Едно парче тиксо и един банан буквално разбуниха духовете в света на изкуството. Инсталацията „Комикът” на Маурицио Кателан беше продадена на аукцион за над 6 млн. долара. Сумата е колосална, но съдбата на произведението е не по-малко впечатляваща. След като си го закупува, арт колекционерът Джъстин Сун решава да го изяде. Действието му предизвика бурни коментари по цял свят и ме подтикна да се замисля каква всъщност е причината за покупката на произведения на изкуството – дали е

символ на лично удовлетворение, или инвестиция в бъдещето?

Предполагам, че отговорът зависи от същността на купувача. Много ексцентрични богаташи предприемат подобни действия само заради престижното име на автора на творбата, а не защото оценяват реалната художествена стойност на произведението. Други обаче я калкулират много внимателно и я превръщат в инвестиция, от която могат да спечелят.

Да инвестирам или не – това е въпросът?

Макар и често да се оказва печелившо начинание, инвестирането в произведения на изкуството може да бъде и рисковано. Не е гарантирано, че всяка една творба ще поскъпне. По-редките творби са по-ценни – особено ако са оригинални, а не репродукция. Изкуството и художниците идват и излизат от мода, така че времето също винаги е фактор. Освен това, закупуването на произведения е свързано с допълнителни разходи като съхранение, застраховка и комисионни такси.

Най-простият начин за инвестиране в изобразително изкуство е

на търг или чрез галерия, която продава творби

на даден художник.

Собствениците на галерии ще ви кажат, че купуването на произведения на изкуството е емоционално решение, но не се поддавайте на тази реплика, ако мислите за него като за инвестиция.

Проучвайте всички живи художници, които са привлекли вниманието ви.

Научете повече за тяхното образование, поръчките и изложбите им. Посещавайте редовно музеите, галериите и институциите за изкуство във вашия район. Ако пък обмисляте да си закупите творба на известен художник, поискайте оценка, съветват от investopedia.com.

Една от основните причини, поради които изкуството е добра инвестиция, е, че то запазва стойността си с течение на времето. За разлика от тази на акциите или други инвестиции, неговата

не се повишава и понижава в зависимост от колебанията на пазара.

Това беше особено вярно по време на пандемията през 2020 г., когато другите пазари се колебаеха значително. Въпреки че изкуството се счита за надежден дългосрочен клас активи, е важно да се знае, че то е неликвиден актив, което означава, че

не е нещо, което можете бързо да обмените за пари в брой.

За да се случи това, трябва да се направи оценка, да се работи с аукционна къща или консултант по изкуство, за да се намери подходящ купувач. Това може да се окаже изключително времеемко, заради което много инвеститори предпочитат да съхраняват колекции от произведения на изкуството в диверсифициран портфейл и като част от имуществото си.

Кога и как да инвестирате в изкуство?

Като цяло е препоръчително да се инвестира в изкуство, когато цените са ниски. Удачно е продажбите да бъдат извършвани, когато цените са високи. Това звучи просто и очевидно, но изисква сериозен стратегически подход, отбелязва artelier.com. Що се отнася до съвременното изкуство – колкото по-рано е започнала кариерата на даден художник, толкова по-достъпни са цените му.

Това обаче е и много по-рискова инвестиция.

Този тип художници често се наричат „нововъзникващи“. Колекционерите инвестират в тях с надеждата, че авторите ще станат известни.

Ако нововъзникващ художник ви се струва високорисков, следващата възможност е „утвърден“ или „среден“ художник, който винаги се купува на по-висока цена, но е далеч по-малко рискова инвестиция. Те вече са се утвърдили в света на изкуството, имат постоянни продажби в аукционните къщи и виждат постоянна годишна възвръщаемост на инвестициите. Такива са художници като Банкси и Деймиън Хърст.

Накрая са най-големите имена в света на изкуството. Техните творби поддържат най-високи цени и изискват големи първоначални инвестиции. Примери за такива са Моне, Пикасо и Сезан.

Кои са най-скъпите картини, продавани някога?

„Pendant portraits of Maerten Soolmans and Oopjen Coppit” – Рембранд

• Цена и година на продажба: 180 млн. долара, 2016 г.

През 1634 г. Рембранд рисува портретите на младоженците Мартен Сулманс и Оупен Копит. По това време художникът е само на 28 години, а двойката е един от първите му покровители.

Тези два портрета са единствените картини на Рембранд в цял ръст.

Последното им публично представяне преди продажбата им в музеите е през 1956 г. Тогава все още се намират в частна колекция, отбелязва insights.masterworks.com.

„Wasserschlangen II” – Густав Климт

• Цена и година на продажба: 183,8 млн. долара, 2013 г.

„Wasserschlangen II“, известна също като „Водни змии II“, е ярко и скъпо произведение на Густав Климт. Той го завършва през 1907 г., скоро след маслената си картина „Водни змии I“.

И двете картини

изразяват чувствената аура на женските форми

и еднополовите отношения. През Втората световна война е заграбена от нацистите и е подарена на германски режисьор. През 2013 г. вдовицата му  я обявява за продажба. Тя разделя получената сума с наследниците им.

„No. 6” (Violet, Green and Red) – Марк Ротко

• Цена и година на продажба: 186 млн. долара, 2014 г.

Иконата на изкуството на 20-ти век Марк Ротко е известен със своите творби Color Field –

ярки правоъгълни картини, изобразяващи различни емоции чрез цвят. 

Тази скъпа творба е вярна на стила на художника. Тази абстрактна картина е създадена през 1951 г. и е продадена за 186 млн. долара през 2014 г. от частната колекция на Шерис Муе.

