Търсене
Close this search box.

Олимпийските игри в снимки: Кои са най-емблематичните моменти?

Снимка: Pixabay

Олимпийските игри в снимки: Кои са най-емблематичните моменти?

Снимка: Pixabay
Сподели

Когато олимпийските факли бъдат запалени в Париж на 26 юли, 206-те държави участници ще продължат една древна традиция. Тя е възродена след 1500-годишна пауза, когато Атина организира първите модерни олимпийски игри в света. Именно това събитие от 1896 г., в което участват едва 241 атлети, бягащи по писти, очертани с въже, и плуващи в залива Зеа, е отправната точка за новата фотографска история на Летните олимпийски игри. Публикувана от Assouline, книгата „Последните герои – 100 момента от олимпийската легенда“

отдава почит на най-необикновените олимпийци в историята

и описва най-незабравимите моменти от всяка олимпиада. Представяме ви 10 от най-емблематичните изображения.

Снимка: Alamy
Джони Вайсмюлер позира за художника Джон Хъбард Рич, около 1931 г.

За последен път Париж е домакин на Олимпийски игри през 1924 г. Тогава Джони Вайсмюлер, първият плувец, преминал минутната бариера на 100 м,

печели три златни и един бронзов медал

за САЩ. Роден в немско семейство в Унгария, Вайсмюлер е още бебе, когато през 1905 г. семейството се качва на лодка до остров Елис, Ню Йорк, за да започне нов живот. Нарисувана тук от Джон Хъбард Рич за Олимпийския конкурс по изкуствата, тази знаменитост, се превръща в емблема на атлетичната красота и американската мечта. Неговите качества на сърцеразбивач се затвърждават, когато през 1932 г. получава главната роля във филма „Тарзан – човекът с маймуните“. Превъплъщава се в нея в 11 пъти. След смъртта му през 1984 г. става ясно, че през 1924 г. Вайсмюлер е

бил без гражданство и е взел самоличността на по-малкия си брат,

за да влезе в отбора на САЩ. Предаността му към САЩ обаче никога не е била под съмнение. Сенатор Тед Кенеди и президентът Рейгън организират салют с 21 пушки на погребението му.

Снимка: Alamy
Адолф Хитлер открива Олимпийските игри в Берлин, 1936 г.

През годините политиката често се е намесвала на олимпийската арена. Снимките от Олимпийските игри в Берлин през 1936 г., три години след началото на мандата на Адолф Хитлер, създават

обезпокоителен запис на демонстрацията на сила на режима на игрите,

на които германските спортисти евреи не са били добре дошли. Опитът на Германия да използва събитието като пропагандно средство за възхвала на арийското превъзходство се проваля предвид ентусиазма на стадиона по отношение на 23-годишния Джеси Оуенс. Той е чернокож американски спринтьор и скачач на дълги разстояния, който печели четири златни медала и се превръща в герой на игрите. Подобно на мнозина, той отказва да направи нацисткия поздрав на подиума. След като на Германия е забранено да участва в Игрите през 1920 и 1924 г., домакинството ѝ през 1936 г. би трябвало да е повратна точка. Нахлуването на Хитлер в Полша през 1939 г.

налага осемгодишно прекъсване на Олимпийските игри.

Страната е отстранена от участие в събитието, когато то се възобновява през 1948 г.

Снимка: Alamy
Лис Хартъл печели сребро в Хелзинки, 1952 г.

През 1952 г. на цивилни граждани и жени най-накрая е разрешено да се състезават в конни състезания – дисциплина, която преди това е била запазена за военните. На този етап за жените е достъпна само дресурата и те се изправят срещу мъжете. Нищо от това не възпрепятства 31-годишната Лис Хартъл от Дания да се състезава на своята кобила Юбилей. Не я възпира и нейното увреждане. Осем години по-рано тя се е

разболяла от полиомиелит и е останала парализирана под коляното.

Тя успява да спечели сребърния медал. По-късно Хартел коментира: „Най-трудно беше да застана на подиума“.

Снимка: Getty Images
Томи Смит и Джон Карлос протестират срещу сегрегацията в Мексико Сити, 1968 г.

