Преди 39 години 45 от най-големите имена в музиката –
от Стиви Уондър до Брус Спрингстийн –
се събират в студио в Лос Анджелис, за да запишат благотворителния сингъл We Are The World.
По случай 40-годишнината от сесията новият документален филм „Най-великата нощ в поп музиката“, който излезе по Netflix на 29 януари,
показва как се е състояла историческата среща.
Сред интервюираните участници са Синди Лоупър, Кени Логинс, Лайънъл Ричи, Смоуки Робинсън и Дион Уоруик. Документалният филм съчетава видеоматериал от USA for Africa и аудиозапис, направен от Дейвид Брескин, който пише статията за сесията в списание Life.
We Are The World е вдъхновена от Do They Know It’s Christmas? –
благотворителен сингъл от 1984 г., записан от някои от най-популярните британски и ирландски музиканти. Целта е събиране на средства за прекратяване на глада в Етиопия. Изпълнителите са били предимно бели и легендарният артист и активист за граждански права Хари Белафонте смята, че в благотворителния сингъл трябва да се включат най-добрите чернокожи звезди.
Белафонте работи с водещи мениджъри и продуценти в Холивуд като Кен Крейгън и Куинси Джоунс, за да се свърже с музикалните звезди. Те знаят, че много от тях ще бъдат
в Лос Анджелис за Американските музикални награди,
които Лайнъл Ричи организира. Така че звукозаписната сесия се провежда веднага след това.
Най-голямото разкритие в документалния филм е, че Шийла Е, която е свирила с Принс, твърди, че е била поканена да участва, защото продуцентите са смятали, че
Принс ще дойде, ако тя е там.
Тя обяснява какво е било да бъдеш в очакване на соло: „Беше станало късно и аз с нетърпение очаквах да изпея един от куплетите, но те продължаваха да питат: „Е, мислиш ли, че можеш да доведеш Принс тук?“. И аз си казвам, уау. Това е странно. Започнах да се чувствам така,
сякаш ме използват,
защото искат Принс да се появи и колкото по-дълго ме задържат, може би има шанс той да дойде“. Тя каза, че е знаела, че той няма да дойде, защото ще се почувства неудобно сред всички тези хора. Като цяло нарече нощта „сърцераздирателна“.
Лайнъл Ричи е съавтор на We Are The World заедно с Майкъл Джексън. Според него именно
Джексън е написал заглавната реплика We are the world.
Но някои от участващите певци също изиграват ключова роля в продуцирането на песента по време на трескавата звукозаписна сесия. Например Боб Дилън се затруднявал с репликата си, изпитвайки неудобство от това колко препълнена е стаята. Той
извикал Стиви Уондър, за да му помогне.
Той, от своя страна,седнал на пианото и я изпял така, както смятал, че трябва да се изпее, имитирайки гласа на изпълнителя. След това Дилън продължава да пее своята част.
Песента веднага става хит. С излизането ѝ Time пише, че сингълът се очертава да бъде
„хитът на десетилетието“.
Списанието твърди, че най-забележителното в песента е как „се вижда че музиканти от съперничещи си фракции в бизнеса оставят настрана различията в стила и темперамента и се обединяват, за да споделят и разпространят малко добро“.
По-голямата част от приходите от We Are The World отиват за USA for Africa – съкратено от USA (United Support of Artists) for Africa – която събира средства за премахване на бедността на континента. А 10% са заделени за борба с бездомността в САЩ, по молба на Уондър.
