Те са едни от най-харесваните улични артисти и най-продаваните автори, всички познават произведенията им, но и самите тях. Те са творците, решили да останат анонимни пред лицето на света. За някои това решение е продиктувано от силен инстинкт за самосъхранение, тъй като опасността ги дебне от всеки ъгъл, за други – е личностното разбиране за това кое правилно и кое грешно.  В търсене на мир – духовен и световен, ви каним да се потопите в един свят, в които значение има само посланието, което една творба носи, а не името на автора ѝ.

Банкси

Въпреки че е един от най-известните художници в света, самоличността на Банкси остава тайна. Той често е описван от пресата като „неуловим“ и „потаен“. За едни той е герой, за други – вандал, а творбите му се продават за главозамайващи суми. И все пак, самопровъзгласилият се за шегаджия и борец срещу властта успява да остане анонимен.

Банкси става известен, след като в началото на 90-те години на миналия век започва да рисува със спрей своите станали вече запазена марка шаблони из Бристол. Твърди се, че

влиятелната музикална и артистична сцена на града е вдъхновила работата му.

Смята се, че самият Банкси е роден в близкия град Йейт, Южен Глостършир, в началото на 70-те години на миналия век.

Първият му голям стенопис – „The Mild Mild West“, който изобразява плюшено мече, хвърлящо коктейл „Молотов“ по трима полицаи, участващи в безредици, е нарисуван в района Стоукс Крофт в Бристол през 1999 г.

В началото на 2000 г. се премества в Лондон и продължава да привлича вниманието със сатиричното си улично изкуство.

В миналото с Банкси са били свързвани редица имена, някои от тях на артисти: Робърт Дел Наха, Робин Гънингам, Нийл Бюканън от Art Attack или бристолски художествен колектив.

В свой ексклузивен материал The Mail on Sunday представя Банкси като г-н Гунингам, „бивш ученик в държавно училище, израснал в предградията и станал част от средната класа“.

Миналата година Би Би Си откри интервю, в което художникът потвърждава, че първото му име е Роби. В записа от 2003 г. репортерът Найджъл Уенч го пита дали се казва „Робърт Банкс“, а изпълнителят отговаря:  „Роби“.

Авторът на „Съкровището  от Сиера Мадре”

Буквално всяка подробност, известна за автора на „Съкровището от Сиера Мадре“, е оспорвана на някакво ниво.

Никой не може да каже със сигурност нито един конкретен факт за него –

от името му, през родното му място, до това дали първоначално е публикуван на немски или английски език. Едно обаче е ясно – написал е едни от най-популярните приключенски романи в началото на XX век. През 1960 г. Трейвън изпраща последния си роман на своя издател, но стилът и тематиката са толкова различни, че издателят отхвърля книгата,

смятайки, че истинският писател е починал и някой се опитва да използва името му.

Сред спряганите, че стоят зад книгите на Трейвън артисти, е  германският актьор Рет Марут.

John Twelve Hawks

Авторът на научнофантастични романи Hawks също попада в групата артисти, която успява да запази почти пълна анонимност, въпреки че романите му се продават в милиони екземпляри по целия свят. Той пише, че е

избрал псевдонима, докато е работил по първия си роман „Пътникът“,

отчасти защото е боготворял Джордж Оруел. Друга причина е, че романът се фокусира върху общество на бъдещето, в което гражданите са свикнали да бъдат наблюдавани и следени по всяко време. Смята, че би било лицемерно да търси публичност, след като е написал история, предупреждаваща за загубата на личния живот. Малкото информация, която имаме за Hawks днес е получена единствено от негови интервюта, което го прави един от най-мистериозните автори.

Черната ръка – иранския Бански

Black Hand (в превод: Черната ръка) е псевдоним на ирански художник на графити. Поддръжниците му го наричат „иранския Банкси„. Истинската му самоличност остава загадка и до днес, тъй като графите са незаконни в страната му.

Той или тя са от онези артисти, известни с това, че използват изкуството на шаблоните, за да

коментират сексизма в иранското общество, (законната) търговия с човешки органи

и политическите събития в Близкия изток. Една от творбите му изобразя търг за бъбрек. Когато часове по-късно се връща на мястото в Северен Техеран, за да разгледа по-добре готовата творба, тя вече е изчезнала. Властите, които смятат подобни графити за подривни, бързо ги премахват.

В интервю за „Гардиън“ Черната ръка казва, че

градът и хората в него му служат за вдъхновение.

В условията на широкоразпространена държавна цензура визуалното и концептуалното изкуство в Иран има ограничена публика. Тя е ограничена до частни галерии или интелектуални събирания.

Друга  творба изтъква популярната кауза на

иранските жени, на които е забранено да се присъединяват към мъжете по време на футболни мачове

на стадионите. Графитите показват иранска жена с фланелка на страната си, която носи ръкавици и държи течност за миене на съдове, сякаш вдига трофей.

Мнозина може да възприемат творбите като средство за протест. Артистът обаче е категоричен, че изкуството е начин да се намери мир.

 “Майсторът на фуриите”

„Майсторът на фуриите“ е условното име на скулптор, който създава творби от слонова кост. Работил е в началото на XVII век. Смята се, че той е от Австрия, най-вероятно от Залцбург. Името си получава от характерната си творба, изобразяваща крещящи фурии (в митологията са хтонична богиня на отмъщението). Тя се намира в Музея на историята на изкуството във Виена. Изложбата „Майсторът на фуриите“ в Liebieghaus представя първата монографична експозиция, посветена на един от най-оригиналните и ексцентрични художници около 1600 г.  Всички произведения са без никакъв подпис. Най-ранните сведения за творбите на артиста са открити в инвентарa на Мария Магдалена Австрийска.