След последната си продажба „№ 6” от Ротко е в центъра на съдебна битка, известна като „Аферата Бувие“. Има оплаквания от страна на руския милиардер Риболовлев и други купувачи на произведения на изкуството, че

търговецът на произведения на изкуството Ив Бувие ги е измамил,

докато е продавал произведения с висока стойност.

„Shot Sage Blue Marilyn” – Анди Уорхол

• Цена и година на продажба: 195 млн. долара, 2022 г.

През 1964 г. американският художник Анди Уорхол създава пет ситопечатни картини на Мерилин Монро и ги кръщава „Мерилин“. Но как се появява името „Shot Marylins“? След като е готов с картините, той кани в галерията си американската художничка-пърформър Дороти Подбър. Когато видяла подредените една до друга Мерилин, тя попитала Уорхол дали може да ги „застреля“.

Уорхол помислил, че тя иска да снима картините, и се съгласил, но

Подбър извадила револвер и произвела един-единствен изстрел, който пронизал четири картини.

След този инцидент – картините са известни като „Простреляните Мерилин“.

И четирите версии на тази картина на Мерилин Монро са изключително търсени от колекционерите. Картината „Shot Sage Blue Marilyn“ поставя рекорд като едно от най-скъпите произведения на изкуството на XX век. През май 2022 г. е продадена за 195 млн. долара в Christie’s, Ню Йорк.

„The Standard Bearer” – Рембранд

• Цена и година на продажба: 198 млн. долара, 2022

Холандският художник Рембранд е известен със своите автопортрети, сред които е и „Знаменосецът“. Това е произведение на изкуството, което създава, за да демонстрира способността си да рисува военни портрети, тъй като по онова време те са били доходоносни теми за поръчки.

„Number 17A” – Джаксън Полък

• Цена и година на продажба: Около 200 млн. долара, 2015 г.

Това произведение на абстрактния експресионизъм е създадено през 1948 г. – една година след като Джаксън Полък въвежда своя метод на рисуване с капки. През 1949 г. списание „Life“ публикува картината. Така Полък се превръща в знаменитост.

„Nafea Faa Ipoipo“ (When Will You Marry?) – Пол Гоген

• Цена и година на продажба: 210 млн. долара, 2014 г.

Пол Гоген посещава Таити за първи път през 1891 г. и се влюбва в острова и неговите жители. Една година по-късно той рисува „Nafea Faa Ipoipo” – скъпоструваща творба в стил постимпресионизъм, изобразяваща две таитянки в цветен и динамичен пейзаж. Как Гоген се озовава на този далечен остров? – Някога е бил близък спътник на Винсент ван Гог. Двамата са живели заедно известно време и са рисували различни изображения на едни и същи теми.

Когато обаче двамата се скарват, Пол Гоген заминава за Париж, а след това и за Таити. Първият път, когато картината „Nafea Faa Ipoipo“ е продадена след смъртта на Гоген, е струвала само 7 франка.

„The Card Players” – Пол Сезан (1890-1892)

• Цена и година на продажба: Около 250 млн. долара, 2011 г.

Картината „Играчи на карти“ на Пол Сезан е най-скъпата картина в света от 2011 до 2015 г.  Тази версия представлява картина с маслени бои от серия от пет постимпресионистични творби, всички нарисувани от Пол Сезан. Всяка от тях има леки вариации – броят на хората на масата, мястото на играта и дори размерът на платната са различни.  Кралското семейство на Катар е закупило тази версия на картината, друга се намира в Музея д’Орсе в Париж, Франция.

„Interchange” – Вилем де Кунинг

• Цена и година на продажба: 300 млн. долара, 2015 г.

Тази картина на Вилем де Кунинг е най-скъпото произведение на модерното изкуство, продавано някога. Голямата розова маса в центъра на картината представлява легнала жена.

Тази абстрактна творба е първата картина, която бележи промяна в стила на Де Кунинг, тъй като

той преминава от рисуване на абстрактни жени към абстрактни пейзажи.

През 2015 г. Дейвид Гефън продава тази картина заедно с „Номер 17А“ на Джаксън Полък за 500 млн. долара на американския милиардер Кенет К. Грифин, мениджър на хедж фонд.

„Salvator Mundi” – Леонардо да Винчи

• Цена и година на продажба: 450 млн. долара, 2017 г.

На 15 ноември 2017 г. на търг на Christie’s в Ню Йорк „Salvator Mundi” става най-скъпото произведение на изкуството, продавано някога.

И за това има основателна причина – картината има богата история. Съобщава се, че тя е поръчана от френския монарх крал Луи XII около 1500 г. – същият период, в който е създадена Мона Лиза.

Преди XXI век историците на изкуството не са приписвали картината на италианския майстор Да Винчи. Твърди се, че

тя е била заграбена от нацистите по време на Втората световна война

и е сменяла няколко пъти собственика си преди да бъде забелязана в аукционна къща в Ню Орлиънс през 2005 г. от Робърт Саймън и Александър Париш. Двамата я купуват само за 1500 долара.

Отнело е шест години проучвания преди историците да потвърдят автентичността ѝ. В крайна сметка те са успели да докажат, че е на Леонардо да Винчи преди да я пуснат на търг.

Според Bloomberg картината сега е притежание на Мохамед бин Салман, престолонаследник на Саудитска Арабия. „Salvator Mundi” е известна още като „Изгубеният Леонардо“, тъй като това е първата творба на Да Винчи, открита след „Беноаската мадона“ през 1909 г.