава и разпространява идеята за грижа към природата.
Живеем във време, в което културата ни става все по-социално отговорна и активна. Творческите области, включително модата, архитектурата и визуалните изкуства, са водещи в разговорите за устойчивост, околна среда и социално съзнание. В областта на изкуството устойчивото развитие доведе до
разработването на новаторски произведения,
които използват иновативни материали и подходи, за да предадат силни послания относно изменението на климата, политиката и социалната несправедливост, пише журналистката Крисел Атуел за Art in context.
Какво означава екологичната устойчивост?
Идеите за устойчивост се различават в различните литературни източници поради което е трудно да се даде точно определение. В нашата епоха, известна като антропоцен, това може да се разбира в по-широк смисъл като обществена цел, която се стреми към осигуряване на здравословно съвместно съществуване на хората и другите видове на планетата Земя. Епохата на антропоцена,
произлизаща от гръцката дума за „човек“ – anthropo,
се отнася до геоложка единица от време, в която човешкото въздействие върху Земята е започнало да показва опустошителни последици, като изменение на климата, природни дисбаланси и изчезване на множество растителни и животински видове. Социалната промяна към по-устойчив начин на живот има за цел да намали негативното въздействие, което хората оказват върху планетата. Това дава надежда за безопасен живот на Земята заедно с други видове в по-здравословни екосистеми за много поколения напред.
Какво е устойчивост в изкуството?
Устойчивото изкуство може да се определи по различни начини, както и повечето аспекти на света на изкуството. Някои художници се занимават предимно с изразяването на екологични проблеми, докато други използват екологични материали и студийни практики в работата си. Освен това Изкуството не се ограничава само до визуалните форми на изкуство. То е разпространено и в архитектурата и модата, наред с други. Музикантите, писателите, изпълнителите и режисьорите също проявяват все по-голям интерес към разглеждането на въпросите на устойчивото развитие и околната среда в своята работа.
Кратка история на екосъобразното изкуството
Въпреки че терминът „устойчиво изкуство“ е сравнително нов, неговите качества са били практикувани от много творци от много култури много преди да бъде измислен термин за него. Африканското изкуство, например, има дълга история на изкуство и култура, която е създадена с естествени материали, щадящи природата, от функционални и скулптурни произведения от глина и дърво, които се предават от поколение на поколение, до творческо изразяване чрез рисуване по тялото, мода и тъкачни практики, за да назовем накратко само няколко. Друг пример е културата на рециклиране, която се наблюдава и в африканското изкуство, но може би най-вече в японската култура. Кинцуги например е
практиката да се възхвалява несъвършенството
и да се избягва разхищението, като се поправят счупени керамични съдове и керамични изделия със следи от злато. Upcycling остава доминираща устойчива форма на творчество, използвана днес от много изящни и съвременни художници.
Концептуално изкуство
Концептуалното изкуство, наричано още информационно изкуство и изкуство на идеите, се появява по същото време, по което и ленд артът. В концептуалното изкуство идеята, която стои зад творбата, е най-важният аспект на произведението и е дори по-значима от крайния продукт. При него е специфично за мястото макар че не е задължително да използва земята като материал. Концептуалните художници обаче биха могли да използват всеки материал по свой избор, при условие че той допринася за идеята или значението на творбата.
По тази причина много проекти и инсталации в областта на изкуството, свързано с екология, могат да попаднат в категорията концептуално творчество, тъй като именно идеята за климатичната криза е важна социална промяна и ключов аспект във всяка съвременна творба.
Голяма стъпка за световния театър
Макар и да не изглежда така за зрителите, театрите използват много ресурси и отпадъци. Електричеството, светлините, озвучителната техника, декорите, костюмите и сценографията. Добрата новина е, че всъщност има редица театрални зали, които полагат усилия да оставят по-малък отпечатък върху околната среда.
Основана през 2008 г., Broadway Green Alliance (BGA) е организация, която работи с театрални продукции в Ню Йорк , като ги насочва как да бъдат по-екологично устойчиви, както на сцената, така и зад нея. В наши дни почтивсяко шоу на Бродуей назначава актьор за
„“зелен капитан““ на продукцията,
който поема няколко задължения, за да подпомогне мисията на BGA в своя спектакъл.
Например, във „Фантомът на операта“ актрисата Сатоми Хофман се грижи за рециклирането на различни предмети. В театъра често се откриват найлонови торбички, батерии, опаковки за гримове и текстил, казва тя пред Green Matters. BGA също така разполага с безплатен набор от инструкции , който може да бъде изтеглен от нейния уебсайт. Той е пълен със съвети, които да насочат театрите към прилагане на рационални практики в сферата на екологията.
В Денвърския център за сценични изкуства (DCPA) в Колорадо звукотехникът на театъра Мигън Холдеман е започнала да инициира местно движение за намаляване на неблагоприятното въздействие върху околната среда.
От една страна, тя работи за намаляване на отпадъците в Денвърския център и се надява да вдъхнови по-малките театри в района да последват примера ѝ. DCPA също така наскоро обнови своя театрален комплекс „Хелън Бонфилс“ и се погрижи да инсталира по-ефективни системи за отопление, вентилация и климатизация, електричество и осветление. За създаването на декорите е използва около 50 % възстановена дървесина, а наскоро театърът захрани постановка си със 100 % слънчева енергия. Холдеман признава, че все още има много работа за свършване. За да помогне за развитието на нещата, тя основава филиал в Колорадо на Broadway Green Alliance.
Много скоро зеленият преход в театралното изкуство ще дойде и в България.
На 30-ти юли (вторник) от 20:00 часа, в Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ – гр. София ще се проведе премиерата на театралната игра „лЕКО ЗАКЪСНЕЛИ?”, реализирана по проект Green E.Th.I.Cs – Green Experience Through Theatre Inspiring Communities. Спектакълът ще бъде представени на 1-ви август (четвъртък), от 20:00 ч., в Kino Cabana.
Авторският спектакъл на Веселин Петров, Иван Станчев и Михаил Сървански „лЕКО ЗАКЪСНЕЛИ?” е продуциран от Фондация за предприемачество, култура и образование (ФПКО). Той увлича публиката в игрова драматургична структура. Театралната игра разказва истории, задава въпроси, дава поле за изследване и представя достоверни научни факти за изменението на климата и биоразнообразието на достъпен език. За да си дадем сметка за какво сме леко закъснели, играта интегрира две утвърдени европейски практики. Това са методологията на Центъра за социален и обществен театър (SCT Centre) и Театър на колела (Mulino ad Arte). Те дават възможност публиката да се впусне в забавно, оригинално и екологично преживяване.
За провеждането на играта актьорите ще имат нужда от съдействието на публиката. Всеки ще има възможност да допринесе за генериране на електроенергията, необходима за спектакъла, карайки специални колела. По този начин се намалява негативното въздействие върху околната среда и забавлявайки се, зрителите допринасят за опазването на планетата и нейните ресурси.
