Историята на изкуството може да се проследи десетки хиляди години назад, когато древните цивилизации са използвали наличните техники и средства, за да изобразяват културно значими теми. След тези ранни примери са последвали множество движения в изкуството, всяко от които носи свои собствени отличителни стилове и характеристики. Те отразяват политическите и социалните влияния на периода, от който са възникнали. Днес - във време, когато произведенията стават все по абстрактни (пример е бананът, залепен с тиксо за стена, който беше продаден за над 6 млн. долара), обръщаме поглед към миналото и разглеждаме как се е променило изкуството през вековете.
Средновековно изкуство
Мозайка на Исус Христос в Истанбул, Турция
Голяма част от произведенията на изкуството, създадени през първите години на периода, отразяват тъмнината му, характеризираща се с гротескни образи и брутални пейзажи.
Изкуството, създавано по това време, е съсредоточено около църквата.
С напредването на първото хилядолетие се появяват по-сложно украсени параклиси - по прозорците има библейски сюжети и сцени от класическата митология. Този период е отговорен и за появата на илюстрования ръкопис и готическия архитектурен стил.
Ренесансово изкуство
Снимка: museivaticani.va
Този стил в живописта, скулптурата и декоративното изкуство се характеризира с акцент върху природата и индивидуализма, мисълта за човека като независим индивид. Макар че тези идеали присъстват още през Късното средновековие, те процъфтяват през XV и XVI в., успоредно със социалните и икономическите промени.
Произведенията на изкуството през Ренесанса се характеризират с
реализъм, внимание към детайлите и прецизно изучаване на човешката анатомия.
Художниците използват линейна перспектива и създават дълбочина чрез интензивно осветление и засенчване. Изкуството започва да се променя стилистично малко след Зрелия ренесанс, когато сблъсъците между християнската вяра и хуманизма отстъпват място на маниеризма.
Маниеризъм
Снимка: Artcurial
Художниците маниеристи се появяват от идеалите на Микеланджело, Рафаел и други представители на Късния ренесанс. Акцентът им върху стила и техниката надделява над значението на темата. Често фигурите са с грациозни, крайниците им са издължени, а главите - малки, чертите са стилизирани, а детайлите - преувеличени.
Барок
Снимка: Караваджо, The Calling of Saint Matthew
Течението се характеризира с величие и богатство, пречупени през интереса към разширяване на човешкия интелект и световните открития. Бароковите художници са били стилистично сложни. Картините им се характеризират с драматизъм. Те са използвали интензивен контраст между светлина и тъмнина и са имали динамични композиции, съчетани с богати цветови палитри.
Рококо
Снимка: Антоан Вато, The Embarkation for Cythera
Рококо възниква в Париж и обхваща декоративното изкуство, живописта, архитектурата и скулптурата, пише invaluable.com. Естетиката предлага по-мек стил в сравнение с пищността на барока. Течението се характеризира с лекота и елегантност, като се
набляга на използването на естествени форми,
асиметричен дизайн и фини цветове.
Неокласицизъм
Снимка: Жак-Луи Давид, Napoleon Crossing the Alps
Както подсказва името му, неокласическият период се основава на елементи от древността. Неокласическите художници са повлияни от класическите елементи - по-специално от идеализма.
Романтизъм
Снимка: Уилям Блейк, The Descent of Man into the Vale of Death
Романтизмът обхваща широк спектър от дисциплини - от живопис до музика и литература. Идеалите, присъстващи във всяка от тези форми на изкуство,
отхвърлят реда, хармонията и рационалността,
които са възприети както в класическото изкуство, така и в неокласицизма. Вместо това творците наблягат на индивидуалността и въображението. Друг определящ идеал на Романтизма е признателността към природата. Художниците започват да рисуват навън. Те се фокусират върху страстта, емоциите и усещанията, а не върху интелекта и разума.
Реализъм
Снимка: Жан Франсоа Миле, The Gleaners
Вероятно първото движение в модерното изкуство - реализмът - започва във Франция през 40-те години на XIX век. То е резултат от множество събития: антиромантичното движение в Германия, възхода на журналистиката и появата на фотографията. Всяко от тях вдъхновява нов интерес към точното отразяване на всекидневния живот.
Арт нуво
Снимка: Алфонс Муча, Alphonse Mucha, Princess Hyazinthe
Това „ново изкуство“ се опитва да създаде напълно автентично движение, свободно от имитация на предшестващите го стилове. То оказва силно влияние върху приложните изкуства, графиката и илюстрацията. Фокусира върху естествения свят, характеризиращ се с дълги, извити линии и криви.
Импресионизъм
Снимка: Клод Моне, Impression - Sunrise
Художниците импресионисти се стремят да уловят непосредственото впечатление от даден момент. Това се характеризира с кратки, бързи движения на четката и незавършеност, наподобяваща скица. Творците използват живота си като сюжет.
Постимпресионизъм
Снимка: Жорж Сьора, A Sunday on the Island of La Grande Jatte
Художниците се концентрират върху субективни видения и символични, лични значения, а не върху наблюдения на външния свят. Това често се постига чрез абстрактни форми.
Фовизъм
Снимка: Анри Матис, Woman With a Hat
Като първото авангардно течение на 20. век този стил се характеризира с експресивно използване на интензивен цвят, линия и четка, смело усещане за дизайн на повърхността и плоска композиция.
Експресионизъм
Снимка: Едвард Мунк, The Dance of Life
Експресионизмът възниква в отговор на все по-конфликтните възгледи за света и загубата на духовност. Експресионистичното изкуство се
стреми да черпи от вътрешността на художника,
като използва изкривяване на формата и силни цветове, за да покаже тревогите и суровите емоции.
