Дора Маар е известна като „плачещата жена“ на Пабло Пикасо, страдащата любовница, която го вдъхновява да я изобразява многократно. Лондонска галерия се опитва да я утвърди като самостоятелен артист – сюрреалист с изложба. Тя представя снимки, открити наскоро в нейното наследство.
Изложбата вече може да бъде разгледана в галерия „Амар“ в Лондон. Тя включва редки сюрреалистични фотограми и интимни снимки от времето, когато тя е била с Пикасо. Това съобщава Тhe Guardian.
Сред тях са два негови необикновени портрета от 30-те години на ХХ в. и един, на който е запечатано създаването на антифашисткия му шедьовър „Герника“ в студиото му, заобиколено от саксии с боя. Творбите са закупени на търг от наследството на Маар преди две години и никога досега не са били излагани в публична галерия.
Родената в Париж Маар е уважавана експериментална фотографка, чиито творби се появяват на Международната сюрреалистична изложба в Лондон през 1936 г. заедно с тези на Салвадор Дали и Ман Рей. По същото време френският поет сюрреалист Пол Елюар я запознава с Пикасо.
Една от първите им срещи в Cafe des Deux Magots в Париж е документирана от художествения критик Жан-Пол Креспел. 54-годишният Пикасо забелязва 28-годишната Маар на близката маса, която многократно забива нож между пръстите си – в дървото. „Понякога тя пропускаше и между розите, бродирани на черните ѝ ръкавици, се появяваше капка кръв“, пише Жан-Пол Креспел.
Тази „странна игра“ на мазохистичната млада жена със „сериозно лице“ и „бледосини очи“ заинтригува художника, скандален женкар, който вече има седемгодишна извънбрачна връзка с една от своите музи, Мари-Терез Валтер.
„Когато Дора се запознава с Пикасо, тя вече е талантлив художник и нейните сюрреалистични фотографии се смятат за революционни“,
казва Амар Сингх, куратор на изложбата. „Но Пикасо е бил изключително контролиращ и тя е била разубедена от него да продължи да се занимава с фотографията си“.
За разлика от Пикасо, когато се запознават, Маар е ляв политически активист. През 1934 г. тя е една от малкото жени, подписали „Appel à la lutte“ – трактат, призоваващ французите да се борят срещу фашизма. През 1935 г. се присъединява към антифашисткия съюз на революционните интелектуалци Contre-Attaque заедно със сюрреалиста Андре Бретон.
„Тя е повлияла на Пикасо да нарисува „Герника“ – той никога преди това не се е занимавал с политическа живопис“, казва Сингх.
„Не мисля, че „Герника“ щеше да съществува без Дора Маар. Но тя е напълно изтрита от този разказ.“
По това време Маар заснема слепи улични търговци, работници в магазини и безпризорни деца в изразителни черно-бели фотографии. Тя преподава на Пикасо някои от фотографските си техники и насърчава политическото му съзнание. Когато Герника, град в родната страна на Пикасо – Испания, е бомбардиран през 1937 г. от фашисти и антикомунистически националисти, художникът изразява „отвращението си“ от войната и нейния „океан от болка и смърт“, рисувайки монохромно.
„Фотографската практика на Маар е повлияла на изкуството на Пикасо“
казва Антоан Роман, експерт по Дора Маар. „Тя му опонираше. Тя го подтикваше да направи нещо ново и да бъде по-креативен в политическо отношение“.
На една от снимките в изложбата се вижда, че Маар е получила изключителен достъп до студиото на Пикасо, за да заснеме хода на работата му по картината „Герника“. Тя дори рисува някои от умиращите коне в картината по искане на Пикасо.
Въпреки успеха ѝкато фотограф, той смята, че тя трябва да смени фотоапарата си с четка за рисуване, заявявайки, че
„вътре във всеки фотограф има художник, който се опитва да излезе навън“.
През 1940 г. в паспорта ѝ е записана професията „фотограф-живописец“.
„Докато той се опитва да я откаже от сюрреалистичната фотография, тя го окуражава и разширява артистичните му граници по начин, който напълно променя историята на изкуството“, казва Сингх.
Пикасо рисува Маар повече от 60 пъти, обикновено през сълзи. През 1943 г., три години преди да прекрати връзката, той среща следващата си любовница – Франсоаз Жило.
„Той психически травмира Дора и в крайна сметка тя получава нервен срив“, казва Сингх. След като е отведена в психиатрична болница и получава терапия с електрошок, Маар се насочва към живот в религиозно уединение и спира да снима.
„Тя каза: „След Пикасо може да има само Бог“.
Тя напълно се отказа от фотографията“, казва Романд.
Тя умира през 1997 г. на 89-годишна възраст. Нейните снимки на Пикасо са открити под леглото ѝ в апартамент, пълен с негови картини.
„Тя се събуждаше всяка сутрин, гледайки творбите му, и никога повече не беше в състояние да обича“, казва Сингх.
„Връзката им я унищожи“.
Интересът към творчеството на Маар се възроди през последното десетилетие и нейните сюрреалистични фотографии вече могат да бъдат открити в постоянните колекции на музеите за модерно изкуство по целия свят, включително в „Тейт“, където през 2019 г. се проведе ретроспектива на нейното творчество.
Нейните редки сюрреалистични фотографии сега се продават за 200 000 щатски долара (158 000 паунда), но някои от тях все още се продават на цена от около 6 000 щатски долара.
Сингх смята, че подобно на много жени художници от миналото, Маар все още е пренебрегвана:
„Един от злощастните архетипи в историята на изкуството е: ще има една единствена изложба – след което по-широката машина се пренастройва, за да защитава мъжете“.
