САЩ остават най-добрата страна в света, в която да станеш богат. Някои гледат на това като на повод за радост, докато други го виждат като доказателство за провала на капиталистическата система. От друга страна, в Европа системата гарантира, че най-богатите не са твърде богати – и че богатството им се наследява, а не се печели, шише Investor, позовавайки се на Bloomberg.
Във Флоренция най-заможните семейства са такива вече шест века, с почти никакво текучество.
Това е краен случай, но не е необичайно в Европа най-състоятелните родове да са едни и същи поколения наред. В САЩ, за разлика от тях, най-богатите хора обикновено сами създават състоянието си. Разликата се състои както в политическата, така и в културната среда.
През 2007 г. двама икономисти анализират най-заможните семейства в САЩ и отбелязват, че през 60-те години на миналия век жените са съставлявали половината от най-богатите 0,01%, но до началото на века делът им е спаднал под една трета. Според авторите причината е, че сред най-състоятелните американци има повече мъже, изградили състоянието си сами. При наследственото богатство разпределението между двата пола е приблизително равномерно. Тъй като жените по-рядко натрупват значително състояние сами,
по-ниският им дял показва, че предприемачите са основната група сред най-богатите американци.
Американският филантроп и бивш мениджър на хедж фондове Джон Арнолд наскоро отбеляза, че някои европейски страни изискват между 50% и 75% от имуществото да отива при наследниците. Има много по-малко богати европейци, отколкото американци, сред подписалите т. нар. Клетва за даряване (бел. ред The Giving Pledge – обещанието да дарят по-голямата част от богатството си).
Това отчасти се дължи на факта, че в Европа благотворителността до голяма степен идва от държавата, която се финансира чрез данъци,
а структурата на данъчната система затруднява натрупването на богатство. Европа облага доходите и потреблението с по-високи ставки. Регулациите върху бизнеса и финансовите пазари също затрудняват създаването на успешен бизнес.
Защитниците на изключително богатите твърдят, че е по-важно за една икономика да позволява движението нагоре по социалноикономическата стълбица, отколкото да ограничава екстремното богатство. А някои европейски страни са и по-егалитарни.
В Дания например по-малко от 20% от доходите се предават от родител на дете – в сравнение с 50% в САЩ.
И като цяло мобилността на богатството в Дания е по-голяма, отколкото в САЩ. Въпреки това връзката между богатството на родителите и децата остава силна сред най-заможните: да бъдеш богат като дете или млад възрастен, обикновено благодарение на наследство, е изключително добър индикатор за това да останеш богат и на 45 години.
Данъчната политика на една държава до голяма степен отразява нейните обществени ценности. Въпросът е кое се смята за по-важно – по-голямата сигурност и по-добрите възможности за достигане до средната класа, независимо от произхода, или шансът за натрупване на огромно богатство. Няма еднозначен отговор – всичко зависи от отношението към риска, пише Bloomberg.
Към днешна дата в Европа съществуват много милиардери, изградили сами състоянието си. Но системата на Стария континент поставя акцент върху сигурността и социалната защита – високите данъци върху доходите и регулациите осигуряват по-голяма предвидимост, защита на работниците и държавни помощи. Това гарантира, че повече хора няма да изпаднат в по-дълбока бедност и ще имат шанс да се присъединят към средната класа. Но също така затруднява човек да стане милиардер (или дори милионер), ако не е роден богат. Американската система е много по-толерантна към риска.
На пръв поглед европейският модел може да изглежда по-привлекателен. В крайна сметка икономика, която осигурява по-лесен достъп до средната класа, изглежда по-справедлива от такава, която концентрира огромно богатство в ръцете на малцина. В същото време обаче американците със средни доходи, а в някои случаи и тези от по-ниската средна класа, често се радват на по-висок стандарт на живот от своите европейски връстници. Една от причините е развитието на технологии и бизнеси, които създават по-достъпни и качествени услуги и продукти, повишавайки благосъстоянието на по-широки групи от населението.
