Платното „Мечтание” от 1925 г. на българския художник Жорж Папазов вече е одобрено от експертната комисия на Център „Жорж Помпиду” и официално е част от колекцията на един от най-прочутите музеи за изкуство в света, съобщиха от Националната галерия в София.

Изборът е направен лично от Ксавие Ре, директор на Националния музей за модерно изкуство на Франция. Това се случва през миналата година по време на изложбата „Жорж Папазов – Осветителят“ в Националната галерия. „Мечтание“ (маслени бои и пясък на платно, 72.5 x 60 cм) е дарение за Център „Помпиду“ от колекционера Георги Василев. Картината е избрана от колекцията след внимателно изследване от Ксавие Ре и специалисти по сюрреализъм. Миналата седмица журито по прием на нови творби в колекцията на Център „Помпиду“ е одобрило и приело картината и тя вече е част от фонда му.

Жорж Папазов е признат за един от

видните представители на сюрреализма

и на световното изкуство от първата половина на ХХ век. През 20-те години на века Папазов започва да създава странни, абстрактни образи, които носят сюрреалистично внушение и разкриват непознати светове. Характерни за него са огромните очи-прозорци, през които се виждат пейзажи, преминаващи границата на реалността. Художникът използва пясък във фоновете на картините си, за да придаде плътност на повърхността на изображението. Работата в тази посока, използването на необичайни материали и похвати, е част от опита за освобождаване от традиционните методи на рисуване и мислене. Разчитането на ефекти, породени от случайността, съвпада с идеите на автоматичното писане при сюрреализма. Създадените с пясък композиции напомнят също за детски рисунки и разчитат на силата на въздействието на първичното и непринуденото.

Папазов навлиза в същността на картината, опитвайки се да

въздейства единствено с нейната плът –

всички класически методи на построяване на композицията са изоставени и тя въздейства със своята триизмерност, получена от натрупванията на материал. Образът разчита на въздействието на грубите, експресивни, мощни натрупвания по повърхността, изтъкват от „Площад Славейков“. Според изкуствоведа Андрей Наков историята на изкуството познава много малко примери на такова пълно освобождаване на живописта.