Как една рядко срещана рисунка на „Трите грации“ от Рафаело разкрива идеите на епохата за женската голота, скромността, срама и гения на художника? Част е от изложбата „Рисуване на Италианския ренесанс“ в Кралската галерия в Бъкингамския дворец. Тя представя рисунки от 1450 до 1600 г. и е най-голямата по рода си, показвана някога в Обединеното кралство.

Скитащ омар и здрав щраус са сред 150-те рисунки с креда, писец и туш, представени на изложбата „Рисуване на италианския ренесанс“ в Кралската галерия. Творбите, създадени от гиганти на Ренесанса като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело и Тициан, се смята, че са постъпили в кралската колекция през XVII в. по времето на Чарлз II. Някои от тях са били подарени.

За повече от 30 от тях това е първо публично представяне.

Още по-редки от тези, изобразяващи животни, са рисунките на женски голи тела, които са три пъти по-многобройни от голите мъже.

„Мъжкото тяло е абсолютният фокус на творчеството“, обяснява историчката Мая Кори, която през октомври обсъжда изложбата в предаването Front Row по BBC Radio 4.

„Това е християнско общество и именно

мъжкото, а не женското тяло е това, което е създадено по образ и подобие на Бога“.

Пример за това е Витрувианският човек на Леонардо да Винчи с идеалните пропорции на тялото му.

Имало и практически проблеми.

„При липсата на „професионални модели“ би било в разрез с всички обществени норми една жена да се съблече пред друг мъж, освен пред съпруга си“, казва Мартин Клейтън, куратор на изложбата, пред BBC.

Мъжете модели са позирали за Микеланджело, когато той се е нуждаел от женска фигура.

„Това е довело до недоразумения и изкривявания при изобразяването на женското тяло“.

Рафаело обаче е сред първите, които се противопоставят на тази тенденция. Той скицира женски актове по реални модели.

„Той е бил изключително прагматичен художник, който е използвал рисунката блестящо за решаване на визуални проблеми“, пояснява Клейтън. Рисунките „ни позволяват

да видим непосредствените реакции на художника към живата фигура,

когато той изследва позата, пропорциите, движенията и анатомичните детайли“, добавя той. В случая с Рафаело „винаги се проявяват едновременно неговата решителност и отвореност към варианти и възможности“.

„Трите грации“ на Рафаело (ок. 1517-18) – творба с червена креда, в която има следи от рисунка с писец, разкрива гения на художника. Той премества един модел в три различни пози – на фокус е неговата голота. След това ставаме свидетели на щателния процес на създаване на пищната фреска „Сватбеното пиршество на Купидон и Психея“. В нея тези три фигури в крайна сметка ще се появят, помазвайки младоженците, за да ги дарят с бъдещо щастие.

Сложността на човешкото тяло е била върховно изпитание за таланта на ренесансовия художник,

като същевременно е задоволявала страстта на епохата към науката. Оформените бицепси и квадрицепси на жените говорят за същия интерес към анатомията, който виждаме в  „Мускули на крака“ на Да Винчи (ок. 1510-11 г.). Тя също може да бъде видяна в изложбата.

Какъв е женският идеал?

Подобно на случая на Давид на Микеланджело, изваян десетилетие по-рано,

Рафаело сякаш преследва идеал – дори когато рисува аспекти от живота.

В писмо, за което се твърди, че е написано до приятеля му Балдасаре Кастильоне през 1514 г., той изразява борбата за улавяне на съвършенството в реалния живот.

„За да нарисувам една красива жена, трябва да видя няколко красавици“, пише той. „Но тъй като както добрата преценка, така и красивите жени са оскъдни, използвам една идея, която ми идва наум“.

В „Трите грации“ на Рафаело

„красота“ означава безкосместа, неопетнена кожа, както и гърди и задни части,

идеално заоблени като ябълките, които триото държи.

Когато Сандро Ботичели превръща „Грациите“ в част от своята огромна картина „Пролет“, женската мекота е подчертана от развети коси. В следренесансовата интерпретация на темата на Пиетро Либери (ок. 1670-80 г.) се наблюдават розови бузи и мраморна плът.

Рядкостта на жените художници и меценати през Ренесанса означава, че произведенията на изкуството неизбежно отразяват мъжкия поглед.

„Възприемането на пола и подчинената роля на жените в ренесансовата култура се проявява в изображенията. Портретите на мъжете подчертават тяхната социална, политическа или професионална роля и статус – мъжкият идеал е силно изразен като силово майсторство. За разлика от тях жените, които се срещат в портретите от това време, са изобразени предимно във връзка с

чертите на идеалната (младежка) женска красота, добродетелта

(скромност, смирение, послушание) и майчинството“, казва историкът и автор Джулия Бигс, експерт по история на ренесансовото изкуство.

Като обожествявания на чара, елегантността и красотата, грациите, дъщери на гръцкия бог Зевс, отразяват в ренесансовите си изображения мъжкото виждане

не само за това как трябва да изглежда една жена, но и как трябва да се държи.

Те въплъщават тази мъглява концепция за грация – тясно свързана с Рафаело.

По онова време женската голота има различни конотации. От една страна, Трите грации може да са символизирали „добродетелната голота“. От друга обаче – женската голота се е „свързвала със срам“. На фреската на Масакио „Изгонване от райската градина“ (ок. 1424-27 г.) само Ева, заклеймена като грешница, покрива гениталиите си. Бигс отбелязва, че това е „като част от la scopa –

ритуалното унижение на прелюбодейките във Ферара, Италия –

жените са били карани да тичат голи из града“.

Тази женска голота рязко контрастира със скромното женско облекло в ренесансова Италия.

„На публични места повечето жени покриват тялото си“, обяснява Бигс. Митологичните и библейските сцени са давали на художниците повод да ги съблекат, а също така са

отговаряли на желанието на мъжете меценати да покажат „еротична ерудиция“

или може би дори „да отдадат почит на собствената си сексуална доблест“. Дори когато жените са облечени, рисуването на Италианския ренесанс отразява дихотомните роли, с които те разполагат. Те варират от съблазнителка в „Изкушението на Свети Антоний“ на Анибале Карачи (ок. 1595 г.) до 13 различни Богородици от Микеланджело, Да Винчи и техните съвременници.

Изложбата предлага да направим нещо повече от това просто да стоим и да се наслаждаваме на Ренесанса с всичките му разцветки и недостатъци. На мястото на традиционния каталог е поставен илюстриран скицник. В галериите са открити материали за рисуване. Приканват ни да се ангажираме с творбите чрез собствените си творчески усилия.