Фрида Кало е една от малкото жени-живописци със световна известност, като същевременно е един от малкото художници в Мексико с международна известност. Толкова много прилагателни могат да я опишат, но
тя е преди всичко свободна и необикновена
както в творчеството, така и в живота си. Животът на Фрида далеч не е бил лесен. Той е разкриван многократно в биографии и филми. Днес, по повод 70 години от смъртта ѝ, си припомняме ключови факти от живота на Фрида Кало.
1. Фрида Кало е мексиканка от испански произход
Пълното ѝ име е Магдалена Фрида Кармен Кало Калдерон и е родена на 6 юли 1907 г. Известна като Фрида Кало, художничката
често фалшифицира рождената си дата,
като я преправя на 7 юли 1910 г. – годината, в която започва Мексиканската революция.
Кало е родена в Мексико сити. Майка ѝ, Матилде Калдерон и Гонсалес, произхожда от семейство на испански генерали, също с индиански произход. Баща ѝ, Карл Вилхелм Кало Кауфман, е роден в Германия. Противно на твърденията на Фрида, той не е евреин. Семейството ѝ е лутеранско и принадлежи към средната класа на Великото херцогство Баден. Когато пристига в Мексико през 1891 г., той приема името Гилермо Кало и се установява като фотограф.
2. Тя не е имала щастливо детство
Фрида Кало е родена, след като майка ѝ губи сина си. Депресирана, майка ѝ я дава на бавачка, която я била много студена жена.
Атмосферата в семейния дом на Фрида Кало била особено меланхолична. Освен напрежението в домакинството между родителите и двете отсъстващи полусестри, живеещи в манастир, бизнесът на баща ѝ не процъфтява по време на мексиканската революция.
Освен това здравето на младата Фрида е крехко. Тя се ражда със спина бифида, която деформира гръбначния ѝ стълб, а на 6-годишна възраст се разболява от полиомиелит. Заради това сериозно инфекциозно заболяване
Фрида страда от хронични болки.
Освен това десният ѝ крак спира да расте, което води до деформация. Заболяването изолира Фрида от другите деца. Наричана „Фриа ла коха“, което означава „куцата Фрида“, тя не може да ходи на училище. По-късно първите години от обучението ѝ са бурни. Тя постъпва в немско училище по желание на баща си и скоро е изключена заради непослушание. Този епизод свидетелства за силен и безразсъден характер от ранна възраст.
3. Фрида Кало почти става лекар
Кало невинаги се е стремяла да бъде художничка. Със сигурност още от ранна възраст баща ѝ ѝ предава вкуса си към изобразителното изкуство. Приятел на баща ѝ, гравьор, дори ѝ дава няколко урока по рисуване. Освен това тя помагала на баща си в професионалната му дейност, като ретуширала, проявявала и оцветявала снимки.
Въпреки това тя смята изкуството по-скоро за хоби.
На 16-годишна възраст тя е едно от първите 35 момичета, приети в Националната подготвителна школа (Escuela Nacional Preparatoria), от общо 2000 ученици. По онова време това е най-доброто училище в Мексико. Там тя проявява силен интерес към природните науки и иска да стане лекар.
4. Автобусна катастрофа поставя началото на кариерата ѝ
На 17 септември 1925 г., когато се прибира от училище, автобусът на Фрида се удря в трамвай. Този инцидент предопределя съдбата ѝ. Въпреки че оцелява, тя е сериозно ранена. Тазовата ѝ кухина е пробита от метална щанга, което ще доведе до системни спонтанни аборти. Фрида получава и 11 фрактури на десния си крак. Дясното ѝ стъпало и рамото ѝ били напълно изкълчени. Гръбнакът и бедрената ѝ кост били счупени. Страдайки мъчително, Фрида остава на легло в продължение на няколко месеца. Общо до края на живота си
тя претърпява 32 операции и носи 28 корсета.
У дома Фрида Кало е принудена да остане в леглото. По това време художничката пише: „Аз не съм мъртва и имам причина да живея. Тази причина е рисуването“. Тъй като способността ѝ да се движи е ограничена, семейството на Фрида я насърчава да рисува. Те ѝ правят специален статив и легло с балдахин и огледало на тавана. Изкуството се превръща в отдушник за всички нейни страдания и в катализатор за нейното изцеление. Започва важна серия от автопортрети, които продължават да бъдат любимата ѝ тема.
5. Член на комунистическата партия, Фрида е пионер на феминизма
По внушение на фотографа Тина Модоти през 1928 г. тя се присъединява към Мексиканската комунистическа партия. По онова време е само на 21 години и тъкмо се възстановява от злополуката.
Въпреки това още като тийнейджърка се ангажира със защитата на социалната справедливост и популяризирането на мексиканската култура. Наистина, в Националната подготвителна школа (Escuela Nacional Preparatoria) се възхвалява индигенизмът. Тази националистическа идеология набляга на коренното наследство на Мексико, за да утвърди превъзходството на страната и да отхвърли западния колониален манталитет.
Така Фрида Кало и още девет нейни приятелки създават неформална група, наречена „Качухас“ (буквално означаваща „бейзболни шапки“). Отхвърляйки консервативните ценности на мексиканското патриархално и мачо общество, те обсъждат руската политика и литература. Много от тях стават важни фигури от мексиканския интелектуален елит.
