Aĸo Eлин Πeлин e paзĸaзвaчът нa бългapcĸoтo ceлo, тo мoжeм дa ĸaжeм, чe Bлaдимиp Димитpoв e pиcyвaчът нa тoвa ceлo. Cъc cвoитe плeнитeлни ĸapтини ycпявa дa пpecъздaдe вcичĸo oнoвa, ĸoeтo ce cлyчвa oĸoлo нeгo нa фoнa нa нeoбятнитe пoлeтa,
нa злaтнитe ябълĸи, нa гopдитe cлънчoглeди,
нa oтpyпaнитe гpoздoвeнa фoнa нa yдивитeлнaтa бългapcĸa пpиpoдa.
Владимир Димитров е роден в малко кюстендилско селце, наречено Фролош на 1 февруари 1882 година.
По повод 142 години от рождението на този велик творец си припомняме някои от най-популярните му картини и важни моменти от биографията му.
Още в ранна детска възраст
посреща трудностите,
които му е подготвил животът. За съжаление, крайната бедност на семейството възпрепятства учението му и той успява да завърши само втори клас.
През 1899 година започва работа като писар в Кюстендилския окръжен съд. Там той има повече време да рисува. Младият художник
често скицира хората около себе си,
а това съвсем скоро е забелязано. На 11 май през 1903 година се открива първата изложба на Владимир Димитров по инициатива на адвокати и съдии от кюстендилския съд, които са силно впечатлени от таланта му.
През есента на същата година младият художник, подпомогнат от свои съграждани,
постъпва като извънреден ученик
в Рисувалното училище – София. Негови преподаватели са Иван Мърквичка, Жеко Спиридонов, Петко Клисуров и Антон Митов. Въпреки факта, че е извънреден ученик, Майстора се откроява с огромните усилия, които полага и желанието да се усъвършенства. По време на своето обучение
той получава и прозвището си Майстора.
През 1912 година Владимир Димитров, въпреки че е освободен от военна служба, се включва в Балканската война като военен художник. На фронта той се сблъсква с една действителност, която дълбоко въздейства на душевността и емоционалността на твореца и се превръща в проекция на неговите военни картини.
През 1922 година, Майстора открива своя самостоятелна изложба в Царския манеж, която е последвана от широк интерес и многобройни отзиви.
Следват години на много пътувания и плодотворен творчески период. Дори след като е рисувал в САЩ, Истанбул, Италия, посетил е Лондон, Париж, Брюксел, Дрезден, Мюнхен и Виена, той намира вдъхновение в
„овощната градина на България”
и създава най-големите си шедьоври в село Шишковци, Кюстендилско. Той се премества там след 1928 г., когато е изправен пред трудни времена.
Именно там
в негово ателие всъщност се превръщат кюстендилските поля.
Обект на творчеството му са красотата и нежността на българката, изобразена в красива носия с цветни шевици; трудолюбивият и честен българин, отношенията между хората, удивителната българска природа във всичките и цветове и багри.
За създаването на една от своите картини самият Владимир Димитров споделя: „Един ден в Шишковци рисувах селяни, държат грозде в ръцете си. Понеже времето беше усилно и маранята задушаваше, дадох почивка на моделите и облегнах картината върху дувара на двора. Гроздето беше докарано по форма и тон. Ние се разприказвахме за това – онова, време да мине. Неочаквано за всички ни, току се чу откъм дувара нещо като трак, трак, трак… Кога се обърнахме, що да видим:
кокошките кълват гроздето в картината.
Беля работа! Тогава рекох на селяните: „Барем кокошките можем да излъжем.“
Животът му в село Шишковци всъщност е най – плодотворният период на твореца. След трайното си установяване там той открива няколко самостоятелни изложби както в Шишковци, така и в София.
През 1950 година е награден със званието „Народен художник“ и е обявен за почетен гражданин на София, а през 1959 година – с орден „Георги Димитров“. Владимир Димитров – Майстора умира през 1960 година в София от рак на панкреаса, а през 1972 година тленните му останки са пренесени и положени в с. Шишковци.
