Преходът към дигиталилизация на изкуството по време и след пандемията на Ковид-19 постави нейната роля в общество под въпрос. В наши дни музеите са се превърнали в почти 100 процента виртуални.
Как могат петнадесетсекундни видеоклипове да предизвикат искрен и траен интерес към наследството и изкуството сред по-младите поколения? Хиперболична лекота може ли да помогне на културните институции да продължат да образоват?
И най-вече, къде да поставим границата между това, което е приемливо и това, което не е?
Нека да разберем сами, като разгледаме някои от първите музеи на изкуството, които са започнали да публикуват съдържание в социалните мрежи:
Националната галерия в Лондон, Англия
Основана през 1824 г., тя в момента съхранява повече от 2000 творби, датиращи от 13-ти до 20-ти век.
Престижът на колекцията я квалифицира като един от най-важните музеи на западното изкуство в света.
По повод на двестагодишнината от създаването си, която е тази година, галерията създава стратегически план. Илюстрира целите си за следващите години.
Така стартират профила си в в TikTok през юли 2021 г., който в момента има повече от 250 000 последователи. Той е вторият най-следван музей на изкуството в TikTok в световен мащаб. Нарежда се веднага след музея „Прадо“ в Мадрид.
На пръв поглед можем да кажем, че темпото на публикуване е доста динамично. Още с появяването си те са провокирали интереса на аудиторията със самоироничното описание:
„Може и да сме на 197 години, но ние сме в TikTok!“ .
Националната галерия успява да достигне до младото поколение. Тя съчетава анимирано съдържание със специфичните видеа под формата на репортажи, адаптирани спрямо платформата.
@nationalgallerylondon ‘The Father of Modern Art’ 🎨 Today we’re celebrating the birthday of Paul Cézanne 🎉 #NationalGallery #ArtTok #ArtTikTok #Museum #London #ModernArt
Най-силно впечатление ми направи reels, които показват как екипът на музея отговоря на прости проблеми. Te провокират нови теми за размисъл във връзка с изкуството. Това дава възможност на всеки, независимо от възрастта и нивото си на познания, да се приближи до света на изкуството.
Те задават следните въпроси: „Кое е най-голямото изобретение в живописта?“, „Защо имаме толкова малко картини от жени?“ и ,,Какво е консервационно досие?“
Промяната в езика, която е настъпила в тази категория съдържание, е особено очевидна. Особено ако я съпоставим с по-академичните езикови регистри, възприети в други платформи. Вземете например видеоклип за това как да разпознаем Атина в картина:
,,Можете ли да различите гръцките и римските богове? Може би си мислите, че само умните хора могат, но вие сте умни хора. Трябва само да си държите очите нащрек. Какво са улики или, както ги наричат умните хора, атрибути? “
@nationalgallerylondon These clues teach you to recognise the gods across different paintings 🦉🎨🔍 #nationalgallery #athena #minerva #arthistory #learnontiktok #medusa ♬ original sound – National Gallery
Музеят на Стария Салем и Музеят на ранното южно декоративно изкуство
Kултурната институция Old Salem Museums & Gardens в Съединените Щати обединява под името си няколко структури: историческата местност на град Салем, Музея на ранните южни декоративни изкуства (MESDA) и Музея на Стария Салем.
Видеоклиповете, публикувани в @oldsaleminc, са доста различни по характер. Отчасти поради множеството разнообразие от места, включени в профила. Основните са историческата част на града, Музеят на декоративните изкуства и градините.
Популярността на профила се дължи и на експериментален подход. Те поднасят информацията и се опитват да извадят на преден план практическа демонстрация на занаятчийски, селскостопански, текстилни или кулинарни техники. Например един от най-популярните видеоклипове в профила, с 1,5 милиона гледания и над 1800 коментара, принадлежи към раздела, посветен на дървообработването.
@oldsaleminc You ask, we deliver @why_does_this_not_work #lathe #lathelyfe #woodworking #18thcentury #oldsalem #camelcity
Галерия „Уфици” във Флоренция
Сградата на галерията е една от най-важните колекции на западно изкуство, датираща от Средновековието до модерната епоха. Името „Уфици“ произлиза от факта, че там първоначално са се помещавали административните и съдебните служби на града.
Сайтът на галерията е създаден доста късно през 2015 г. По време на пандемията обаче пиар екипът решава да се задейства и остават активни и до ден днешен във всички социални мрежи.
В сравнение с другите музеи, които разгледахме до тук, мога да кажа, че този не се старае да създава висококачествени видеа. Какво имам предвид ? Музеят „Уфици“ често използва доста агресивни филтри, добавяйки ефекти или насищайки цветове. Разглеждайки съдържанието им в социалните мрежи, забелязах, че те залагат на интересен метод, с който да провокират интереса на младите.
Вместо да влиза в детайли за всяка една творба, галерията се опитва да скрие историческите факти предстaвяйки ги в забавен формат. Този на загадка провокира потребителите да пишат коментари:
@uffizigalleries In fondo era il suo preferito 🫶🏼 #youarearockstarinmyeyes #uffizigalleries #botticelli #krisjenneredit #artememe
Възможността за спонтанно общуване с културните институции, в нашия случай на музеите помага да се промени начинът, по който той се възприема от младите посетителите. Честно като скучно и сухо занимание.
Музеят, който отделя време да отговори на абонатите си с емотикон или видео отговор и приветства техните предложения има голям шанс да създаде емоционална връзка с много голяма част от своята виртуална общност.
В наши дни наблюдаваме дълбока промяна на парадигмата, нов начин на общуване с изкуството. Като интегрират различни разказвателни нива в своите стратегии, музеите легитимират един подход към изкуството. Той може да бъде едновременно игрови, академичен, научен и исторически.
Въпреки че са често критикувани за нови методи, които използват – музеят си остава институция, една от чиито основни мисии е да образова обществото. Социалните мрежи са просто средство те да влязат в домовете на младите хора и да се опитат да ги направят част от историята на изкуството.