6. Заедно с Диего Ривера Фрида олицетворява една от митичните двойки в историята на изкуството
През 1928 г. Фрида се среща съдбоносно със стенописеца Диего Ривера. Той е с 20 години по-възрастен и също е член на Комунистическата партия. Поставяйки изкуството си в услуга на хората, като създава големи фрески по поръчка на правителството, той вече е много известен. Общите увлечения на Фрида и Диего към живописта и политиката, както и възхищението им един към друг ги превръщат в идеалната двойка художници.
Сключват брак през 1929 г. Връзката им е едновременно страстна и разрушителна. Фрида признава: „В живота си имах два сериозни инцидента. Единият беше причинен от автобус, а другият – от Диего. Диего беше далеч по-лошият.“ Всъщност
Диего ѝ изневерява няколко пъти… а тя му отвръща със същото.
През 1935 г. Фрида Кало възприема извънбрачната връзка на съпруга си със сестра ѝ като истинско предателство. Фрида също така има афера с комунистическия революционер Леон Троцки. Разведени през 1938 г., Фрида и Диего най-накрая се женят повторно през 1940 г., свързани до смъртта си.
Къщата, в която са живели по време на първия си брак, е показателна за тяхната връзка. Състои се от две отделни сгради, синя за Фрида и бяла и розова за Диего, които са свързани с мост. Това е метафора на връзката им: отделни, но неизбежно свързани.
7. Фрида Кало не е художник сюрреалист
Пътувайки до Мексико Сити през 1938 г., сюрреалистът Андре Бретон открива творбите на Фрида Кало. Очарован, той я кани в Париж през 1939 г., за да участва в голяма изложба в Мексико.
Както градът, така и изложбата обаче предизвикват недоволството на Фрида Кало. Според нея събитието е било „пушалня“. То било твърде карикатурно и живописно за нейната нация. Освен това не всички нейни картини са били запазени и
картините ѝ са били интерпретирани погрешно.
Фрида заявява: „Това не е честно. Никога не съм рисувала сънища. Това, което изобразявах, беше моята реалност.“ Всъщност за нея картините ѝ са преди всичко автобиографични. Неразбрана, тя отхвърля тази група презрителни и претенциозни интелектуалци. По повод на сюрреалистите тя пише в писмо до Никълъс Мъри: „Предпочитам да седя на пода на пазара в Толука и да продавам тортили, отколкото да имам нещо общо с тези отвратителни парижки художници.“
Но това посещение във Франция поставя началото на международното признание на Фрида. Пикасо ѝ подарява обеци от слонова кост във формата на ръце, модният дизайнер Скиапарели ѝ изработва роклята „Мадам Ривера“, а Лувърът купува неин автопортрет.
8. Творбите ѝ са метафорична биография на живота ѝ
Творчеството на Фрида Кало е неразривно свързано с живота ѝ. От самото начало на творчеството си, обездвижена след злополуката, Фрида Кало приема собствения си образ за любим обект. Тя изобразява моралното и физическото си страдание без скромност и отстъпки. Сред най-известните картини е „Счупената колона“ (1944 г.), която разкрива тялото ѝ, посинено от поредица хирургически операции.
Общо близо 70 автопортрета отразяват нейната история.
Тя се изобразява в ретроспекция, като дете, а понякога и с родителите си. Изобразява също така отношенията си с партньора си и обсъжда спонтанните им аборти.
В по-общ план в много от картините ѝ мексиканската култура е символизирана, особено чрез фауната и флората. Папагали и кактуси са вплетени в нейните композиции, както и други елементи от местния фолклор (знамена, изящни трупове и др.).
Нейната политическа ангажираност също е ясно отразена в някои картини.
9. През целия си живот е изпитвала болка, а последните ѝ години са били особено трудни
Зад оптимизма и неизменната си радост Фрида Кало страда от постоянни болки от гърба до краката. Здравословното ѝ състояние се влошава особено много от 1950 г. нататък. Претърпява 7 операции на гръбначния си стълб. Докато се провежда първата ѝ монографична изложба през 1953 г., лекарят ѝ забранява да напуска леглото си. Тогава тя помолила леглото ѝ да бъде преместено в галерията, където влязла триумфално, като кралица на трона си.
Скоро след това, след една от операциите, тя получава гангрена и десният ѝ крак е ампутиран. Това събитие я кара да изпадне в дълбока депресия. Накрая, през 1954 г., страдайки от пневмония, тя умира няколко дни след 47-ия си рожден ден. Малко преди да умре, тя пише:
„Надявам се, че това ще бъде радостно напускане и се надявам никога да не се върна.
Очаквам да умра с отворени обятия, като хипотезата за самоубийство не е напълно изключена…“
По нейно желание Фрида Кало е кремирана. Тя не желае да бъде погребана в легнало положение, тъй като е страдала твърде много от тази поза.
10. Фрида Кало получава национално признание докато е жива
Дълго време живее в сянката на съпруга си, но през 1942 г. е избрана за член на Seminario de Cultura Mexicana, което свидетелства за признанието ѝ от страна на обществените институции. Seminario de Cultura Mexicana е група от известни личности от света на културата, създадена от правителството, за да популяризира мексиканската култура чрез изложби, конференции и публикации.
Впоследствие, през 1943 г., Училището за изящни изкуства ѝ поверява преподаването на живопис в един от своите класове. През 2010 г., при създаването на нова банкнота от 500 песо, Мексиканската федерална банка избира да украси едната страна с нейния портрет, а другата – с този на Диего Ривера. Тя е не само икона в историята на изкуството, но през 90-те години на ХХ в. се превръща и в политически фактор за движението „Чикано“ – движение, борещо се за гражданските права на мексиканските американци.