Кубизъм
Снимка: Жорж Брак, Violin and Palette
Кубизмът е създаден от Пабло Пикасо и Жорж Брак, които отхвърлят идеята, че изкуството трябва да копира природата. Те се отдалечават от традиционните техники и перспективи. Вместо това създават радикално фрагментирани обекти чрез абстракция.
Сюрреализъм
Снимка: Рене Магрит, The Son of Man
Сюрреализмът възниква през 1916 г. в резултат на движението Дада, представящо произведения на изкуството, които не се подчиняват на разума. Сюрреалистите осъждат рационалистичния начин на мислене. Те
смятат, че този мисловен процес е довел до Първата световна война
и смятат, че той потиска свободата на изразяване. Сюрреалистите са повлияни от Карл Маркс и теориите, разработени от Зигмунд Фройд, който изследва психоанализата и силата на въображението.
Абстрактен експресиоизъм
Снимка: Джаксън Полък, №28
Оформен от наследството на сюрреализма, абстрактният експресионизъм се появява в Ню Йорк след Втората световна война. Често е наричан Нюйоркската школа или екшън живопис. Представителите му се откъсват от това, което се смята за конвенционално. Вместо това
използват спонтанност и импровизация, за да създават абстрактни произведения
на изкуството. Това включвало творби с колосални размери, които не можели да бъдат побрани от статива. Вместо това платната се поставяли директно на пода.
Оптично изкуство
Снимка: El Museo del Barrio
Художниците, които се занимават с този стил, използват форми, цветове и шарки, за да създадат изображения, които изглеждат като движещи се или размазани. Те често са били създавани в черно-бели нюанси за постигане на максимален контраст. Целта на тези абстрактни модели е била едновременно да объркат и развълнуват окото.
Поп изкуство
Снимка: The Andy Warhol Foundation for the Visual Arts
Поп изкуството е едно от най-разпознаваемите художествени направления на XX век. Движението се отдалечава от методите, използвани в абстрактния експресионизъм. То използва ежедневни, битови предмети, за да създаде новаторски произведения на изкуството, които предизвикват консуматорството и масовите медии.
Минимализъм
Движението на минималистите възниква в Ню Йорк, когато група по-млади художници започват да поставят под въпрос прекалено експресивните творби на художниците абстрактни експресионисти.
Минималистичното изкуство се фокусира върху анонимността,
като обръща внимание на материалността на произведенията. Художниците призовават зрителите да се съсредоточат точно върху това, което е пред тях, вместо да правят паралели с външни реалности и емоционални мисли чрез използването на изчистени форми, ред, простота и хармония.
Концептуално изкуство
Снимка: Maurizio Cattelan: Kaputt, Fondation Beyeler, Riehen/Basel
Концептуалното изкуство напълно отхвърля предишните течения. Художниците създават предимно изкуство под формата на пърформанси.
Съвременно изкуство
70-те години на ХХ век поставят началото на съвременното изкуство. Този период е доминиран от различни школи и по-малки движения.
- Постмодернизъм: В отговор на модернизма художниците създават произведения, които отразяват скептицизъм, ирония и философска критика.
- Феминистко изкуство: Това движение възниква в опит да промени стереотипите и да разчупи модела на доминираната от мъже история на изкуството.
- Неоекспресионизъм: Художниците се стремят да възродят оригиналните аспекти на експресионизма и да създадат силно текстурирани, експресивни, големи творби.
- Улично изкуство: Художници като Кийт Харинг, Жан-Мишел Баскиа, Бари Макгий, Банкси и други създават изкуство, наподобяващо графити, върху повърхности на обществени места като тротоари, сгради и надлези.
- „Поколението на картините“: Художниците Синди Шърман, Луиз Лоулър, Гари Симънс и други, които са повлияни от концептуалното и поп изкуството, експериментираха с разпознаваеми образи, за да изследват образите, оформящи възприятията ни за света.
- Изкуство на присвояването: Това движение се фокусира върху използването на образи в изкуството с малка трансформация от първоначалната им форма.
- Млади британски художници: Тази група лондонски художници е известна с готовността си да шокира публиката чрез своите изображения и с желанието си да надхвърли границите на приличието.
- Дигитално изкуство: Появата на фотоапарата дава път на тази артистична практика, която позволява на художниците да слеят изкуството и технологиите, за да творят.
Меме култура
Вижте тази публикация в Instagram.
Стигайки до наши дни, няма как отбележим и зараждането на меме културата в социалните мрежи. Форма на изкуство ли са те? Мненията по темата за разнопосочни. За да преценим къде се крие истината, ви разказваме повече за същността на забавните снимките, които станаха хит в мрежата.
Оказва се, че меметата всъщност не са се появили в интернет. Някои лингвисти твърдят, че хората са ги използвали за общуване в продължение на векове. Думата „меме“ е използвана в кръстословицата на New York Times 60 пъти от създаването на пъзела през 40-те години на миналия век, според XWordInfo. Въпреки че е трудно да се определи кое е първото меме в историята, британският еволюционен биолог Ричард Докинс е признат за автор на термина.
Подобно на много други думи в английския език, тази също е претърпяла семантична промяна с течение на времето. Популярният създател на мемета Saint Hoax, ги определя като медия, която предава културни, социални или политически аспекти от живота ни главно чрез хумор.
Освен това - те могат да ускорят популярността на определени форми на забавление.
„Меметата могат да помогнат на нови телевизионни предавания или дори песни да наберат популярност“, казва Саманта Сейдж, съосновател и главен творчески директор на медийна компания.