През 1968 г. Олимпийските игри в Мексико Сити се превръщат в неволна платформа за Движението за граждански права. Тогава  американските медалисти на 200 м Томи Смит (злато) и Джон Карлос (бронз) излизат на подиума и

вдигат юмруци с черни ръкавици в знак на протест

срещу расовата несправедливост. Заради тази откровено политическа акция двамата бяха отстранени от националния отбор и изпратени у дома. Там се сблъскаха със смъртни заплахи и обиди.

„Това беше нещо, което трябваше да се направи“, казва Смит пред BBC през 2012 г. „Исках ли да го направя? Не.“ През 2019 г. името на Смит най-накрая беше добавено в Залата на славата в Олимпийския и параолимпийския музей на САЩ в Колорадо.  Жестът е знак, че бунтарският акт, който унищожи кариерата на най-бързия бегач на 200 м в света, поне го е поставил от правилната страна на историята.

Снимка: Getty Images
Надя Команечи на греда в Монреал, 1976 г.

До момента, в който 14-годишната Надя Команечи от Румъния излиза на асиметричната греда през 1976 г., никоя олимпийска гимнастичка не е получавала перфектна оценка 10. Дори таблото било изненадано. То не е програмирано да очаква 10 и на негово място се появи оценка 1.00. Ученичката събра общо седем десетки и си осигури три златни, един сребърен и един бронзов медал.

Снимка: Alamy
Едуин Моузес в серия от непобедими бягания с препятствия в Лос Анджелис, 1984 г.

На снимката от 1984 г. американският състезател по бягане с препятствия Едуин Моузес е в средата на 10-годишната си серия, в която е непобедим на 400 м с препятствия. Когато поредицата му приключва, той прави неправдоподобна

промяна в кариерата си към бобслея и печели бронз

със съотборника си Брайън Шимер на Световната купа през 1990 г.

Снимка: Getty Images
Флорънс Грифит-Джойнър празнува в Сеул, 1988 г.

Американската спринтьорка Флорънс Грифит-Джойнър работи в банка и е преустановила кариерата си на бегачка, когато треньорът Боб Керси я убеждава да се върне на пистата. Когато по време на олимпийските изпитания тя

подобрява световния рекорд на 100 м с 0,3 секунди,

конкурентите ѝ разбират, че са в беда. 28-годишната „Фло-Джо“ била неудържима в Сеул. Тя дори счупила световния рекорд на 200 м два пъти за един ден. За съжаление, епилептичен припадък прекъсва живота ѝ само 10 години по-късно. Рекордите ѝ на 100 и 200 м остават неподобрени.

Снимка: Shutterstock
Хихам Ел Геруж влиза в историята на леката атлетика в Атина, 2004 г.

Осемдесет години след като „летящият финландец“ Пааво Нурми влезе в историята с двойната си победа на 1500 и 5000 м, нов състезател застана пред стартовите блокове. Мароканският атлет Хихам Ел Геруж,

световен рекордьор на 1500 м, който и до днес не е победен,

спечели златото на 1500 м. Предстои му и бягане на 5000 м, където конкуренцията е по-силна. В последните секунди на състезанието той  изпреварил двамата водещи бегачи и пресякъл пръв финалната линия.

Снимка: Getty Images

Юсейн Болт доминира в спринта при мъжете в Пекин, 2008 г.

Ямайският спринтьор Юсейн Болт се наложи над конкуренцията на Олимпийските игри в Пекин. Той финишира на 100 м, 200 м и 4х100 м пред останалите и

счупи три световни рекорда.

2008 г. се оказва само началото. Бегачът със златните маратонки продължи да подобрява времето си и да поставя нови (неподобрени) световни рекорди на 100 м, 200 м и щафетата 4х100 м. Освен това – взе злато на 100 и 200 м на двете следващи Олимпийски игри.

Снимка: Getty Images
Райън Мърфи и Калеб Дресел празнуват в щафетата 4х100 в Токио, 2021 г.

Въпреки натиска, упражняван от Адам Пийти от Великобритания, в мъжката щафета 4х100 медал отборът на САЩ постави нов световен рекорд и задържа златото. Той е печелил титлата на всички Олимпийски игри, с изключение на Москва 1980 г., когато САЩ бойкотира събитието след руската инвазия в Афганистан. Може би най-интересното в тази снимка е това, което не се вижда. Ограниченията, наложени заради пандемията, са лишили стадиона от зрители, а единствените наблюдатели са маскираните служители и спортистите.

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас