Ледът, който физиците определят като твърдото агрегатно състояние на водата, се превръща в необикновен източник на вдъхновение за артистите от хилядолетия. Той служи като основен материал за създаването на забележителни и ефимерни произведения на изкуството, каквито са ледените скулптури. За тяхното създаване те използват инструменти като триони, сешоари и ютии, които им помагат да моделират студената и хлъзгава повърхност. Работата обикновено се извършва в изключително студена среда, например в големи фризери, които предотвратяват разтопяването на леда и запазват формата на скулптурите.

Ледено скулптуриране и още нещо 

Според сведения, инуитите (ескимоски народи), които преминавали през днешна Аляска, Канада и Гренландия, започнали да изграждат иглута преди около 4000 години, използвайки лед и сняг като основни строителни материали.

По-късно леденият скулптор Джоузеф Амендола открива писмени документи, датиращи от 600 г. пр.н.е. Те разкриват, че фермерите в северозападен Китай започнали да използват лед за съхранение на морски продукти. В Древен Рим и Индия знатните семейства също започнали да добавят лед към напитките и десертите си, което може да се

счита за предшественик на съвременните сладоледени изделия.

През 1600 г. в китайската провинция Хейлундзян рибарите започнали да създават ледени фенери. За тяхната изработка те замразявали вода в кофи, внимателно премахвали ледените форми и поставяли свещи вътре. Днес, в Харбин, столицата на Хейлундзян, ежегодно се провежда световноизвестният фестивал на леда и снега – Harbin Ice Festival. Ледените фенери и други великолепни творения от лед са основни акценти на събитието,

представящи изумителни произведения на изкуството от лед.

От години градове по целия свят са домакини на събития, посветени на леденото изкуство. Според Канадската комисия по туризъм, ледените скулптури дори са намерили място на Олимпийските игри – не като спорт, а като част от Културната олимпиада, за първи път на Зимните игри в Калгари през 1988 г, пише BBC.

Около 1739 г. в Русия императрица Анна Ивановна заповядала да бъде построен леден дворец от замръзналите води на река Нева –

вероятно първият известен „леден дворец“ в света.

Това уникално творение е увековечено в маслената картина на художника Валерий Иванович Якоби от 1878 г.

Днес изкуството на ледените скулптури е тясно свързано както с изобразителното, така и с кулинарното изкуство. Много скулптори изучават този занаят в кулинарни училища, а произведенията им често

украсяват празненства и специални събития.

Според книгата Ice: The Nature, the History, and the Uses of an Astonishing Substance („Ледът: природа, история и употреба на една удивителна субстанция“), още през Средновековието благородниците често включвали скулптури, направени от ядливи материали като тесто, захар и лед.

През 1892 г. френският готвач и ресторантьор Огюст Ескофие изобретява прасковата Melba. Той сервира поширани праскови, ванилов сладолед и малинов сос в изваян леден лебед. По-късно се създават всякакви ледени форми, които постепенно се превръщат в основна част от менютата на изисканите ресторанти.

Ледени елементи в съвременното изкуство

През последните 20 години много съвременни художници експериментират с леда и го превръщат в изкуство. Един от най-забележителните примери са произведенията на японския художник Азума Макота, който изследва

растения, представени в различни среди.

За серията си „Ледени цветя“ той поставя цветя в ледени блокове, за да наблюдава как ще се променят състоянията им. Макота приканва зрителите да се „насладят на начина, по който цветята и ледът се променят с течение на времето, като екосистемата се превръща в органично пространство в ярък контраст с жизнеността на цветята“. През 2016 г. проектът му се превръща в декор на ревюто на дамски облекла на Дрийс Ван Нотен в Париж.

Друг интересен пример е проектът „Monumento Minimo“ на бразилската скулпторка Неле Азеведо. Тя представя инсталации, включващи стотици, а понякога и хиляди, ръчно изваяни от лед човешки фигури с височина 20 см. Те се разтапят за около 30 минути, в зависимост от времето. Ледените фигурки са известни като „Армията на топящите се хора“ или просто като „Топящите се хора“. Основната идея на това специфично за мястото произведение на изкуството е да привлече вниманието на обществото към

проблема с глобалното затопляне, както и да припомни трагичните моменти от световната история.

Например през 2013 г., като част от проекта Азеведо поставя стотици ледени фигури в Белфаст, Ирландия, отдавайки почит на хората, загинали при потъването на кораба „Титаник“. „Инсталацията отразява историята на победените, на анонимните, напомня ни за това, че сме смъртни“, споделя Азеведо.

Друг интересен проект е на експерта по ориентиране Симон Бек от Тоунтън, Югозападна Англия, който е създал над 175 рисунки върху сняг, докато се бори със снежни бури по света. Всяка от тях е с площ около 100×100 метра и представя математически модели или геометрични рисунки. През 2020 г. Бек поставя своя личен рекорд за най-много дизайни, създадени на едно място. „Имаше две рисунки, чието изработване отне ден и половина, а първата беше издухана от силния вятър“, разказва той за своя дълъг преход в Колорадо и Алпите пред BBC.