Взаимодействието между различните видове изкуство – особено между живописта и театъра, а и балета – е ясно изразено още от Ренесанса и продължава и до днес. Художниците черпят вдъхновение от драматичните сцени, костюмите и жестовете на актьорите, а понякога само от прочита на една пиеса. Така сценичните изпълнения често оживяват върху платното чрез силни, експресивни фигури и композиции, придават динамика и емоционална дълбочина на техните произведения. Както е казвал френският художник Йожен Дьолакроа, създател на прочутата картина „Свободата води народа“: „Творецът трябва да се вдъхновява не само от външния свят, но и от въображаемия“. Днес ще ви разкрием кои са едни от най-впечатляващите платна, изобразили „най-великата от всички форми на изкуството – театъра“, за каквато го определя Оскар Уайлд.
„Ромео и Жулиета“ от сър Франк Бърнард Дикси
Когато говорим за театъра, неминуемо трябва да споменем Уилям Шекспир. Неговата легендарна пиеса „Ромео и Жулиета“ е оставила дълбок отпечатък в света на визуалните изкуства. Страстните изображения на трагичната любов между влюбените са вдъхновили много художници, сред които английския художник и илюстратор сър Франк Бърнард Дикси. Художникът улавя перфектния момент, в който Ромео се изкачва по балкона, за да целуне любимата си. Комбинацията от цветове е такава, че
погледът ни да се спре директно върху техните лица и да засили емоционалността на структурата.
През 1884 г. той създава романтичната картина, изобразяваща прегръдката на Ромео и Жулиета, която сега е част от колекциите на Градската художествена галерия на Саутхемптън.
Изданието Cassell’s Magazine открива таланта на Дикси. Те му възлагат задачата да илюстрира и други пиеси на Шекспир. Така Дикси създава картината „Сбогoм, сбогом, още една целувка и слизам“ за корицата на специалното издание на „Ромео и Жулиета“. Тази богато оцветена и украсена творба е преработка на първоначалната му работа, в която
срещата на трагичните влюбени е изобразена в театрален и сантиментален стил,
вдъхновен от прерафаелитите (бел.ред. група английски художници, поети и критици от средата на 19 век) и класицизма на художника и скулптор Фредерик Лейтън (1830-1896).
„Отело и Дездемона“ от Александър-Мари Колин
Роден в същата година като Йожен Дьолакроа, Александър-Мари Колин постъпва в Школата за изящни изкуства през 1814 г. и бързо привлича вниманието на преподавателите си. Въпреки че се справя чудесно с авангарда на романтичното изразяване, стилът му не достига до много любители на изкуството.
В периода между 1819 и 1868 г. той създава предимно исторически и литературни жанрови картини. Сред произведенията му е и „Отело и Дездемона“. В творбата си той изобразява драматичната сцена на убийството на Дездемона. Комбинацията от нюанси на червено и бяло засилва напрежението, което носи картината. Така поставя на преден план темата за живота и смъртта.
Колин, подобно на Дьолакроа, е бил чест посетител на театъра и вероятно е черпил вдъхновение от него. Произведението му отразява романтичния стил и влияние на предходното поколение художници.
„Танцуващият клас“ от Едгар Дега
Балетът в живописта е сред най-впечатляващите и елегантни форми на преплитане на изкуство в изкуство. Отношението на френския график и скулптор Едгар Дега към балерините в Парижката опера е хладнокръвно и обективно, тъй като можем да забележим с просто око, че той внимателно изследва всяка фигура. В ранните му творби фигурите са предварително скицирани и представени в статични позиции или по време на упражнения.
По-късно с картина „Танцуващият клас“ (около 1876 г.) той бързо навлиза в света на движението и случайния ефект. Платното е по-голямо и по-свободно, събрало множество впечатления в сложен дизайн. В него всяка балерина е уловена в индивидуална поза и жест, а Дега за пръв път представя фигури в действие. Суматохата и динамиката на движенията са уловени с почти камерна точност. Композицията е изключително проницателно изградена, без да предизвиква объркване.
Перспективата е развита чрез наклонен под и диагонална линия на танцьорите, контрастираща с уличните дрехи на наблюдаващите майки.
Дега демонстрира ново изкуство, съчетавайки грация с авторитет.
В статичните му картини като например тази в Лувъра – детайлите на архитектурната среда рамкират фигурите и придават стабилност. Пространството се внушава от отворената врата и отраженията в огледалото, докато светлината осветява сцената. Френския график и скулптор съживява балетните костюми с ярки елементи и черни панделки. Добавя и декоративен чар с малки щрихи и цветни акценти.
„Кино в Ню Йорк“ на Едуард Хопър
Сега ще надникнем в картините на 20-ти век, вдъхновени от театралното изкуство. Една от най-забележителните творби е „Кино в Ню Йорк“ — картина с маслени бои върху платно, създадена от американския художник Едуард Хопър през 1939 г.
На платното са изобразени три фигури: укривател, мъж и жена. В композицията присъстват три светлини и три сенки, които контрастират с източниците на светлина в низходяща последователност — от червените лампи на тавана към екрана, а източниците на светлина във възходяща последователност — стълбите зад червените завеси.
Мястото е вдъхновено от театралните зали на любимите кина на Хопър. Както често прави, художникът използва съпругата си Джо като модел. В „Кино в Ню Йорк“ тя отново е главната героиня.
Тази творба често е сравнявана с „Интериор“ на френския скулптор Едгар Дега. Днес можете да се насладите на „Кино в Ню Йорк“ в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.
„Space Opera Theatre“ от Джейсън Алън, чрез Midjourney
Нашето пътуване през епохите и цветовете завършва в ерата на дигиталното. На панаира в щата Колорадо, проведен от 26 август до 5 септември 2022 г., наградата за най-добра дигитална картина, която включва почетна синя лента и 300 долара, е присъдена на творба, озаглавена „Space Opera Theatre“. Изображението
съчетава елементи от научната фантастика,
напомнящи на филма „Петият елемент“ (1997) на Люк Бесон, с визуални стилове от XIX век.
Въпреки че творбата е представена от художника Джейсън Алън, тя е напълно създадена от изкуствен интелект. С новите технологии като Midjourney, Stable Diffusion и DALL-E 2, потребителите вече могат да генерират произведения на изкуството само чрез текстови описания. Алън използва Midjourney, за да създаде изображението, което веднага предизвика недоволство сред конкурентите му.
Те го обвиняват в „измама“ и отсъждат че предизвиква „смъртта на изкуството“.
Организаторите на панаира изразиха мнението, че ситуацията предоставя възможност за важен дебат относно мястото на изкуствения интелект в изкуството. Те подчертават, че напредъкът на технологиите носи нови предизвикателства за художествените конкурси. Алън уточнил, че никога не е имал намерение да заблуждава, тъй като работата е била представена като „от Джейсън Алън, създадена чрез Midjourney“.
