2023 г. ни позволи да се докоснем до разкошни изложби. През нея музеите и галериите се върнаха към обичайния си процес на работа – организираха редица събития и форуми, отложени заради пандемията.
С наближаването на 2024 г., белязана от икономическа несигурност, инфлация, избори и глобални конфликти, музеите са в уникална позиция – да предложат едновременно
отдих от ежедневните проблеми,
но и да коментират важни за света казуси като климатичните промени и обществената ситуация. Предлагаме ви 10 изложби, които заслужават да им обърнете внимание.
Анселм Кифер, „Fallen Angels“, 22 март – 21 юли, Палацо Строци, Флоренция
Обединявайки нови и превърнали се в исторически картини, скулптури, гравюри и инсталации, „Fallen Angels“ предлага цялостен поглед към творчеството на влиятелния германски художник Анселм Кифер.
Той е една от най-емблематичните фигури в немското модерно изкуство. През своята шестдесетилетна кариера, той черпи вдъхновенията си от редица източници, включително
митология, религия, философия, колективна памет
и история на войната, по-специално отражението на Втората световна за културната идентичност на Германия.
Често монументална по мащаб, работата му съчетава фигуративни форми и абстракция, за да ангажира зрителя в дълбоки емоционални, психологически и физически нишки. Изследвайки националсоциализма и Третия райх, Кифер използва материали, които подсказват за тъмната страна на природата (като въглен и глина) и индустрията (като тежки метали).
„Париж 1874: Изобретяването на импресионизма“, Музей „Орсе“, Париж, 24 март – 14 юли
Отбелязвайки 150-ата годишнина от раждането на авангардното движение, „Париж 1874: Изобретяването на импресионизма„
обединява близо 130 произведения от видни художници
от периода. Сред тях са Клод Моне, Берт Моризо и Пиер-Огюст Реноар.
Експозицията проследява политическите и културни обстоятелства, които са творците да се противопоставят на конвенциите на академиите от онова време. Те възприемат форма на рисуване, която изобразява нови сцени – тези от ежедневието.
Възникнал в климат, определен предимно от индустриализацията и конфликтите, импресионизмът е представен за първи път на публиката в изложба, открита на 15 април 1874 г.
Фирелей Баез, Институт за съвременно изкуство, Бостън, 4 април – 2 септември
Доминиканската артистка Фирелей Баез се интересува от това как културата и идентичността се оформят от наследените истории. Нейната работа разкрива непълния характер на нашите общостни истории. Портретът е ключов аспект от работата на Баез. Тя вижда
човешкото тяло като най-пряката връзка
между художник, зрител и субект, пише dir.bg.
Изложбата предлага близък поглед към творчеството на Баез. В него се съчетават картини, графики и инсталации, които черпят вдъхновение от различни извори като научната фантастика, фолклора, фентъзито, антропологията и социалната история.
Каспар Давид Фридрих, „Безкрайни пейзажи“, Alte Nationalgalerie, Берлин, 19 април – 4 август
Експозицията отбелязва 250-годишнината от рождението на Каспар Дейвид Фридрих (1774-1840). „Безкрайни пейзажи“ се присъединява към две други големи немски експозиции върху творчеството на представителя на германския романтизъм в изкуството. Изложби ще се проведат в Хамбург, Дрезден и Alte Nationalgalerie в Берлин.
Hamburger Kunsthalle ще изследва
изобразяването на човека и природата от художника
и неговото продължаващо въздействие върху съвременното изкуство. В Дрезден, където творецът е живял повече от 40 години, Албертинум ще покаже работата му в контекста на неговите артистични влияния в града.
В Берлин Alte Nationalgalerie ще подчертае собствената си връзка с Фридрих, след като преоткрива художника в началото на 20 век.
Лондон под доминацията на жените в изкуството
Лондон изглежда отново преживява бурните си 60s години. The Beatles и Rolling Stones са все още в класациите, а Йоко Оно скоро ще бъде в художествената галерия.
Tate Modern организира голяма ретроспектива, Yoko Ono: Music of the Mind (15 февруари-1 септември), която ще покаже нейни концептуални творби. В нея ще бъде включена и Cut Piece, в която посетителите на галерията могат да отрязват парчета от нейното облекло. Изложбата ще включва филми и музика, които Йоко е създала самостоятелно или с Джон Ленън.
Тя е известна със своя активизъм, застъпване за световния мир и екологични кампании. Идеите често са изразени по поетичен, хумористичен и радикален начин.
Музеят Tate Modern ще предложи мащабна
изложба, която представя жените художнички
на Великобритания между 1520-1920 г. Тя ще бъде открита на 16 май и ще продължи до 13 октомври.
Ще представлява допълнение към настоящата изложба WOMEN IN REVOLT: Art and activism in the UK 1970-1990.
Родената в Швейцария неокласическа художничка Анджелика Кауфман ще получи собствено самостоятелно представяне от Кралската академия на изкуствата (1 март-30 юни).
Междувременно модернизмът ще бъде разгледан през пионерката на модерното изкуство Ванеса Бел в галерия Courtauld. Експозицията ще е достъпна за посетители от 25 май до 6 октомври.
Не бива да пропускаме и Portraits to Dream In на Националната портретна галерия (21 март-16 юни), която предлага творческа битка между фотографките Франческа Удман и Джулия Маргарет Камерън.
Джени Холцер, „Light Line“, Guggenheim Museum, Ню Йорк, 17 май – 29 септември
Изложбата ще разгледа дългогодишната употреба на писменото слово за справяне със социалните проблеми и насърчаването на обществената ангажираност.
Холцнер смесва личното и политическото и накратко тематизира с изкуството си неотложните проблеми на американското изкуство през 80-те години.
Ню Йорк приветства всички с голямата си роля в модерното изкуство
От тази пролет любителите на изкуството в Ню Йорк, а и гостите на града, могат да тръпнат в очакване за изложби, които отбелязват именно мястото на града в историята на модерното изкуство.
Всичко това започва с Ренесанса на Харлем и Трансатлантическия модернизъм на Музея на изкуствата Метрополитън (25 февруари-28 юли).
Междувременно Музеят за модерно изкуство ще представи LaToya Ruby Frazier: Monuments of Solidarity (12 май-7 септември).
Повече от две десетилетия Фрейзър се опитва да съживи и запази забравените разкази за труда, пола и расата през постиндустриалната ера в своите изложби.
